Юлия Георгиева: Градският транспорт – ужасът на Варна

Няма човек в този град, който да има възможност да си стигне до дома пеш, но да предпочете градския транспорт. Тези, които имат кола, но я оставят на паркинга пред дома си, за да се качат на автобус или тролей, го правят по две причини – или не искат да се нервят, че няма къде да паркират, или по финансови причини.

В цивилизованите страни е точно обратното. Градският транспорт е избиран от хората, които мислят за екологията, а освен това са доволни, защото не висят в студа по спирките (далеч съм от мисълта, че монтираните прозрачни навеси във Варна могат да се нарекат заслони), не се блъскат като сардини в миниатюрните автобусчета и знаят, че няма да закъснеят за където са тръгнали.

Как е във Варна!? Градският транспорт е за хората, които просто нямат друг избор. Едно на ръка, че голяма част от возилата са стари и неудобни – част от автопарка е на около 40 г.

Ако имате пропуски по анатомия, можете да ги запълните, като се подрусате в рейса или тролея – гаранция, че след това ще знаете местоположението на всеки орган. Второ, обликът на градския транспорт е следствие и на самите пътници. Дойде ли есента, ако искаш да кръшнеш от работа за няколко дни, просто попътувай в автобуса – заразата ти е в кърпа вързана. Елементарни неща като кърпичка или ръка пред устатата при кашлица и кихане са рядкост. В пиковите часове гушкането с непознати, стъпили по шестима на квадратен метър, е гарантирано. Преди възрастните хора се възмущаваха, че младите не отстъпват седящо място в автобуса. Не е точно така. Младежите почти ги няма в рейса. Но какво да кажем за болшинството от мъжете под 60 г., които се возят в градския транспорт!? Нито ще стане да отстъпи място на някоя съсухрена старица с два бастуна, нито пък ще си свие краката, ако е седнал на двойна седалка. На наш Ганьо „мъжеството му“ има нужда от пространство все пак. Всеки ден наблюдавам жени, седнали на една страна, в неудобна поза, защото до нея някой „мъжага“ си е разчекнал коленете така, сякаш онова нещо между тях е толкова огромно, че му трябва ремарке.

Сега имаме проект за интегриран градски транспорт за милиони. Първите автобуси скоро ще са факт – лъч надежда. Аз ги чакам с нетърпение, но дали изборът е сполучлив? Дано се краде по-малко, че работещите да се почувстват бели хора поне на връщане към дома.