Земята край Варна пропада с 2,5 м на година
в-к "Преса"
Повече от 3 петилетки десетки варненци живеят в страх, че някой ден къщите им ще се озоват в морето. Пред смаяния поглед на туристите, които минават по панорамния път между Варна и Златни пясъци, се разкрива апокалиптична картина от неразчистени руини, които някога са били обитавани. И роботът „Кюриосити“ не успя да заснеме подобен пейзаж на Марс!
Земята в района на най-голямото свлачище по Черноморието - в местността Трифон Зарезан, пропада средно с по 2,5 метра годишно. Това показват данните на варненската „Геозащита“. През годините пластовете са се движили с различен интензитет. Бедствието обхваща около 60 декара по суша и поне още толкова в морето, заплашва двойно повече площ в т.нар. контактни зони, а за овладяването му няма дори актуален проект. Според предварителните разчети, правени последно преди четири години, за укрепването на района ще трябват поне 60 млн. лв.
През 2006 г. напуканите земни пластове се сринаха към морето и скъсаха панорамния път за Златни пясъци, повличайки няколко постройки. Оттогава кметовете на града алармират за проблема всеки нов регионален министър. Последната визита бе на служебния премиер Марин Райков през април т.г.
Макар че прекъснатият път е общински, брегът заедно с изчезналия плаж е изключителна държавна собственост. Заради наличието на частни имоти в района обаче неофициално представители на различни правителства и на държавни организации коментират, че не е редно укрепването да е грижа само на държавата.
Въпреки забраните засегнатата местност продължава да се обитава от десетки хора. За повечето вилите там са единствено жилище и те няма къде другаде да отидат.
През 2007 г. собствениците на 29 частни имота отказаха да дадат достъп за допълнителни проучвания и това проточи допълнително изработването на проект за укрепване на района. Година по-късно земята се задвижи толкова активно, че дори спешното проектиране би изостанало от свличането. Както преди 5 години, така и сега пари за възстановяване на пътя няма.
От 2009 г. свлачището почти не се следи, тъй като движението на земните пластове е разрушило мрежата за наблюдение, признават от „Геозащита“. Според управителя на дружеството инж. Йордан Йорданов скъсването на самия бряг достига дълбочина от 12 метра, а във високата част, където е прекъснат пътят - около 50 м. Половината от свлачището е под морето, поради което движението му е особено - земните маси трупат вал в морето, вълните постепенно го размиват и след това земята отгоре отново тръгва.
Според почетния председател на Българската асоциация по геотехническо и тунелно строителство инж. Божидар Божинов свлачището е резултат от засиленото строителство на хотели и къщи в района, който дори няма канализация. Местни жители твърдят, че оттук минават и подземни реки, които се вливат в морето, но въпреки урбанизирането на територията отводнителна система не е изградена.
Естакадата остава само на хартия, пари няма
Изграждането на естакада, с която да бъде възстановен панорамният път за Златни пясъци, бе сред предизборните обещания на ГЕРБ за Варна през 2009 г. Идейният проект предвиждаше мост с дължина между 300 и 400 метра да „прескочи“ свлачището край Трифон Зарезан. Двулентовото платно, изградено върху дълбоко залягащи пилони, трябваше да има велоалея, тротоар и панорамна площадка.
В края на 2010 г. кметът Кирил Йорданов твърдеше, че финансирането - между 11 и 13,5 млн. лв., ще бъде осигурено от държавния бюджет. Ангажимент на общината трябваше да бъде изборът на проектант и изпълнител, както и самото проектиране и строителството. По това време бе замислен и подводен изкуствен риф под свлачището, който да го предпазва, да „убива“ вълнението и да събира пясък на мястото на отнесения плаж.
Скоро след това експерти започнаха да преизчисляват стойността на проекта, защото по обясненията на тогавашния областен лидер на ГЕРБ Павел Димитров премиерът Бойко Борисов искал да се убеди, че сумата не е надута. С 2 години закъснение, малко преди да подаде оставка, кметът Кирил Йорданов призна пред общинските съветници: „Общината е спряла работа по проекта още през 2011 г., когато писмо от МРРБ нарежда да не се предприемат никакви действия, дори възлагането на проект, тъй като средства за това не са предвидени в държавния бюджет.“ „Свлачището е в активна фаза, процесите са динамични и обстановката се променя ежедневно. За проучвателни работи през 2013 г. ще бъдат отпуснати 850 000 лв., а през 2014 и 2015 г. - съответно 7 и 5 млн. лв. за строително-монтажни дейности.“ Това твърди през декември 2012 г., в условията на приближаващи избори, тогавашният регионален министър Лиляна Павлова в отговор до сдружение „Гражданско общество“.
„Смятам, че свлачището до Трифон Зарезан трябва да бъде направено, независимо от коя сметка - дали тя е свързана с извънредни ситуации, дали по специален режим, тъй като това засяга не просто един път, а развитието на туризма“, заяви през юли народният представител Борислав Гуцанов.
„Получих уверения от премиера Пламен Орешарски, че за възстановяването на пътя за Златни пясъци ще бъдат предвидени 10 млн. лв. в държавния бюджет за 2014 г.“, заяви в четвъртък кметът на Варна Иван Портних. Такива пари в бюджета на регионалното министерство обаче не са предвидени.
*снимка: архив
