Юлия Георгиева: Не ни помогнаха нито 20-те години, нито милионите

Вече малко повече от 24 часа в интернет върви дискусия за младия мъж, който е в неравностойно положение и поради специфичната ситуация, в която се намира, обикаля булевардите на Варна с вдигнати ръце. Десетки коментари се изписаха за Николай – лоши, смешни, осъдителни, назидателни. Най-лошо впечатление прави предложението момчето да се прибере някъде (далеч от очите на хората) и то по две причини – че плаши околните, и че ако някой го сгази, ще трябва „да го лежи“. Това е, за съжаление, отношението към различните – не се мисли за тяхното добро, мисли се за това, че не бива да пречат на „нормалните“. Но да оставим тази тема на страна.

За последните 20 г. се навъдиха безброй неправителствени организации, които „усвоиха“ милиони откъдето сварят. Николай не се е появил вчера или онзи ден. Питанката е как не се намери една организация – било неправителствена, общинска или държавна, която да помогне на семейството на младежа. Как от всички „специалисти“, които са обиколили поне половината свят за т.нар. обмяна на опит, не успя да предложи вариант, в който Николай да се чувства добре, без да напуска дома си, но пък да може да изразходва огромната си енергия по начин, който да му харесва без да застрашава живота си на пътя.