Защо в Бангладеш знаят български вицове

Маргарита Василева, "Труд"

В Бангладеш знаят за габровския хумор!", твърди Вилиана Джартова. 23-годишната българка е живо доказателство, че ако човек не мрънка, прави добро на хората и е позитивно настроен към света, то съдбата му се отблагодарява многократно със същото.
От родното Габрово Вили стига до Англия, Франция и чак до сиропиталище в далечен Бангладеш. В момента е в Лондон и се подготвя за следващата си мисия - в Тунис.

Младата жена завършва международен бизнес с френски език, но интересите са в социалната сфера - иска да помага на хората в нужда. За своите 23 години тя има богат опит - била е на стаж в "Ролс-Ройс", участвала е в екипа на Нобеловия лауреат проф. Мохамед Юнус, била е специален гост на пресконференция на ЮНЕСКО, а понастоящем работи в Ashoka - организация, която подкрепя най-изявените социални предприемачи от цял свят.

През 2007 г. Вилиана печели стипендия за една година и заминава за университета в Корнуел. Там родителите на нейна приятелка предлагат да помогнат финансово, за да завърши в Англия.

Година по-късно вече е приета в университет в Бирмингам. Започва работа, за да си плати обучението. Заживява на остров Св. Агнес, където има един магазин, една кръчма, едно кафене и 70 жители. За 3 месеца успява да събере сумата, необходима за първата година в университета. Помагат съвсем непознати хора, а най-големият благодетел е случайна жена, на която продала сладолед. Вилиана разменила няколко думи с нея, както с всеки друг клиент. Впоследствие обаче се заговорили и тя разказала за себе си и за това, че работи, за да учи. Непознатата дама се оказва директор на банка и решава да отпусне 12 000 паунда. Питам я - не ли се е сторило твърде хубаво, за да е истина, все пак сме свикнали да се съмняваме в добрината. "Не, нито за секунда! Всичко, което съм постигнала досега, е заради тази добрина. И никога не съм срещала противното. Това съмнение е невероятно българска черта и изобщо не мисля, че е полезно или вярно."

В Бирмингам става част от студентското общество SIFE (Students In Free Enterprise), занимава се със социални проекти, насочени към

хората
в нужда

и към подобряване на околната среда. На следващата година му става президент и инициира първия международен проект на организацията в България. Посещават деца в защитените жилища в габровското село Поповци и Ботевград. Водят им семинари, в които им обясняват как да си намерят работа и как да започнат свой бизнес. Уверяват ги, че имат всички шансове за успех точно като всеки друг, стига да мечтаят и да преследват мечтите си.

Следва престой в Гренобъл, Франция, по програмата "Еразъм". Още първия ден в търсене къде да се запише на волейбол Вили вижда плакат на SIFE и разбира, че там все още нямат сформиран екип. Така се заема с организацията и става президент на тамошния клон. В процеса на работа се запознава с каузата на Нобеловия лауреат за мир от 2006 г. проф. Мохамед Юнус и решава, че иска да работи за него. Той е социален предприемач, банкер и икономист, разработил концепциите за микрокредитирането и микрофинансирането, за което е и награден. Банката Grameen, която той създава, отпуска заеми на най-бедните граждани, като така им дава възможност да финансират своите занаяти. Той приема Вили на неплатен стаж в социалния отдел на неговия офис. Така тя се озовава в Дака, Бангладеш. Натам тръгва през юни 2012 г. "Първото нещо, което видях на летището? Когато се наредих на гишето за проверка на документите, от тавана падна една лампа на сантиметри от мен. Ако беше паднала върху мен, вероятно щеше да ме убие." Казвам , че един българин би възприел това като лош знак. "Е, аз пък си казах с усмивка:

Welcome
to Bangladesh!

След 3-часова обиколка на гишетата успява да излезе от летището и се среща с местните таксиджии. Явно битката за клиенти е жестока. "Буквално те дръпват за ръката, вземат ти куфара и го товарят. Шофьорът не знаеше английски, а аз имах само листче с адрес, но в крайна сметка след близо двучасова обиколка пристигнахме."

По време на престоя си в Бангладеш живее в сиропиталище. Питам я какви са децата там в сравнение с тези в Ботевград и Поповци. "По принцип същите - отвръща тя с усмивка. - Разговорливи, проявяващи интерес към чужденците. С тази разлика, че в Бангладеш няма песимизъм."

Вилиана е натоварена от проф. Юнус да организира Social Business Day 2012. Тогава открива с почуда, че в офиса на професора знаят за габровския хумор - учело се в училищата в Бангладеш!

Особено вълнуващо е участието в конференция на ЮНЕСКО в Париж през април м.г. Поканена е на събитието редом с президента на кооперативната банка на Франция и директора на образованието в ЮНЕСКО. Темата, по която говори, е "Светът утре". А как вижда света утре? С една дума - позитивно. "Виждам, че младите хора в цял свят се събуждат за много неща и са активни адвокати на

промяната
за добро

Световните проблеми стават все по-големи, но и ние пък ставаме все по-умни. Във времето на модерните технологии знание се добива лесно. Единственото, което е нужно, е то да се използва в правилната посока. Позитивно настроена съм за бъдещето и се виждам като активен участник във формирането му."

Къде е България в нейното бъдеще? Вилиана признава, че в близките 2-3 години няма да се връща у нас, но после - със сигурност. Дори си мечтае за собствена прасковена плантация някъде в Южна България.

У нас обаче я учудва реакцията към това, което прави: "Ти нищо не разбираш от живота!" Признава, че близките щяха да са по-доволни, ако беше отишла в САЩ вместо в Бангладеш, а приятелите имат по-различни грижи от спасяването на света. В родината усеща, че остава неразбрана - това един път я ядосва, друг път я натъжава, но най-вече я изпълва с енергия.

Какво мисли за съдбата? "Смятам, че сами градим щастието си и че всичко е възможно. Моите истории са много малък пример. Вижте Стив Джобс."

А какво щеше да прави, ако не беше спечелила първата стипендия? "Щях да кандидатствам за други неща. За места, за които повечето хора си казват, че няма смисъл да опитват, но аз ги печеля, защото вярвам."