Юлия Георгиева: Да обереш църква е грозно и тъпо, по-страшно е, че я няма вярата

Юлия Георгиева

Да обереш църква безспорно е грозно. Вече не съм сигурна дали е светотатство, особено след последните църковни скандали, които друснаха Варна. А може би именно те са повлияли на крадците, които посегнаха на дарителската кутийка на храма „Света Петка“.  Все пак в централните новини предната вечер един от духовниците обяви, че при гласуването за нов митрополит са били раздавани рушвети от по 30 000 лева. И какво ли си вика Ганьо!? - те от хората са дошли, що да не си взема и аз малко. Да, ама не! По-малко от десетина лева дарение – на това се е натъкнал нещастникът. И съм убедена, че в този случай крадецът не е изживял онзи затрогващ момент от култовия филм „Господин за един ден“ – да вдигне очи към иконата и да рече: „разбери ме...на мен по са ми нужни..., ще ти ги върна, обещавам“.

Къде е моралът. Границите вече така се размиха, че обирът на църквата вече не буди онова такова възмущение. По-скоро съжаление към клетника, дето от простотия е бръкнал в касичката и е останал разочарован от съдържанието й, и към последното дето ни остана – вярата (е, който все още я има тази вяра).