Златко Културиста си пръсна черепа 6 месеца след като избяга от бразилски затвор
25.10.2014 / 22:09 2
Златко Генев е хванат през 2010 г. с близо 4 килограма кокаин, скрити в двойно дъно на куфара му
63-годишният мъж, който се простреля в главата в комплекса под столичния фитнес "The Gym" на 30 септември и почина по-късно във Военна болница, е легендарният бразилски затворник Златко Културиста, научи пръв и единствен „ШОУ”! Неотдавна Златко Генев избяга от бразилски затвор и бе издирван с „червена бюлетина” от Интерпол. През 2010 г. спипват Културиста на летището в Ресифе с куфар, в който са укрити 3,93 кг кокаин. По време на разпитите Златко се оправдава, че багажът му е бил връчен от непознати бразилци и докато се ориентира, ченгетата го спипали. Осъден на 5.6 години затвор.Златко Генев е един от първите културисти в България. Започва да се занимава с този спорт в края на 60-те години, когато това не е особено популярно у нас. "Завършил съм английска филология. 30 години работих като учител по английски език и физкултура в 105-о училище в София.
Пет пъти съм шампион на страната по културизъм
Смятате ли, че човек с моята визитка ще тръгне да се занимава с дрога?! Не съм постигнал всичко това, за да се превърна накрая в едно муле, в пушечно месо. Целият процес беше един огромен фарс. Осъдиха ме на 5,6 години по показанията на някакви полицаи, които просто бяха решили да си правят свободни съчинения в съда. Нямаха нищо конкретно, но трябваше да го отнеса за назидание на истинските престъпници“, убедено твърдеше Златко Генев, преминал през ада на остров Итамарака.
Културиста е задържан през 2010 г. в гр. Ресифе, Бразилия, с 3,93 кг кокаин. Дрогата била скрита като при Гълъбин Боевски - във фалшиво дъно на един от саковете му. От Ресифе той трябвало да лети първо за Лисабон, а оттам - за Брюксел. При разпита Генев признава, че получил чантата от непознати бразилци в Сао Паулу. Властите смятат, че е трябвало да я предаде в Лисабон на непознат българин, за което щял да получи между 2000 и 2500 евро.
Културиста твърди, че
не е имал късмета на Боевски
да попадне в читав затвор. Според него олимпийският ни шампион по вдигане на тежести е бил пратен в пандиз, където са затваряни предимно чужденци и условията са по-човешки. Златко обаче е разпределен в „Барету Кампелу“ на остров Итамарака, където условията били нечовешки. "Майната им на бразилците, те са истински цигани! Бях единственият българин в моя затвор и въобще - един от малкото чужденци. Знаете ли как местните бандити мразят гринговците?! Така наричат гостите от чужбина. Винаги гледаха първо с мен да се заядат и беше много тежко, докато се науча как да си пазя кожата“, споделяше Златко Културиста.
В началото той спи в една килия с осем и повече затворници, въпреки че има място за не повече от четирима. Често му се налага да се свива на земята, за да си открадне сън. „Не може и за миг да се отпусне човек, защото няма кой да му пази гърба!”, разказваше Генев.
От 2005 г. Културиста има регистрация в столичната психоболница "Св. Наум" с диагноза "Биполярно афективно разстройство". "Това означава чувство за тревожност, мисли за самоубийство, депресии. Не знам как оцелях в бразилските затвори, добре, че ми даваха редовно лекарства", чудеше се Златко.
Когато арестуват Гълъбин Боевски, Генев иска да се свърже с него.
„Исках да му дам ценни съвети как да оцелее. С него се познаваме отдавна. Бил съм частен учител по английски на сина му Пол. Щеше да ми е гадно да го прецакат, докато успее да се ориентира. Най-важното в началото е да се пазиш от сбивания. Местните не разчитат на сила. Моментално вадят едни 60-сантиметрови ножове, които наричат фака. Срещу такова оръжие не можеш да използваш мускули. Пред очите ми един след друг загинаха четирима затворници, които просто не се бяха научили да боравят добре с ножа“, споделя нашенецът. Той самият веднъж се готви да разпори корема на врага и хваща факата. Противникът се оказва хитър и вместо да участва в пряк сблъсък се развиква за помощ. "Ченгетата дойдоха и, без да питат, започнаха да ме налагат. След това ме пратиха за 11 дни в карцера.
Тогава разбрах как изглежда адът. Вътре бяхме 11 души, наблъскани в килия с площ от 8 квадратни метра. Нямаше къде да спиш, но не исках и да съм буден. Бях убеден, че
най-добре е да съм мъртъв“
разказва още известният някога културист. След този случай той повече нито веднъж не влиза в конфликт с останалите затворници. Много често го провокират, но той се прави на неразбрал. Използва всеки долар, който пристига от близките му, за да си купува поне малко спокойствие. „Най-гадното е, че нарочно ме лишаваха от предписаните ми антидепресанти. Дните сякаш бяха спрели. В един момент престанах дори да се отчайвам. Обзе ме апатията. В началото исках да уча португалски, за да се интегрирам в обстановката. В един момент разбрах, че те ще продължат да ме мразят и никога няма да ме приемат като „свой“. Гледах просто да стоя настрана и да чакам нещо хубаво да ми се случи“, признаваше Златко.
