Защо 211 000 души чакат за линейка с часове
илюстрация: Булфото
24 часа
Вече ще идват и екипи от съседната област
211 000 души у нас имат затруднен достъп до спешна помощ. В близо 60% от населените места линейката стига до пациента в рамките на 20 минути, а в 15% - за повече от 30 минути.
Спешната помощ не е ефикасна и ефективна, е основният извод в доклад на Сметната палата за периода от 2010 до 2014 г. Същевременно
повикванията
се увеличават
поради по-трудния достъп до извънболничната и болничната помощ.
Общо 152 780 души в 523 населени места са със затруднен достъп до спешна помощ, а това са средно 8 на сто от жителите в тези райони. Най-малко хора с труден достъп има във Варна, Пловдив и Кюстендил – 3%, докато в Софийска област от това страда 8% от населението. Най-много хора със затруднен достъп има в района на действие на спешния център в Благоевград – 15% и особено в Добрич – 25%. В Кюстендилска област например поради лоши пътни условия в селище с 34 жители, което е на 34 км от филиала, линейката пристига за 80 минути. “Подобни случаи има във всички центрове с изключение на София-град, където достъпът на цялото население е в рамките на 15 минути. С най-отдалечен достъп е населено място с 10 жители в област Варна, което е отдалечено на 50 км от филиала, но поради трудно проходим път и релефа на местността
до него се стига
за 90 минути”,
пише в доклада.
Най-бързо пристигат линейките в Благоевград - в 87% от случаите те идват до 10 минути. В София такова време се постига само в 40% от случаите.
“Запознат съм с доклада и препоръките на Сметната палата. Той показва, че концепцията за спешната помощ, по която работим, е в правилната посока. Почти всички препоръки са включени”, коментира ресорният зам. здравен министър д-р Ваньо Шарков пред “24 часа”.
С цел подобряване на достъпа в цялата страна министерството прави нова здравна карта на спешната помощ. Променя се принципът, по който екипите ще поемат повиквания, уточни д-р Шарков. В момента всеки спешен център действа само до административните граници на областта.
При сигнали в районите по границите на областите вече ще бъде насочван най-близкият екип, независимо че може да е от съседната област. Сегашното изискване да се изпраща само екип от областта, на чиято територия е адресът на повикването, често бави оказването на помощ, установили в министерството.
В момента
няма стандарти за
разпределението
на спешните
екипи,
няма и установен ред за откриване, преместване и закриване на филиали на спешната помощ, пише още в доклада. Спешните центрове са добре разпределени като инфраструктура, но лошите пътни условия и релефът поставят част от населението в неравнопоставено положение.
Налице са и проблеми с кадровата обезпеченост, става ясно от доклада. Общо 7111 души работят в спешната помощ у нас - 357 мобилни екипа, от които 127 лекарски и 75 реанимационни. Долекарски са 125 екипа, а 167 са стационарни. По-малко от половината работещи лекари в извадката на проверените 7 центъра са със специалност по спешна медицина и броят им намалява. Слабо се вдига броят на специализантите в спешната помощ - най-осезателно през миналата година, когато те са се увеличили с 5-има души.
Спешната помощ е на бюджетна издръжка. През 2010 г. държавата е отделила 82 млн. лв., а за миналата година - 104 млн. лв.
През 2010 г. най-ниската средна заплата е в спешната помощ в Пловдив - 788 лв., докато през 2014 г. най-малко взема спешен медик със специалност във Варна – 1 318 лв. Най-високи са заплатите в София - от средно 1189 лв. през 2010 г. те стават 1690 лв. през първите 3 месеца на 2014 г.
За 4 г. има над 3,5 млн. повиквания
Общо 3 506 291 повиквания са изпълнени от 28-те спешни центъра у нас за 4 г. От тях като забавени са отчетени 159 680, или 4,55%.
Повечето закъснения са по вина на оператора - 156 648. Незначителна е частта на забавените от медицинските екипи повиквания - 3 032. Няма ясни разграничителни критерии, по които да се класифицира по чия вина се забавя изпълнението на повикванията, твърди Сметната палата.
В дежурните екипи на тел. 112 пък няма медицински лица или нормативно приети критерии за разграничаване на спешните от неспешните повиквания. Не са приети критерии за определяне на естеството и спешността на повикванията, гласи още докладът.
Въвеждането на стандартни протоколи за поведение ще създаде условия за обективно определяне на степента на спешност на повикванията, препоръчват одиторите.
Такива протоколи са предвидени в проекта за медицински стандарт по спешна медицина.
Въвеждат триажа от 2016-а, сега подготвят екипите
Основните промени в спешната помощ, които са заложени в проекта за медицински стандарт по специалността, ще бъдат въвеждани в практиката поетапно. Една от най-сериозните - триажът, ще влезе в сила в пълен обем от 2016 г.
Това съобщи зам. здравният министър д-р Ваньо Шарков пред “24 часа”.
Проектът е пуснат за обществено обсъждане и до момента са постъпили много предложения за промени. Те се обобщават за включване, а до края на октомври предстои да се събере Висшият медицински съвет, който трябва да обсъди и приеме стандарта. След това той ще влезе в сила с наредба на здравния министър.
Триажът представлява отсяване на случаите по степен на спешност. Той ще се извършва на 3 нива, като първото сито ще е още при приемането на повикването. На следващия етап е преценката на екипа, пристигнал на място.
До края на тази година ще продължи подготовката за въвеждането на триажа, на работещите в спешната помощ им трябва съвсем малко, обясни д-р Шарков. В ход са и ремонтите на спешните приемни отделения в болниците, които са последното ниво в триажа.
Спешната помощ е приоритет на екипа на здравното министерство и на правителството, каза още д-р Шарков. Използват се всички възможности по европрограмите, за да се обнови техническата база. До края на годината са предвидени 56 нови линейки и 18 центъра по телемедицина. Тези дни ще бъде обявена и процедура за купуване на 12 високо проходими линейки за отдалечените райони.
АННА БОТИНОВА
Лекар: Спешната помощ не отговаря на стандарта
Спешната помощ у нас в момента не отговаря на стандарта, каза д-р Десислава Кателиева, шеф на Асоциацията на работещите в спешната помощ, пред БНР.
Според препоръките в определени случаи екипът трябва да пристига до осмата минута, а тук дори не е включено в действащия стандарт, което не ни прави спешни медици, обясни д-р Кателиева. Такава бързина се изисквала в едва 5 до 10% от всички повиквания.
Проблемът е да бъдат създадени условията, за да се стига в рамките на 8 минути в най-спешните случаи, допълни д-р Кателиева. Приемането на Концепцията за спешната помощ, в която е заложено стандартизиране на оборудването във филиалите, спешните приемни отделения и линейките, било стъпка в правилната посока според асоциацията.
Висока квалификация на кадрите, включване на парамедици в районите, където не достигат лекари и осигуряване на телемедицинска връзка с лекарите в болниците са нужни, за да се постигне нужният стандарт. За да има навременност, трябва да се въведе триажът, който позволява отграничаване на истински спешния пациент от всички останали, каза още д-р Кателиева.
До 5 г. може да се постигне стандартът за пристигане за 8 минути, ако се въведат нужните промени, прогнозира д-р Кателиева.
