ЗЛАТО или Ще стане ли Монтана български Клондайк?

Любомир Йорданов,Цветелина Катанска; Труд

Стоян Петков от Монтана промива злато с 30-годишно корито, правено по тертипа на древните майстори.

В местността Скалите между Монтана и Берковица се провежда национален събор на златотърсачите. Това не е тайна сбирка на иманяри или авантюристи, а среща на хора с хоби промиване на самородно злато.Златото не е само богатство и пари, а стремеж към щастието и красотата.

В събота сутринта бреговете на река Бързия, която е на десетина километра от Монтана по пътя за Берковица приличат на легендарната посестрима Клондайк преди повече от век.

Мъже с широкополи шапки и ботуши, с кирки и лопати в ръце газят из осеяните с камъни потоци, пълнят легени с пясък и го промиват с отмерени движения в търсене на люспи злато. Целта е за най-кратко време в купчина пясък да се открият парченца от благородния метал.

Толкова злато накуп, разбира се, няма и от асоциацията на търсачите на самородно злато са нахвърляли в пясъка оловни сачми, боядисани в жълто. Благородният метал общо взето се добива по същия начин, както преди векове, само уредите вече са направени от по-съвременни материали.

"Виждаш ли ей тая чудесия! Правил сам я по тертипа на бай Алексо Мелничаря от село Гаганица - що злато съм извадил с нея, само аз си знам", казва 63-годишният Стоян Петков от Монтана. Алексо заедно с Пенчо Пуйката бил сред най-известните търсачи на злато в целия Северозапад.

Веднъж мелничарят открил в река Златица край Гаганица парче злато колкото горната част на палец. Стоян отлял коритото си за промиване от древната копанка на Алексо, направил я от смола и плат и я оцветил в черно. На този фон и най-малката люспа блести. В края на промиването легенът е като небе, пълно със звездици.

Манекен сочи лагера

Шофьорите, които пътуват от Монтана за Берковица, намаляват скоростта на автомобилите си, когато на шосето съзират фигура, облечена като американски златотърсач от 19-и век. Оказва се,че това е манекен, който сочи, че наблизо е лагерът на златотърсачите.

Андрей Колев, бизнесмен:

Нашето хоби е начин за борба с безработицата

Бизнесменът Андрей Колев е превърнал фирмата си в Монтана в истински завод за златотърсачески пособия и от няколко години произвежда пластмасови корита за промиване, малки и големи драги.

Малкият сепаратор се побира в багажника на кола, а големият тежи един тон и се превозва с ремаркета. Колев е създал и специален пластмасов леген за промиване на злато. Копирал го е от дядови дървени копанки, но с помощта на компютър го е осъвременил и направил много по-ефективен.

Начертал е и карта с над 40 златни находища в Северозапада и я пуснал в интернет. Целта му не е да печели, а да възроди древния занаят, споделя той. "Златотърсачеството е и начин за борба с безработицата.

Вместо млади и здрави мъже да се редят на опашки за социални помощи, може чрез асоциацията да преминат курсове по златотърсачество, да се снабдят с инструменти и да тръгнат по реките", предлага той.

Кирил Стаменов, шеф на златотърсачите у нас:

Модерните технологии навлизат и при нас

Кирил Стаменов е председател на Българската асоциация на търсачите на самородно злато и метеорити (БАТСЗМ), регистрирана от Софийския градски съд през октомври 2012 г. Съборът, който организирахме е начин да се видим, да обменим опит и знания, а и да се повеселим, казва той.

За вечерта след състезанието са поръчани три агнета, приготвени на чеверме и 500 бири. Отделно всеки мъкне в багажа освен пособията за златодобив и солидно количество питиета и мезета.

Търсачите на злато обаче са не само любители на отдиха и приключенията. Те помагат в работата на учените и изследователите и така обогатяват и своите знания, допълва Стаменов. Асоциацията вече е организирала няколко семинара, на които професори и доценти са изнесли лекции по геология и металознание.

Златотърсачите пък са се ангажирали да помогнат на учените в БАН да актуализират геоложката карта на България, която не е пипана поради липса на средства от 70-те години на миналия век.

Съвместно с Варненския технически университет и Великотърновския археологически музей златотърсачите са започнали и проект за установяване произхода на златото, от което са сечени монетите на Римската империя. Голям е шансът да се окаже, че повечето злато е от сегашните български земи, смятат майсторите.

Скоро родната асоциация на търсачите на самородно злато и метеорити смята да кандидатства и да стане член на Европейската и Световната организация на златотърсачите. - България е страна, богата на златни залежи, на древни съкровища и вековни традиции, и има какво да покажем. Златната треска не започва с Клондайк, казват мъжете, събрани край река Бързия.

България е Швеция на Балканите

България се нарежда на второ място след Швеция по златодобив в Европа, показват данните на Евромин. Най-голямата работеща мина на Стария континент обаче е именно тук - край Челопеч.

Запасите на находището възлизат на около 20 млн. тона руда със съдържание на ценния метал от по 4-5 грама на тон. Мината се стопанисва от канадската компания "Дънди Прешъс металс", която годишно добива около 3,8 тона злато.

Дружеството държи и още едно находище у нас - край Крумовград, където запасите се изчисляват на 27 млн. тона руда. То обаче все още не е разработено, след като години наред местната управа не даваше разрешението си за това. Концесии за добив на злато имат също така "Елаците - мед" и "Асарел - медет", но там основният метал, открит при добив, е медта. Злато добива и "Горубсо - Кърджали" от находище Чала.

Отличителна черта на българското злато е, че то почти не може да бъде намерено на късове, а се извлича чрез физическа и химическа обработка. Именно това е основната причина добитата в Челопеч суровина да се изнася за Намибия, където да се преработва.

"Дънди" искаше да построи металургичен завод у нас, но така и не му беше разрешено заради опасения от прекомерно замърсяване на околната среда. По данни на икономическото министерство има още две много перспективни находища край Ракитово със залежи от 7 тона злато и край Трън - 100 тона.

Мераклии берат люспи от реките

Поречията на реките Струма, Искър и Тополница се считат за истински Клондайк у нас. Често по поречието на Струма между Ръждавица и Невестино може да бъдат видени хора, въоръжени с дървени и метални сита.

Според тях именно край реките има най-големи количества от благородния метал - около 5 тона, които са разпилени по поречието предимно на Струма. Най-често любителите златотърсачи откриват прашинки и дори люспи.

1501 лева месечна заплата

Именно миньорите в златодобива вземат най-високите заплати в сектора, показват данните на Българската минно-геоложка камара. Средното им месечно възнаграждение е 1501,40 лв. За сравнение миньори, които копаят неметални суровини, вземат месечно 722 лв., което е два пъти по-малко.