Запасните намаляха с 200 000 души за три години

Според заместник-министъра на отбраната Иван Иванов има нужда от нов закон за резерва, който ясно да регламентира службата. Той посочи това на заседанието на Обществения съвет по отбранителна политика на тема "Изграждане на ефективен резерв на българските Въоръжени сили", съобщи БТА. Това беше последното заседание на Обществения съвет в този състав заради предстоящата оставка на кабинета на Пламен Орешарски.

Иван Иванов каза, че до този момент въпросът за резерва не е решен качествено и пълноценно в Българската армия. Той отбеляза, че има негативни тенденции по отношение на резерва и запаса у нас. Има тенденция към застаряване на мъжкото население - само през последните три години запасните са намалели с 200 000 души. За този период са освободени едва 3000 човека от служба и една много малка част от тях са изявили желание да бъдат вписани в резерва. Според разчети на МО към 2023 г. ще имаме не повече от 2 процента резервисти до 35-годишна възраст, отбеляза заместник-министърът. Той каза, че така няма да може да се окомплектова Българската армия по военновременни щатове с личен състав, ако не се вземат спешни мерки.

Иван Иванов посочи необходимостта от въвеждане на мобилизационен резерв като структура и състав и важността да се работи за неговото обучение. Предвижда се отново т. нар. териториален резерв, който би трябвало да бъде обучен, подготвен в мирно време и които да може да се справя с природни катаклизми и промишлени аварии и евентуално при мобилизация да осигури нарастването на Българската армия.

Министър Ангел Найденов също коментира тревожната статистика за състоянието на резерва и запаса на Въоръжените сили. Той посочи, че според разчети към 2035 г. България ще разполага с 680 000 души, отговарящи на всички условия във възрастта между 18 и 50 години и подлежащи на ангажиране в резерв или запас.

Министърът също посочи потребността от формиране на модули, които биха могли да бъдат ангажирани в случаи с природни бедствия и които да не са само комплектовани от действащи военнослужещи на професионална служба.

В отговор на журналистически въпрос Ангел Найденов изрази мнението си, че правителството е могло да разгледа и да вземе решение за започване на проекта за придобиване на нов тип боен самолет. Той допълни, че придобиването на нови изтребители ще означава минимум 20 години на експлоатация повече в сравнение с изтребителите, с които разполагаме.

Найденов обаче коментира, че едва ли има правителство, което да вземе подобно решение в края на своя мандат, което да обвързва не просто следващото, а най-малко още две правителства в рамките на по четири години мандат. Според министъра това е отговорност, която не трябва са се стоварва върху следващото правителство и то трябва да направи този избор. Найденов посочи, че изборът е в две посоки - дали да се отделят средства и да се започне процесът на пълна модернизация на изтребителите, с които разполагаме, или да се купят нови. Той посочи, че само за подмяна на авиониката с оглед на освобождаването на необходим честотен диапазон са необходими повече от 320 млн. лв., отделно са разходите за ремонти, поддръжка и удължаване на жизнения цикъл, и средствата, които са необходими до края на експлоатация на сегашните изтребители, надхвърлят 1 млрд. лева. Министърът допълни, че това е стойността на проекта за придобиване на нов тип боен самолет и това е втората опция, която е предмет на преценка и избор.

На въпрос за освобождаването на постоянния секретар на министерството Добромир Тотев, министър Найденов коментира, че това е заради неизпълнение в три посоки - на функционални задължения, които следват по закон и по служебна характеристика на постоянния секретар; на пряко възложени отговорности от министъра или в резултат на решение на Съвета по отбрана, както и заради "отсъствието на политическа безпристрастност, в някои случаи проява на нелоялност и нарушение на етичния кодекс на поведение на държавния служител".