Юлия Георгиева: Да беше всеки ден Първи юни...

Помните ли как, когато бяхме деца, бързахме да пораснем? Особено когато искаме нещо, а родителите ни казваха, че още сме малки. Тогава се гневяхме и изчислявахме колко време остава, докато станем „големи“. Когато пораснахме, осъзнахме, че не е толкова хубаво, колкото сме си мислели, но пък и научихме, че онова малко дете от миналото все още е в нас и е добре да му даваме думата. Вчера светът отпразнува Деня на детето. Варна потъна в цветове и детски глъч. Онези, които вече са пораснали, също се забавляваха от сърце, защото, да си признаем, всички сме си деца. Татковците се забавляваха с хвърчила и колички, майки грабнаха тебеширите и се включиха с рисунки по асфалта. Всички се усмихваха широко, повечето се присъединиха към всеобщото разхлаждане със сладолед. На всички ни денят беше по-цветен, по-усмихнат, по-добър. Нима не може всеки ден да е такъв?