Загадката на Вълчитрънското съкровище
кадър: БНТ
Златните съкровища на България скоро ще могат да разкажат повече за себе си за техния произход и история. Интердисциплинарен проект ще изследва състава на древните източници на руда по земите ни и ще може да даде повече отговори за металургичната индустрия у нас от времето на халколита.
Учените са надяват да установят и как са се развивали икономическите отношения и търговията на древния свят, предава БНТ.. Ще се изследва подробно и технологията на изработка на металите. Затова едно от най-известните наши съкровища – Вълчитрънското – мина през рентген. Наш екип беше там – ето какво видя.
Възможно ли е сега, да разкаже повече за себе си? Макар открито преди 90 години Вълчитрънското съкровище си остана една от най-големите загадки на археологията. Открито в полето, насред нищото, без камък, керамика или монета да подскаже малко история. А сега за първи път ще мине през рентген.
Крум Алексиев – дефектоскопия: Конвенционален рентгенов апарат ще видим какво има в самото сечение на метала.
Д-р Петя Пенкова- р-л на лаборатория за реставрации, НАИМ: Тъй като имам две тръбички тук и тук, които свързват съдовете… искаме да видим подробно технологията и конструкцията по която са направени
Технологията е само детайл в цялостният интердисциплинарен проект, който започват учените. Много сложен, но и много амбициозен за всички съкровища, открити по земите ни.
Доц. д-р Христо Попов – зам. директор на НАИМ: Да си отговорим на един много по-широк кръг от въпроси – откъде идват къде са произведени с какъв бит с каква индустрия, грубо казано на тогавашното население са свързани.
Но първо трябва да съберат достатъчно данни за състава рудите от познатите в древността мини. А те са и най-старите в Европа. Както и най-старото злато, това от варненския халколитен некропол.
Доц. д-р Христо Попов: Най-старите рудници известни Адатепе за добив на злато в късната бронзова епоха, но иначе Айбунар в района на Стара Загора за добив на мед от 5 хил Пр. Христа, т.е. от късния халколит вероятно в района медния рид в района на днешния Созопол бившата Аполония Понтика.
Рентгенографията на трилистния златен съд е готова. Но сребърните тръбички са толкова плътни, че рентгенът не успява проникне навътре. Излизат само някои леки дефекти.
“Проблеми при самото спояване”, обясни Крум Алексиев.
Надеждите са в златните капаци. Но не заради златото. То вероятно е било претопявано многократно и няма как да се установи произхода му.
“Те пък имат една бронзова конструкция и при нея също искаме да видиме как точно е поставена”, уточни д-р Петя Пенкова.
“И този бронз също би могло да ме бъде направено изследване от къде произхожда. По лесно е. На този етап е по-лесно. Ако се говори за изотопия на оловото и на медните находища тази технология е по-добре развита”, допълни доц. Христо Попов.
И конструкцията на капаците не разкрива нищо неочаквано. Озадачаващи, обаче, са следите от инструментите на майстора.
“Има и едни, които вървят в такава посока. Не знам – трябва да ги гледаме и да ги мислим повече”, казва д-р Петя Пенкова.
Е, това все пак е началото.
За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
