Южен поток – енергия за Европа, полза за България

Детелина Генкова

През пролетта на тази година Варна беше домакин на регатата “Тол шипс“, която остави незабравими спомени в десетки и дори стотици хиляди почитатели на морските пътешествия и приключения. Като основен спонсор на най-голямото морско събитие за България, “Южен поток транспорт” организира конкурса за есе на тема „Южен поток - енергия за Европа, полза за България“ и за рекламно изречение на информационния център за Южен поток във Варна. Наградата беше повече от привлекателна – плаване с един от най-големите и красиви ветроходи в света по маршрут Новоросийск – Сочи. Журито, което избра победителите в конкурса състоеше от следните членове: Даниела Димова, председател на комисията по култура в Общинския съвет и директор на Театрално-музикалния продуцентски център - Варна, Доц. Божидар Чапаров, Изпълнителен директор на Пристанище Варна, Д-р Боян Кутевски, преподавател по копирайтинг в Нов Български университет и Веселин Златков, Заместник главен редактор на вестник „Народно дело“.

Слоганите, които бяха оценени като най подходящи за рекламно изречение на информационния център за Южен поток във Варна, бяха „931 километра полезна информация“, „Южен потoк – синьо гориво за зелена среда“ и „Южен поток, защото Европа се нуждае от него“ .

Предлагаме ви и пълния текст на есето на Детелина Генкова, която и донесе първата награда в конкурса на „Южен поток“:

Проектът „Южен поток” се изгражда с цел да задоволи прогнозираното нарастване на търсенето на природен газ в Европа. Ключовата му роля се определя от очакваното укрепване на енергийната сигурност чрез диверсификация на маршрутите за доставка.

От самото си начало проектът е съпроводен от определения като „неевропейски” и политически. Малко известен за широката публика остава фактът, че собствеността на тръбите по дъното на Черно море ще е поделена по равно между „Газпром”(50%) и три големи европейски компании – Eni Италия (20%), EDF Group Франция (15%) и Wintershall Holding GmbH Германия (15%). Принципът 50 на 50 се следва и относно собствеността на трасето на сушата – 50% за „Газпром” и 50% за съответната национална компания. Разглеждайки относителните дялове собственост, може да се каже, че „Южен поток” е толкова европейски, колкото и руски.

За добро или не стартирането на строежа на газопровода съвпада с кризата в Украйна и ескалацията на отношенията между Москва, Киев, Брюксел и Вашингтон. Започна да се говори, че проектът е под политическата заплаха да не бъде реализиран. В същото време трябва да се отбележи, че Русия разполага с около ¼ от доказаните резерви на природен газ в света, а това е факт, който не може да бъде подценяван, още по-малко игнориран. Анализирайки рационално евентуалното спиране на „Южен поток” се стига до това, че Евросъюзът не може да си позволи да се откаже от него и от руския газ като цяло. Властващата тежка реторика срещу Русия и „Газпром” противоречи на пазарните принципи, наложени от търсенето и предлагането, според които Старият континент отчаяно се нуждае от „Южен поток”.

В момента главен доставчик на природен газ за ЕС е Русия (с приблизително 30%), следвана от Алжир, Катар, Норвегия и Холандия. Неруския газ обаче е с ограничен капацитет и потенциал за бъдещето на Европа. Алжир укрепи силните си връзки с "Газпром" чрез покана за съвместни проекти, което показва на чия страна би застанал ако се налага да избира. Катар непрекъснато увеличава износа си към азиатските пазари (главно Китай, Корея, Япония и Тайван), където получава почти 80% повече като цена отколкото в Европа заради силния обществен натиск за ограничаване на зависимостта от ядрената енергия в Япония. Холандия възнамерява да намали значително производството си на газ поради екологични причини и заради изчерпването на ресурсите им, запазвайки резервите за вътрешно потребление възможно най-дълго. Русия разшири преднината си пред Норвегия като най-големия доставчик на газ за Европа. През изминалата година на Скандинавския полуостров имаха технически проблеми при добива, а и новите находища се очертават като по-скъпи, което вероятно ще повиши цената за износ. Азербайджан, страна с доказано големи резерви, ще бъде в състояние да осигури алтернативен маршрут към Европа, но очакваните обеми ще могат да доставят до Стария континент по-малко от 10% от нужните им количества за година. Туркменистан и Узбекистан са ориентирани най-вече към гигантския китайски пазар и са тясно свързани с Русия - както икономически, така и политически. Полша, Румъния и Украйна на теория имат значителни резерви от шистов газ. Но "американската шистова революция" едва ли ще се повтори в Европа поради високата гъстота на населението и високата екоцена. Вносът на шистов газ от САЩ засега влиза в категорията на научната фантастика поради високите разходи, но най-вече заради липсата на необходима инфраструктура както в Щатите така и на Стария континент.

