Жегите пресушиха язовир Копринка и от водата изплава едно от най-големите чудеса на България

Снимка: Христо Христов, "Монитор"

Незапомнените летни жеги извадиха на сухо останките от древната столица Севтополис насред язовир „Копринка” край Казанлък, пише "24 часа" При над 140 млн. куб метра завирен обем в неделя в чашата на язовира имаше под 28 млн. куб. м., коментираха специалисти от стопанисващото дружество „Язовири и каскади”, съобщава „Монитор”. До критичното ниво от 10 млн. куб. м. остава най-много седмица, ако не се повиши притокът. В момента се вливат едва 1,8 куб. м/сек, а по каналите за напояване към Тракия отиват по 9 куб. м./сек. Заради спадналото ниво са спрени двете ВЕЦ до стената и в Стара Загора.

По непотвърдени данни при ежедневния оглед на тунелите вътре в каменната стена са открити пукнатини, което налагало спешен ремонт.

За последно язовир „Копринка” е бил цялостно изпразван в средата на 80-те години на миналия век. Тогава историците от казанлъшкия музей „Искра” установили, че стените на Севтополис са запазени сред утайките и наносите на дъното на изкуственото езеро.

Язовирът е изграждан през 1947-1949 г. с доброволен бригадирски труд, в експлоатация е от 1955 г.

---

---

История, която трябва да разпространите и да разкажете на децата си!

Севтополис е най-известният обект под вода в българската археология - единственият цялостно проучен до момента тракийски град на българска територия. Той е не само уникален археологически и исторически обект, но и цяла съкровищница с данни за живота и бита на траките. Градът е разкрит и проучен между 1948 и 1954 г. при изграждането на язовир “Копринка” до Казанлък от екип под ръководството на проф. Димитър Димитров. Тогава той е напълно заснет и проучен, преди да остане на дъното на язовира, пише sevtopolis.suhranibulgarskoto.org.

 

След дългогодишна работа в района, екипът от археолози се натъква на изумително откритие- останките на стар тракийски град. Така Севтополис става първият и единствен тракийски селищен център от градски тип у нас. Мястото, където е открит, бива разкопано напълно, заедно с три надгробни могили от неговия некропол. Установява се и името на града - Севтополис, име, което не се среща до сега.

 

Севтополис, създаден от тракийския владетел Севт III в сърцето на Казанлъшкия район, се развивал бързо като първостепенен политически, икономически и културен център, столица на Севтовата държава. Той е основан през 323 г. пр. н. е. и загива през 270 г. пр. н. е.

 

Археологическите разкопки показват, че градът се е състоял от едно укрепено селище, обхващащо площ от около 5 хка, и няколко предградия. Градът е строен върху развалините на укрепена царска резиденция и тракийско селище. Река Тунджа, наричана тогава Тонзус, обикаля от три страни града, разположен на надречна тераса. Опасвала го е крепостна стена, дълга 890 м. От две градски порти са тръгвали две широки главни улици, които в центъра се пресичали под прав ъгъл и оформяли голям градски площад със светилище на Дионис. В града живеели около 50 семейства на одриската аристокрация. Царската резиденция била в североизточния край на града. В двора й е открит надпис от канцеларията на Севт, написан на гръцки език и гласящ: "Този надпис да се изчука на две плочи и да се постави в Севтополис, в храма на Великите тракийски богове."

 

Дворецът на Севт III бил двуетажен, с фасада, дълга 40 м и богата украса. Сред многобройните помещения особено се отличавала обширна зала, разкошно украсена с многоцветна мазилка, наподобяваща мрамор.

 

Севтополис имал и много паметници на монументалната архитектура и изкуство - дворец-храм с богата вътрешна декорация, храм на Дионис и храм на Великите тракийски богове.

 

Широкият замах на строителството свидетелства за високия икономически разцвет на Севтовата столица и за нейното нараснало политическо значение. По мнението на археолозите, в градоустройството на Севтополис личат принципите, характерни за устройството на гръцкия полис. В откритите останки на Севтополис личат и много специфики, коренно различаващи се от другите райони на Тракия- широката употреба на тухлата като строителен материал.

 

Оживените икономически и културни контакти на града с големите елинистически центрове на гръцкия свят и развитието на местни занаяти очертават Севтополис като най- значимия център на тракийската икономика и култура в Казанлъшкия район. Забелязват се много елементи от елинистическата култура, но в Севтополис същевременно са запазени и редица особености, характерни за самобитната тракийска култура.

 

Севт III бил и първият тракийски владетел, започнал да сече монети. При проучването на Севтополис са открити 2000 монети, като около 800 са на Севт.

 

Освен това, археолозите са открили много луксозни старогръцки керамични съдове, украшения, фрагменти от каменни скулптури, амфори и др.

 

Факт:

Севтополис, градът на Севт ІІІ, столица на Одриската държава от края на ІV - началото на ІІІ в. пр.н.е. е разкрит и проучен през 1948 - 1954 г. при изграждането на язовир Копринка до град Казанлък.

 

Хипотеза:

Имало е и друг град...

Съществува хипотеза, че Севтополис е изграден върху останките на друго Севтово селище, което обаче е било жестоко опожарено. То се намирало от северната страна на Севтополис. След разгрома, през 320-323 г. пр. н. е. Севт се завръща победоносно и поставя основите на бъдещата тракийска столица.