Журналистът Митко Апостолов събра близки и приятели за 75-годишнината си

Александър Дечев, Снимки: Румен Сарандев

Големият варненски журналист Митко Апостолов събра най-близките си приятели за 75-годишнината си в клуб “Приятели” на Двореца на културата и спорта. За няколко часа в сладка раздумка отминалите през годините събития обсъдиха много спортни хора като Симеон Варчев, Красен Кралев, Наско Атанасов, Сашо Евтимов, Емил Стайков, шефката на отдел Спорт към общината Кристияна Генчева, друг от доайените на варненската спортна журналистика във Варна - Петър Герчев, както и много други колеги на Апостолов, ветерани спортисти, треньори и най-вече - негови добри приятели. Сред подаръците, които получи, бяха бутилка за велосипед от "Тур Дьо Франс", фланелка на Спартак 1918 и анцуг на националния отбор по баскетбол, като и на двете бе изписано името му с номер 75.

Бате Митко през сълзи си спомни за две паметни събития в своя живот - присъствието си на големия за България мач на “Парк де Пренс” на 17 ноември 1993 г., както и за 2003 г., когато му се наложи спешна животоспасяваща операция, за която му помогнаха много общественици и спортни хора.  Точно в този момент успява да преброи приятелите си. След инфаркт лекарите му предричат, че си заминава. Операцията е била много тежка - продължава 12 часа, десет от които е бил със спряно сърце.Минава успешно и сега всеки ден журналистът е 15-20 км с колелото и поне един час в басейна или в морето.

Точно 40 години от живота си Апостолов отдава на четвъртата власт. Започва през 1974 г. в радио “Варна”, където остава 25 години на вярна служба. Има публикации във всички варненски вестници, работи от първия до последния брой на вестник “Демокрация”, а освен в тях се е изявявал още от страниците на “Старт”, “Земеделско знаме” и “Монитор”. Голямата му любов е спортната журналистика, но признава, че нито една друга сфера не му е била чужда. До ден днешен варненецът не пропуска спортно събитие, чинно си записва всичко и анализира.

Средното си образование Апостолов завършва във Варна, след което следва в МЕИ-София, в специалност машинен инженер. В следващите десетина години преминава през най-тежките области на стопанството - в железниците, в строителството на заводи в Девня и в гражданското строителство в Смолян.

Поканата да започне да работи в радиото я получава от своя добър приятел Димитър Вълчев-Американеца, който вече не е между живите. “Той работеше в радио “Варна”, веднъж ме срещна и каза “Ела при нас”. За мен беше добре дошло, защото навремето имах страхотно желание да следвам журналистика, но в тази специалност приемаха прекалено трудно”, разказва рожденикът.

Апостолов не пропуска мач или голямо първенство, в което участват варненски състезатели, независимо дали е у дома, или в чужбина. С различните отбори и клубове има над 150 пресичания на държавни граници. Ходил е дори зад Урал - в Набережни Челни, на един мач на футболния Спартак в турнира “Интертото”. Минал е през цяла Европа, а от пътуванията си пази фантастични спомени. Бил е 10 години и диктор на стадион "Тича".

Професията му го отвежда до един от най-паметните моменти в историята на българския футбол - победата на националния отбор над Франция с 2:1 на стадион “Парк де Пренс”. Апостолов дори е единственият представител на варненските медии във френската столица. Поканен е лично от президента на БФС Вальо Михов. Споделя, че емоцията е била неповторима. Апостолов се гордее и с факта, че е бил на шест световни първенства по корабомоделизъм с националния отбор, който бе съставен почти изцяло от варненци.

Той е категоричен, че не е пропускал присъствие на спортно събитие. В противен случай сам си е забранявал да спомене и дума за него. “Сега е лесно - има интернет, телевизии, радиа. Но тогава беше закон да се присъства на всяко събитие", казва още варненецът.

Винаги си е налагал и правило да не поддържа прекалено добри лични отношения със спортистите, за да не бъде ограничен във възможностите си, ако трябва да ги критикува.

Съвестната и всеобхватна работа на Апостолов е призната и с някои награди. Той е отличен със “Златен кортик” от министъра на отбраната заради пропагандиране дейността на воненно-приложните спортове. Освен това е определен в две поредни години за журналист №1 в конкурса на Двореца на културата и спорта.

Митко Апостолов се гордее с това, че три пъти е правил директни включвания в разговор с бившия президент на Международния олимпийски комитет маркиз Хуан Антонио Самаранч. Чест гост в неговите предавания пък е бил Иван Славков-Батето.

По време на детството си Митко Апостолов се е занимавал с водни спортове. Шампион е по водна топка през 1957 г. за юноши с отбора на ОМК Варна.

Повече от половин век до него е страхотната му съпруга Ружа. Има две деца - Десислава и Марчо, както и и три внучки - Марина, Йоана и Лилия.