През половината време от престоя си в затвора Културиста беше активен във Фейсбук, благодарение на нелегално внесен мобилен телефон. Устройството е доставено от съкилийник. Пишеше много статуси на английски, португалски или на български...
В най-неочаквания момент щастието все пак леко му се усмихва. Бразилското правосъдие се готви да го експулсира, точно както се случва и с Гълъбин Боевски. „Мечтая да се върна в България и да се радвам на свободата си, докато Бог не ме прибере при себе си“, споделя Златко Генев.
Културиста знаел още през 2012 г., че най-вероятно ще бъде експулсиран. Процедурата обаче се оказала по-дълга от очакваното.
Освобождават го условно през септември 2013 г. По-точно - преместват го на лек режим. Живее в общежитие на губернаторството в Ресифе. Има право да излиза сутрин след 6.00 ч, за да си търси работа. В 22 ч. трябва вече да се е прибрал. Изключение се правело само, ако някой си намери приятелка и остава да преспи при нея. „Бяхме 4-ма души в стая, един от които - 22-годишен, беше болен от туберкулоза. Чаках с месеци и за мен да бъде приложена процедурата "експулсация". Не зная как Боевски успя, преди още да му потвърдят присъдата, но в моя случай изобщо не ставаше. Трябваше да остана в Бразилия до юни 2015 г. Затова
реших да бягам
в първия ден на карнавала - 1 март. Преди това получих пари от роднините - към 1500 евро, които щяха да ми стигнат. Имах документ за самоличност от нашето посолство с валидност 1 година. С него можех да си купувам билети за автобуси и корабчета, но не и за самолети. Казах на отговорника в общежитието, че съм си намерил приятелка, за да не ме търсят от първия ден. Отпътувах за Сао Луис, а оттам - за Белем. Преходът трая 48 часа. Качих се на корабче по Амазонка и пътувах още 25 часа, за да стигна до най-северния щат Амапа, през който минава екваторът. От столицата Макапа наех такси, с което минахме 600 км през джунглата, за да стигна до градчето Япок. То е на брега на едноименната река, над нея минава мост към Френска Гвиана. Трябваше да бягам там, защото е територия на Европейския съюз. Вече беше 9 март, неделя, мостът беше затворен. Платих на индианци с моторна лодка да ме прехвърлят на другия бряг. Така попаднах в Кайен - столицата на Френска Гвиана. Френските полицаи ме приеха дружелюбно и ми осигуриха убежище, въпреки че в Бразилия вече ме издирваха. Чаках 2 дни за полет до Париж, а за билет дадох последните си пари. В самолета се запознах с французин, който, без да ме знае, без да ме познава, ми купи билет до България за близо 500 евро.
На 14 март кацнах в София по едни бермудки и тениска. Беше 7-8 градуса. Като ме видяха, митничари и граничари ме вкараха в една стая. Аз ги молех да ми услужат с телефон да се обадя на приятел да дойде да ме прибере от летището, а те викат: "После, после. Стой тука, Златко, разказвай как си избягал от бразилски затвор!". Час и половина ме слушаха, после ме пуснаха да си ходя по живо, по здраво... Исках силно да се прибера в България. Четири години лягах и ставах с тази мисъл. Знаех, че ще е трудно и рискът е голям. И сега се чудя как издържах". Това казва 63-годишният Златко Генев вече от София. За 10-ина дни той изминал близо 3000 км по суша и вода през джунглите на Амазонка. Бразилските власти го издирват с червена бюлетина на Интерпол, за да излежи нова 2-годишна присъда, която е получил заради дръзкото бягство. "В България съм в безопасност, тъй като нямаме договор за правна помощ с Бразилия. Ако мръдна през границата обаче, като нищо могат да ме арестуват, да ме върнат там и да лежа до 2017 г. Ще изкарам в затвора и световното, и олимпиадата", пресмяташе Златко.
6 месеца след пристигането си в родината обаче, на 30 септември, Културиста си тегли куршума. Погребението му е чак на 16 октомври. На некролога близките му пишат: „Не можем да те върнем туй е вярно, смъртта не може никой да възпре, но в паметта ни благодарна, навеки няма да умреш!”. А приятелите във Фейсбук са още по-лаконични: „Почивай в мир, Гринго”, „Почивай в мир, приятелю”...
