Йордан Йорданов за смисъла на Рождество Христово: Велик момент, ако знаем какво точно се случва
Виолета Николаева
Йордан Йорданов е изследовател, общественик и лектор по българска и християнска история. Родом е от Варна, но обикаля страната като изнася лекции пред различни аудитории. Последният му труд е книгата „Богомилството – нови проучвания“, написана в съавторство с Ани Василева.
Творбата беше представена на 19 ноември в Радио Варна. В него читателят може да се запознае с неизвестни досега културни и духовни достижения на българския народ и държава през 9-и и 10-и век. Авторите използват източници извън широко утвърдените и намират факти, които са били премълчавани до този момент.
Освен традиционните събирания и ястия, обичаите и подаръците и цялата суматоха, какъв всъщност е смисълът на Рождество Христово?
Рождество Христово е момента, в който Бога-Слово се въплъщава в плът. Това е велик момент в човешката история. Бог изпраща Сина си, Логоса или Словото, на Земята и се проявява като човек. Възкресението, това е крайния акт, в който Духа побеждава плътта, и ние разбираме, че има вечен живот, в който се променят само формите. Христос се смалява, приема човешки облик и преминава през изкушенията и страданията на човека, издържа на всичко и прави трансформация на съществуващото, давайки нов път на човечеството. Има един принцип, че когато един човек направи едно достижение то вече е достъпно и за други хора. Чрез Възкресението, Христос внесе нова енергия в света, която очерта пътя на нашето спасение, прокара пътя за развитие на всяка една човешка Душа.
Христос проектира нова еволюционна Сила на Земята, принципа на Любовта, която се проявява в ума, сърцето и волята на човека. Живота на Христос ни показва Пътя, по който трябва да премине всеки един от нас. Христос освен, че подпомага, трансформира и дава нови сили на човечеството, държи и изпит пред Отца си. Така и човеците държат изпит пред Христа, Който единствен може да ни заведе до Бога.
Има ли различия в тълкуванието между Православието и Католицизма относно Рождество и Възкресение Христово?
Основните Християнски църкви имат едно и също общо разбиране за смисъла и значението на Христовото дело, но има различни акценти и тълкувания по отделни въпроси. Католицизма отдава по-голямо внимание на Рождество Христово, докато Православието акцентира повече върху Възкресение Христово. Много са различията и тълкуванията, но по-важни от духовна гледна точка са въпросите за Троицата, за чистилището, за безпогрешността и др.
Православието казва, че Духа излиза само от Отца и се дава чрез Сина. Докато Католиците казват, че Духа произлиза и от Отца, и от Сина. Тук е едно от основните разминавания. Има различия и за Дева Мария.
Какви са различията и ролята на Дева Мария в тази мистерия, освен, че човешки е дала ход на най-важното събитие за хората?
В Католицизма има Догмат за непорочното зачатие на Пресвета Дева Мария в папска була от 08.12.1854г., което означава, че тя не е наследила първородния грях на Адам и Ева.
Православието почита Дева Мария като майка на Изкупителя на света, но според него тя се е родила по естествен начин и затова тя също е наследила от нейните родители първородния грях. Православието казва за Дева Мария, че е „пречиста“, „по-чиста от херувимите“, „пресвета“.
Православието счита Дева Мария за първия човек удостоил се с голямата благодат на спасението, което е приготвено пред лицето на всички народи. Ние приемаме традиционното предание на древната Източноправославна църква, че след смъртта на Света Богородица, нейния син и наш Бог, Исус Христос я взел на Небесата, където пребъдва и сега (Пс. 45 : 9).
Извън догмата на църковното тълкувание, Дева Мария е символ на майката, която трябва да бъде чиста в мисли, чувства, желания, дела, да има изградени добродетели, които да предаде и на детето си. Днес се говори за преднатално възпитание и то е много важен момент. Ролята на майката е основополагаща, защото тя ражда, възпитава и в голяма степен образова детето, учи го на ценности и морално-нравствени устои.
Какво представлява Витлеемската звезда?
Витлеемската звезда е символ на Рождество Христово, това е звездата, която довела тримата Влъхви до яслата на младенеца. Относно естеството на тази звезда има различни обяснения и тълкувания: астрономически, метеорологични, духовни и други.
За Витлеемската звезда ние знаем от Светото Писание, от Евангелието на Матея, глава 2, където в 1 и 2 стих се казва:
1 А когато се роди Исус в Витлеем Юдейски в дните на цар Ирода, ето, мъдреци от Изток пристигнаха в Ерусалим. 2 И казаха: Где е Юдейския цар, който се е родил? Защото видяхме звездата му на Изток, и дойдохме да му се поклоним.“
От този текст се тълкува, че са пристигнали от страна, която се намира на изток от р. Йордан и понеже даровете били три, се приема, че принеслите ги Мъдреци са били трима. Тримата Мъдреци са наричани и Магове, което означава учени и те именно първи пророкуват, че се е родил Христос - Месията.
От Писанието се подразбира, че само тези трима учени хора, Мъдреци са виждали тази звезда. Има и материални теории, че това е била действителна звезда на Небето, но и до днес няма точно посочен небесен обект. Остава открит въпроса, защо само тези трима мъдреци я виждат. По-вероятно е това е да свръхсетивен образ, т.е. възприятие извън петте сетива, защото човек има енергийни тела, двойници на физическото тяло, които също сформират сетива – слух, зрение, и именно тези, подчертавам магове са имали способността да я видят и проследят. Звездата е Светлина, вероятно същества, Ангели, които са ги напътствали и водили. От духовната наука се знае, че при важен акт и събитие на Земята с значение за Разумния свят, се създава и съответния космически еквивалент – звезда, с която това събитие е свързано, т.е. определен брой от Ангели, същества, които се сборуват и създават съзвездия, космически обекти, които са пряко свързани с определени земни събития. Но тези космически обекти се променят във времето, което показва, че там също има процес, някои го считат за механичен, но той е органичен, но не от тази наша физическа материя на земните ни организми.
