Заблатяване и трупове на животни по улиците на наводнена Мизия

Втори ден след потопа в Мизия голяма чест от града все още е във вода, а сред хората зрее недоволство, информира bTV. Въпреки че нивото на водата е спаднало с около метър, според информацията на пожарната, Мизия все още прилича на воден басейн.

Водата се заблатява и това допълнително притеснява хората. По улиците плуват умряла риба, тела на птици и добитък. Зрее и недоволство сред евакуираните, че помощите и медицинските екипи не достигат до крайните квартали на града.

Градът опустя към полунощ, по улиците се виждаха само спасителните екипи. Десетки евакуирани втора нощ останаха в автомобилите си, чакайки водата да се оттегли. „Искаме час по-скоро да са махне тая вода и да са преберем. Ние сме свикнали да си живеем у дома. Така ще бъдем най-малко една седмица или десет дена”, смята Валентин Тахирски.

Други прекараха нощтта при близки, на свещи. „Два метра вода имат в къщата. Ужас, ужас. 60 къщи паднаха”, коментира Иван Ангелов.

Десетки евакуирани от наводнените домове посрещнаха утрото в чакане на помощ от някъде. „Защо не минаха тука да видат тоя народ. Така не става... Не сме добре, кой да ни мери кръвното, нямам една стотинка, всичко е захлупено”, притеснена е 81-годишната Вергиния Герговска. 

„Аз съм излязла така, с тия дрехи. Никой не обръща внимание тая жена къде е като й е паднала къщата. Аз едва излезнах”, обясни 83-годишната Гена Пеловска.

Водата се заблатява и това притеснява допълнително хората. „Почват да плуват надути животни. Какво правим ние, кажете”, пита се Румяна Бахренска. „Всичко е на септична яма, тука няма канализация, няма нищо, ние сме аборигени. Септични ями, животни се гледат. Това всичко се е разляло тука”, допълни друг жител на Мизия Дилян Димитров.

Трето денонощие пострадалите в новия квартал разчитат основно на собствени сили и до там не стигат никакви помощи. „Имам приятели, които ми помагат и си докараха и с тяхната гумената лодка Оставили сме ги тука и кой каквото може да си спасява”, обясни Димитър Каменов.

Изчакването нивото на водата да спадне по естествен начин хората в Мизия тълкуват като бездействие. Още повече, че според специалистите, градът е с трипроцентов наклон и това няма как да се случи в кратки срокове без човешка намеса.

„Макар и бавно, нивото на река Скът започва да се понижава. За цял ден спадът е около 10 см. Срещу природата нищо не можем да направим. Чакаме водата да се отече”, коментира в предаването „Лице в лице” пожарникарят Кирил Василев, който участва в Кризисния щаб в Мизия.

По думите му, от понеделник вечерта жандармерията се включва в охраната на пострадалите квартали. Една от основните задачи след бедствието е предпазване от набези на мародери.

Кирил Василев изрази несъгласие с тезата, че местните власти и кризисния щаб не са достатъчно подготвени за справяне с подобни бедствия. Той отхвърли и обвиненията за ненавременно предупреждаване на местните за предстоящата приливна вълна. „Няколко пъти са предупреждавани гражданите на Мизия - от местната власт, предупреждение от нас, от НИМХ, на всеки един от гражданите са раздавани листовки. На тях е пишело, че се очаква високо ниво на река Скът и наводнение на ниските части, да се евакуират. Основните страхове на хората са да не им се извърши кражба на ценни вещи и имущество”, обясни той нежеланието на много граждани да напуснат домовете си.