Защо загиват шампиони с харпуни?
Когато слага трите харпуна в състезателната лодка в 10,15 часа, Александър Лютаков не знае, че 12 септември е черен ден за българския риболовен спорт.
Не само защото 46-ото републиканско първенство ще приключи фатално за него часове по-късно само на 2 км по въздух от старта, а защото на същата дата, но 32 години по-рано, при сходни обстоятелства загива друг харпунджия от Бургас, също като него - единствено дете в семейството.
И също като него, погълнат от мечтата да извади голяма риба в лов на предпазливо скритите в опасни цепнатини и дупки морски врани.
В първия ден от националното състезание Александър улучва цели 14 платерини. Само две от тях се оказват невалидни (под 300 грама) и 23-годишният курсант от Висшето военноморско училище във Варна повежда във временното класиране.
Амбициозен, с голям потенциал и награди зад гърба си, на следващия ден той е твърдо решен да спечели състезанието. Александър вероятно бе чувал за известния бургаски художник, бохем и харпунджия Генчо Павлов, но нямаше как дори и да му хрумне, че съдбата му подготвя същата участ.
Това, което се случва с него след 3 часа до о. Св. Иван, е сполетяло художника край бреговете на турския о. Ердек в Мраморно море, три дни, след като навършва 29 години.
Любимецът на Бургас загива по време на тренировка на 12 септември 1981 г., ден преди старта на международното състезание в Турция.
А в последния разговор, който води, той иска от колега фенерче, за да търси врани в скалните процепи, като преди това откача буя от кръста си.
Точно това прави 32 години по-късно и Александър, който е започнал да се състезава с харпун, още преди да навърши 16 г. със специална декларация от родителите.
Във фаталния ден след старта лодката го оставя по негово желание от северната страна на о. Св. Иван.
УЛОВ: Генчо Павлов позира сред приятели харпунджии с добър улов през септември 1981 г. на о. Едрек в Мраморно море дни преди да загине. СНИМКИ: КЛУБ ПО ПОДВОДЕН РИБОЛОВ “НАФТЕКС” И ФЕЙСБУК
На 50 метра от бреговете на острова, северноизточно от една голяма бяла скала, която харпунджиите наричат "насраната", от пясъка на дъното стърчи скален масив от около 30-40 квадратни метра. В най-плитката му част той е на дълбочина 10-11 метра от повърхността, а в най-дълбоката - 16-18. Това обаче, което го прави особено ценен за харпунджиите, е цепнатина с дължина около 10 метра, която го разсича по средата.
Точно там се крият морските врани, с които Александър планира да спечели състезанието на втория ден. Когато лодкарят на отбора минава да го види около 13 часа, състезателят му казва: "Ударих врана! Оставам тук!"
Курсантът, последна година от Военноморското училище, оставя на буя дългия харпун, който ползва за лов на платерини, въоръжава се с по-удобен къс и влиза с китово салто към морското дъно.
Преди това обаче откача оранжевия буй "Марес" тип торпедо от колана, натоварва го с олово и го закотвя към дъното. По-късно ще стане ясно, че Александър е закачил дългия харпун на буя зареден - действие против правилата за безопасност, но което е много по-важно в този трагичен случай - сигурен знак, че в този момент е бил много нетърпелив да продължи лова на дъното.
Днес единствено, ако той е носил компютър часовник на ръката, може да се разбере още колко гмуркания и на каква дълбочина е направил до фаталната цепнатина, преди да получи blackout (загуба на съзнание) и да се нагълта с вода. И също така колко време е задържал дъха си върху скалата и дали е раздишвал достатъчно дълго на повърхността между гмурканията.
Около 14 ч вече става ясно, че може би се е случило най-лошото, когато лодката наминава отново от северната страна на о. Св. Иван - там вече се поклаща единствено самотният буй на състезателя. Но той не излиза...