B условията на силна конкуренция, Европа не може да си позволи да остане без евтин и сигурен газ. Газопроводите са търговски коридори – отражение на действителността, а именно, че в Европа все още няма никаква практически осъществима алтернатива на руския газ. Дестабилизацията в Украйна всъщност превръща проекта по-спешен от всякога, събитията би трябвало да дадат допълнителен тласък на изграждането му. Исторически погледнато, Русия доставя газ на Европа още от времето на Студената война. Това в момента става по два газопровода – Ямал и Братство, минаващи през териториите съответно на Беларус и Украйна. С проектът „Южен поток” се цели заобикалянето на т. нар. транзитиращи монополисти. По този начин ще се избягват потенциални проблеми, като газовата криза от зимата на 2009 г. или при аварии, терористични атаки, природни бедствия.

Необходимо е да бъде разбрано и друго, че зависимостта между Русия и обединена Европа никога не е била едностранна, а взаимна. Факт е, че огромна част от приходите в руския бюджет (около 40%) са от продажба на суровини именно на Европа и красноречив пример за руския интерес от тогава са несекващите доставки в най-напрегнатите години на Студената война. Още тогава Русия се доказва като надежден доставчик на суровина за европейските икономики, и битови потребители и то не заради някакви сантименти, а чисто от прагматични подбуди.

За България основно предимство е диверсификацията на маршрута и това не трябва да се омаловажава в никакъв случай, въпреки опитите за обратното. Колкото сериозен е въпросът за единствения източник на суровината, толкова важен е и този за единствения маршрут. От тук произтича и основната важност на „Южен поток” за България – намаляване до минимум на транзитните рискове в качеството на първа страна по трасето след страната доставчик.

Най-осезаемия за обществото ефект ще е свързан с годишните приходи от транзитни такси. Според приблизителни изчисления до 2040 г. приходите на България от транзитни такси, данъци и т.н. ще бъдат от порядъка на 5 млрд. лв. Също така България ще получава и евтин газ на преференциална цена.

Реализацията на проекта ще създаде икономически растеж и над 6000 работни места. По време на самото строителство българските компании ще натрупат уникален опит, който може да се превърне за тях в конкурентно предимство при участието им в други мащабни международни проекти. Транспортната инфраструктура на страната ще привлече допълнителни инвестиции и ще се увеличи натовареността на пристанище Варна и БДЖ. Като цяло реализацията на проекта ще създаде здрава основа за устойчиво развитие на икономиката.

В толкова отговорно дело като изграждането на газопровод, подготовката на специалисти е от първостепенно значение. Именно заради това се създава съвместен руско-български инженерен факултет – ковачница за кадри за „Южен поток”. Бъдещите специалисти от най-високо клас, завършили този факултет безспорно ще се реализират успешно и след края на този грандиозен проект. Все пак подобни експерти ще имат сериозни конкурентни предимства на българския и общоевропейския пазар на труда.

Допълнително се засилва геополитическата роля на страната ни, ставайки партньор от първостепенна важност не просто за Русия, но и за всички останали страни по трасето. Да не се възползваме от стратегическото си положение и да пропуснем мащабни икономически възможности би било истинско безумие.

В света на бизнеса всичко е ясно и прецизно, както Русия притежава най-богатите енергийни ресурси, особено на природен газ, определян като най-безопасния в екологичен смисъл и най-безвредния енергиен източник в света, така и България по географски причини се явява естествен път о”от Азия за Европа”, естествен център на енергийните пътища на Балканите. Да не би Германия, която е икономически най-силната страна на ЕС и на която се крепи цялата еврозона да е потърпевша от това, че успешно използва всички предимства на „Северен поток”, по който директно получава газ от Русия? Дори Македония ще бъде свързана към „Южен поток” чрез специално разклонение от газопреносната мрежа на „Южен поток” от Сърбия или България за да си гарантира достъп до висококачествен природен газ, по-ниски разходи и повишаване на конкурентноспособността на промишлеността и икономиката.

Общоприетото мнение е, че проектите „Южен поток” и „Набуко” са конкурентни. „Набуко” е подкрепян от самото начало от САЩ и ЕС. В същото време те не са взаимоизключващи се за България, която заедно с Унгария и Австрия е страна по двата проекта. Държавата ни има интерес през територията и да минават и двете трасета с всички съпътстващи предимства – допълнителни приходи за националната икономика, увеличаване на геополитическата ни тежест, сигурност за енергийните доставки. От тази гледна точка е препоръчително да се гледа на първо място националния интерес и той е през България да преминават повече трасета, като в същото време страната ни държи контрола върху тях.

Всички факти ясно говорят, че ползата от проекта „Южен поток” за Европа, и за България е очевидна. Властващото в момента политическо говорене и „затръшване на врати” само отлага процесите във времето, а не ги отменя категорично и необратимо. Русия със своите противоречиви действия, както и продължителното и противопоставяне с Европа, често провокират взимането на емоционални решения. За Българи пък тези решения са резултат от многопластовостта на нашите дългогодишни отношения базирани на духовно родство. Но както Европа е длъжна да осигури ресурс за икономиката си, така и България е принудена да изтъргува по най-изгоден начин географското си положение поради липсата на собствени енергийни ресурси.