Юлия Георгиева: Изгнаниците на България

Няма как да не ти се свие сърцето, когато погледнеш безкрайната опашка от възрастни хора пред социалната кухня. Хората стоят и нетърпеливо чакат да вземат малко супа и парче хляб, за да си отидат у дома. У дома - където ги чака нищото. Нетърпеливи са, защото никой от тях не иска да е на тази опашка. Не защото няма нужда, не! - те всички са гладни. А защото не е справедливо да са на тази опашка с протегната ръка към милостинята. Това са онези хора, които навремето са строили градовете, в които живеем, заводите, които преди 20 години техните наследници разграбиха. Това, което видях в очите им, докато чакат за парче хляб, е обида и унижение. Ако ние днес сме накарали тези хора да висят в студа за милостиня, каква ли ще е участта ни, когато нашите коси побелеят!?