Защо джихадистите избраха да потопят Париж в кръв точно в Петък, 13-ти?
Разбира се, денят петък, 13-ти не е избран случайно от джихадистите за атентатите в Париж.
Целта е ясна - да оставят диря в историята и този ден на гибел да се помни за вечни времена.
Мнозина свързват произхода на зловещите предания за Петък, 13-ти именно с Париж и проклятието на рицарят кръстоносец Жак дьо Моле, което той изрекъл, когато бил изгорен на клада през 1314 г.
Жак дьо Моле (на френски: Jacques de Molay) е 23-ят и последен велик магистър на Ордена на тамплиерите. Вероятно е най-известният тамплиер след неговия основател и пръв велик магистир Юг дьо Пайен.
В петък, 13 октомври 1307 г., по заповед на френския крал Филип Шести и папа Климент Пети са арестувани Жак дьо Моле, Велик магистър на Ордена на тамплиерите, и хиляди членове на Ордена. Те са обвинени в ерес, богохулство, хомосексуализъм и различни други престъпления и са изтезавани жестоко. Някои са изгорени на клада, други са екзекутирани по-късно.
700 години по-късно приликите се набиват на очи дори в изявленията на джихадистите...
„Ислямска държава” пое отговорност за атентатите в Париж. Показателни са и думите, които използват джихадистите:
„Група от верни на армията на халифата успяха в битка, насочена срещу столицата на проституцията и греха. (…) Осем от братята с експлозивни колани и пушки се насочиха към предварително избрани места в сърцето на френската столица, включително „Стад дьо Франс”, докато Германия и Франция - кръстоносците, играят футболен мач, а идиотът (Франсоа Оланд) е присъствал. Целите включваха и театъра „Батаклан”, където стотици неверници се бяха събрали за концерт на проституцията и греха. По същото време имаше и цели в 10-ти, 11-ти и 18-ти район. (…) Това доведе до смъртта и раняването на не по-малко от 200 кръстоносци”, се казва в съобщението на „Ислямска държава”.
„Франция трябва да знае, а и всеки, който е тръгнал по нейния път, че ще останат в списъка на целите на „Ислямска държава” и че миризмата на смърт ще е около носовете им, толкова дълго, колкото продължи техният кръстоносен поход”.
През 1118г. девет френски рицари под водачеството на Хуго дьо Пайе и Гофроа дьо Сен-Омер основават Ордена на тамплиерите. Целта им е била да защитават керваните на поклонниците от Европа, тръгнали към Божи гроб, по пътя към Свещената земя. Кралят на Йерусалим по това време, Балдуин III, подслонява тамплиерите в собствения си дворец, който се намирал точно срещу храма на Соломон. Оттук Орденът получава и името Рицари на Храма.
Само десетина години след създаването си Орденът е вече притегателна сила за множество рицари от цяла Европа, пише "София утре". Много от тях не влизат в него, за да търсят някакви материални облаги, а напротив, самите те правят дарения в пари и недвижими имоти.
Само за една година тамплиерите стават собственици на значителни парчета земя във Франция, Англия, Шотландия, Испания, Португалия, Италия, Австрия, Унгария и дори в Константинопол. Например, през 1131 г. крал Арагон завещава на Ордена почти една трета от владенията си. Постепенно цяла Европа е покрита от тамплиерски манастири и повечето владетели предпочитат да са в добри отношения с рицарите от храма на Соломон. Още при първото посещение на техни емисари в Англия и Шотландия, крал Хенри I ги посреща с големи почести и ги дарява богато със злато и сребро, както пише в “Англосаксонските хроники”.
Поради огромното си политическо влияние чрез силното си лоби, Орденът на тамплиерите навсякъде е освободен от данъци и налози за пътища, реки и мостове. В своите владения рицарите се подчиняват единствено на своите закони, имат собствени съдилища и подобно на църквата могат да предоставят сигурно убежище на застрашените от властта. Благодарение на тези предпоставки Орденът съумява да прерасне в мощна икономическа организация, която за търговските си цели започва да изгражда дори свои собствени градове, най-вече по крайбрежията, тъй като тамплиерите разполагат с огромен търговски и военен флот.
Един европейски монарх обаче се чувства застрашен от влиянието, богатствата и силата на Ордена. Френският крал Филип IV, известен още като Филип Хубавия, обладан от огромно сребролюбие и властнически амбиции, започва през 1306 г. първите атаки срещу ордена, като част от диктаторския си план за подчиняването дори на църквата. За него скрупули няма, тъй като вече е организирал убийството на папа, Бонифаций VIII, и отравянето на приемника му, папа Бенедикт XI. След двата заговора Филип Хубавия урежда възкачването на Светия престол на малодушния папа Климент V и пренася седалището му на френска земя, в Авиньон. От този момент, цели 67г. римокатолическата църква е обикновен придатък на френската корона. След църквата, дошъл и редът на най-мощната икономическа и политическа организация - Орденът на тамплиерите, заплашваща осъществяването на мегаломанските планове на Филип IV.
