Защо Варна не стана културна столица? Очакваме отговора след месец

Веселин Златков

В рамките на месец журито, оценило кандидатурите на българските претенденти за европейска столица на културата през 2019-а, ще излезе с доклад, от който ще стане ясно защо Пловдив спечели номинацията. Там ще бъдат посочени и причините Варна да загуби тази надпревара, заявиха пред медиите представители на екипа, подготвил участието на града ни. Общото мнение на пряко ангажираните с кандидатурата е, че градът не е изгубил, въпреки че не спечели номинацията за европейска столица на културата. Резултатът от подготовката е създаването на културна стратегия, която може да бъде реализирана в бъдеще, макар и не с това финансиране, което Варна щеше да получи като победител.

Пресконференцията на екипа на проекта „Варна 2019“ обаче се превърна в доста настървена дискусия, на който представители на граждански организации, журналисти и творци решиха да търсят отговорност за загубата от Пловдив. Под различна форма бяха зададени три основни въпроса – колко пари са изхарчени за кандидатурата ни, кой е определил кои да са акцентите в нея, както и защо екипът не е потърсил по-широко обсъждане на програмата с гражданите и културните дейци. Оказа се, че точен отчет за изразходваните средства засега няма, но зам.-кметът Пламена Маринова обеща такъв да бъде изготвен и представен възможно най-бързо.

Острият тон на срещата с медиите доведе до някои пределно откровени признания на хората, работили Варна да е европейска столица на културата, по повод загубата от Пловдив. Десислава Георгиева, която сама се представи като неформален лидер на екипа, заяви: „Аз нямам обяснение защо не спечелихме“. Според Петра Димитрова, мениджър на галерия „Графит“ и активен участник в инициативата, причината е в това, че Пловдив и Варна са имали различни концепции и явно журито е харесало повече пловдивската.

Представителят на община Варна в Брюксел и бивш евродепутат Биляна Раева пък подчерта, че изборът на Пловдив за културна столица засилва разделението между Северна и Южна България, като първата очевидно е в по-лоша позиция. Тя призова медиите да попитат политиците, които водят предизборна кампания в момента, дали виждат това разделение и какво смятат по този въпрос. „Европейците са практични хора“, коментира Раева и това беше нейното обяснение защо номинацията е присъдена на Пловдив като център на Южна България.

 

Консултантският хонорар на сър Робърт Скот бил 50 хил. лв.

Особено активна в критиките към екипа на „Варна 2019“ беше варненската поетеса Елка Няголова, която заяви, че програмата, с която сме кандидатствали, не е оригинална, а прекопирана от чужди образци. Тя критикува дори езика, който е използван в нея, давайки пример с израза „въвличане на публики“. „Думата „въвличам“ има отрицателно значение в българския език, можеш да въвлечеш някого в престъпление“, коментира недоволната поетеса.

Един от малкото конкретни въпроси около финансирането на кампанията на Варна за европейска столица на културата, които бяха изяснени, беше размерът на хонорара на сър Робърт Скот, консултант на кандидатурата ни. За помощта си в разработването на двата етапа на представянето на Варна той е взел общо 50 хил. лв. На въпрос чия е била идеята той да бъде привлечен в тази роля отговорът беше, че тя е дошла от предишния кмет на Варна Кирил Йорданов.