Има пряка връзка между Земята и нашата слънчева система, между Земята и Космоса. Зад видимото стои невидимото, което го напътства и му дава сили за растеж. Примерно на всеки клон от дърво, съответства коренче, и ако това коренче изсъхне, изсъхва и съответния клон.
Витлеемската звезда е обвита в мистерия, но защо се нарича пътеводна?
За Христос не може да се говори и мисли като за обикновен човек. Това е изява на Бога. Тази звезда е пътеводна, защото Христос е Пътя, Истината и Живота. Христос е опорната точка, Космическата Сила, която направлява нашия живот. Той е източника на морално-нравствените устои на човечеството. Много хора твърдят, че външните битие определя съзнанието, и това донякъде е така, но всъщност нашето съзнание свързано с Христа излиза над външните условия и се проявява творчески. Зад външния факт – рождението в ясла, ние трябва да виждаме смисъла, съдържанието, че Този чрез Когото е създадено всичко проявява скромност и смирение идвайки в скромна одежда.
Знае ли се точната дата на рождение на младенеца
Един римски историк Тукидид, българин от Тракия, пише: „Римските пълководци винаги побеждаваха, но никога не знаеха кога точно се е случило това“ Юлий Цезар решава въпроса като възлага на Сюзеген да създаде календар и той създава първия слънчев календар за тогавашния цивилизован свят, като изключим българите, които имат слънчев календар от хилядолетия.
На всяко 6-то число от месеца в Римската империя се плащали данъци, като специален човек биел тъпана за настъпилата дата и хората се разплащали в него ден. Но и тогава е имало хора, които са искали да избегнат това или поне да го отложат и са подкупвали този човек да бие тъпана, примерно след три дена. И така вече е 9 число, но според биенето на тъпана е 6-то число и така с времето станала пълна неразбория относно датировките. Дотогава имало лунен календар с друго отчитане на времето и при последващите календарни промени ставата големи различия, разминавания с цели години, и това е много добре известно на съвременните български изследователи и историци, които виждат че годините при датировките на събитията не съвпадат, отделно са съзнателните исторически манипулации и т.н. Въпросът с календара е много сложен и спорен, има немалко изследователи, които дават съвсем различна година на Рождението на Христос.
В крайна сметка за рождена дата на Исус се приема 25 декември, но тази дата е по-скоро в съответствие с други древни обичаи и учения за тази дата, възприети вече от хората. Разказите от Евангелията също не съответстват на сезона, защото имаме овчари на открито, преброяване на населението, при което всеки е трябвало да отиде в родното си място, което е свързано с много пътувания, които биха били трудно осъществими през зимен период.
Но за нас е важно да разберем, че Духа, невидимата Разумна сила управлява и на нашите земни календарни събития, съответства определена космическа сила, която пряко свързва съзнанието ни с това, за което мислим и почитаме. Така че, възприетата дата отговаря на определено духовно благословение, което получава вярващия човек. Има много религии и разбирания, но Христос е един, проявление на Бога-Слово и всички раси, народи, съзнания са свързани пряко с Него.
Вие обикаляте страна, правите конференции, лекции на различни теми свързани с културата и историята на българите, за християнството и ролята на българите в неговото приложение и разпространение. Как младите хора разбират всичко това?
Младите хора са следствие на родителите и социалната среда, в която израстват и се формират. На тях трябва да им се говори по нов начин, за да сформират правилно разбиране за стойността на събитията. Христос е дал Учение, научна школа. Днес Христос изисква от нас не само да вярваме, но да имаме здрава вяра, основана на познанието, на науката, да съградим култура и общество въз основа на естествените природни сили. Само чрез Христос може да се изгради едно справедливо общество, в което морално-нравствените устои на Християнството да станат бит и култура на българите.
Аз съм оптимист по отношение на развитието на българския народ. Ние сме народ с мисия, дал основните духовни импулси, превърнали се в култура, с разпространение в цяла Европа. Особено значими са общоевропейските ни постижения през 9 и 10 век, които са в основата на развитието на европейската цивилизация.
Какво е значението на събиранията в църквите на празници, паленето на свещички, молитвеното пеене и т.н.
Когато хората се събират на едно място, в името на една идея се създава обща атмосфера, общо енергийно биополе, което повдига съзнанието и ни свързва с определени духовни полета, в които се проявяват разумни сили. Всеки има възможност да се докосне до вътрешния си свят и да преживее Божията благодат. Разбира се, още по-важно е нашата свещичка в Душата да гори целогодишно, да имаме вътрешна Светлина, Господа Исуса Христа да ни води и напътства. Тази вътрешна Светлина да се проявява в мисли, чувства и дела. Музиката е мощен метод за трансформиране на човека, за пречистването и облагородяването на ума и сърцето на човека. Нашата Душа е Божествена компонента, която не може да се опетни.
Какво послание бихте отправили към българите?
Пожелавам на българите да живеят един по-разумен живот, да преоткрият Бога като наука, като едно учение за живота във всички негови направления и с тези знания да служат на Разумното. Всеки един българин трябва да „възкръсне“, т.е. да бъде господар на всички елементи, на всички сили, на всички мисли, на всички желания, на всички свои действия, за да се новороди.
За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