Филип Хубавия е стреснат от Ордена най-вече поради отказа да бъде приет в него. Тамплиерите не го приемат в редиците си, узнавайки за скритата му мотивация да стане един от тях. Оказало се, че просто Хубавият крал се нуждаел единствено от богатствата им. Унизен, крал Филип IV започва акцията си срещу Ордена.
Той успява да състави дълъг списък от всевъзможни прегрешения на тамплиерите. Всички местни съдии във Франция получават от краля запечатани пликове, които да бъдат отворени едновременно в нощта срещу 13 октомври, петък, 1307 г. В пликовете е поставена кралска заповед.Тя гласи - да бъдат задържани по изгрев слънце, в петък, 13, всички тамплиери във Франция, храмовете им - секвестирани, а имуществото им - иззето. Заповедта е изпълнена.
Разправата с рицарите-тамплиери
Арестувани са хиляди рицари с бели наметала. Черният петък обаче се оказва фатален и за самия Филип IV, тъй като не се сбъдва заветната му мечта, да обсеби съкровището на тамплиерите.
Според преданието, узнали чрез своето разузнаване какво ги очаква, рицарите натоварили богатството си на кораби и до ден днешен си остава загадка, къде се намира то.
Окованите са изправени пред инквизитора на Франция. Подложени на жестоки мъчения, почти в безсъзнание уж признават за извършени от тях престъпления. Използвайки фалшифицираните показания, кралят започва да притиска папата да отлъчи Ордена от църквата.
Първоначално Климент V изпраща на Филип Хубавия гневно писмо с най-силни изрази на възмущение, с което настоява за освобождаването на тамплиерите.
Папата обяснява мотивите си така: “Тъй като не изглеждаше нито вероятно, нито правдоподобно хора с тяхната религия, за които се смята, че често проливат кръвта си и рискуват живота си в името на Христос и които са дали много доказателства за набожност, както служба на Бога, така и в пост и спазване на другите благочестиви обичаи, и тъй като би било толкова лекомислено за спасението им да извършват тези неща, ние не сме склонни да се поддаваме на такъв род инсинуации.”
Все пак Климент V, който е под влиянието на френския крал, изпраща своя комисия в Париж, която да разпита задържаните тамплиери. Дори и след скалъпването на нови доказателства за прегрешенията, папата отново не се решава на крути мерки срещу целия Орден, изхождайки от тезата, че ако Майсторът и братята около него са страшно прегрешили, то това не означавало, че целият Орден е грешен. Освен това в болшинството европейски страни тогава също се провеждат процеси срещу тамплиерите, но в повечето от тях те са оправдани. Филип IV обаче не се отказва от саморазправата и осъжда много от рицарите на смърт, обвинявайки ги в конспирация и служене на Сатаната.
На 12 март 1310 г. той изгаря живи 54 френски тамплиери. През 1312 г. папа Климент V най-после е принуден от френския монарх да издаде на 12 март була за закриването на Ордена.
На 18 март 1314 г. Великият магистър на Франция Жак дьо Моле заедно с трима офицери с най-висок ранг също са изгорени на кладата. От този момент тамплиерите изчезват от лицето на земята, но само привидно.
Над френския двор обаче, независимо от смяната на династиите, като дамоклев меч започва да тегне проклятието на рицаря Жак дьо Моле, което изрекъл докато гори на кладата.
Той призовал папата и френския крал до една година да се явят пред Божия съд.
Проклятието на тамплиерите
Дали иа връзка с проклятието или пък е въпрос на чиста случайност, но до края на календарната 1314 г. Филип IV, Хубавия, умира на 69-годишна възраст. По същото време се разделя с живота и протежето му, папа Климент V.
Още един друг мит засилва усещането, че никога и нищо не се е забравяло от рицарите и последователите на Ордена на тамплиерите. При гилотинирането на крал Луи XVI през 1793 г. от Конвента, на ешафода скочил френски масон, който потопил ръката си в кръвта на краля, размахал я пред тълпата и извикал: “Жак дьо Моле най-после е отмъстен!”
След показаната слабохарактерност от папа Климент V и последвалата забрана на Ордена на тамплиерите, започва непримиримата вражда между римокатолическата църква, оцелелите тамплиери и техните последователи масоните в по-нови времена.
През 1522 г. потомците на тамплиерите в Прусия, тевтонските рицари, обявяват своята независимост от църквата и папата и подкрепят дръзкия бунтовник и еретик Мартин Лутер.
За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
4
2