Валерия КАЛЧЕВА
Пет пъти съм шампион на страната по културизъм
Смятате ли, че човек с моята визитка ще тръгне да се занимава с дрога?! Не съм постигнал всичко това, за да се превърна накрая в едно муле, в пушечно месо. Целият процес беше един огромен фарс. Осъдиха ме на 5,6 години по показанията на някакви полицаи, които просто бяха решили да си правят свободни съчинения в съда. Нямаха нищо конкретно, но трябваше да го отнеса за назидание на истинските престъпници“, убедено твърдеше Златко Генев, преминал през ада на остров Итамарака.
Културиста е задържан през 2010 г. в гр. Ресифе, Бразилия, с 3,93 кг кокаин. Дрогата била скрита като при Гълъбин Боевски - във фалшиво дъно на един от саковете му. От Ресифе той трябвало да лети първо за Лисабон, а оттам - за Брюксел. При разпита Генев признава, че получил чантата от непознати бразилци в Сао Паулу. Властите смятат, че е трябвало да я предаде в Лисабон на непознат българин, за което щял да получи между 2000 и 2500 евро.
Културиста твърди, че
не е имал късмета на Боевски
да попадне в читав затвор. Според него олимпийският ни шампион по вдигане на тежести е бил пратен в пандиз, където са затваряни предимно чужденци и условията са по-човешки. Златко обаче е разпределен в „Барету Кампелу“ на остров Итамарака, където условията били нечовешки. "Майната им на бразилците, те са истински цигани! Бях единственият българин в моя затвор и въобще - един от малкото чужденци. Знаете ли как местните бандити мразят гринговците?! Така наричат гостите от чужбина. Винаги гледаха първо с мен да се заядат и беше много тежко, докато се науча как да си пазя кожата“, споделяше Златко Културиста.
В началото той спи в една килия с осем и повече затворници, въпреки че има място за не повече от четирима. Често му се налага да се свива на земята, за да си открадне сън. „Не може и за миг да се отпусне човек, защото няма кой да му пази гърба!”, разказваше Генев.
От 2005 г. Културиста има регистрация в столичната психоболница "Св. Наум" с диагноза "Биполярно афективно разстройство". "Това означава чувство за тревожност, мисли за самоубийство, депресии. Не знам как оцелях в бразилските затвори, добре, че ми даваха редовно лекарства", чудеше се Златко.
Когато арестуват Гълъбин Боевски, Генев иска да се свърже с него.
„Исках да му дам ценни съвети как да оцелее. С него се познаваме отдавна. Бил съм частен учител по английски на сина му Пол. Щеше да ми е гадно да го прецакат, докато успее да се ориентира. Най-важното в началото е да се пазиш от сбивания. Местните не разчитат на сила. Моментално вадят едни 60-сантиметрови ножове, които наричат фака. Срещу такова оръжие не можеш да използваш мускули. Пред очите ми един след друг загинаха четирима затворници, които просто не се бяха научили да боравят добре с ножа“, споделя нашенецът. Той самият веднъж се готви да разпори корема на врага и хваща факата. Противникът се оказва хитър и вместо да участва в пряк сблъсък се развиква за помощ. "Ченгетата дойдоха и, без да питат, започнаха да ме налагат. След това ме пратиха за 11 дни в карцера.
Тогава разбрах как изглежда адът. Вътре бяхме 11 души, наблъскани в килия с площ от 8 квадратни метра. Нямаше къде да спиш, но не исках и да съм буден. Бях убеден, че
най-добре е да съм мъртъв“
разказва още известният някога културист. След този случай той повече нито веднъж не влиза в конфликт с останалите затворници. Много често го провокират, но той се прави на неразбрал. Използва всеки долар, който пристига от близките му, за да си купува поне малко спокойствие. „Най-гадното е, че нарочно ме лишаваха от предписаните ми антидепресанти. Дните сякаш бяха спрели. В един момент престанах дори да се отчайвам. Обзе ме апатията. В началото исках да уча португалски, за да се интегрирам в обстановката. В един момент разбрах, че те ще продължат да ме мразят и никога няма да ме приемат като „свой“. Гледах просто да стоя настрана и да чакам нещо хубаво да ми се случи“, признаваше Златко.
През половината време от престоя си в затвора Културиста беше активен във Фейсбук, благодарение на нелегално внесен мобилен телефон. Устройството е доставено от съкилийник. Пишеше много статуси на английски, португалски или на български...
В най-неочаквания момент щастието все пак леко му се усмихва. Бразилското правосъдие се готви да го експулсира, точно както се случва и с Гълъбин Боевски. „Мечтая да се върна в България и да се радвам на свободата си, докато Бог не ме прибере при себе си“, споделя Златко Генев.
Културиста знаел още през 2012 г., че най-вероятно ще бъде експулсиран. Процедурата обаче се оказала по-дълга от очакваното.
Освобождават го условно през септември 2013 г. По-точно - преместват го на лек режим. Живее в общежитие на губернаторството в Ресифе. Има право да излиза сутрин след 6.00 ч, за да си търси работа. В 22 ч. трябва вече да се е прибрал. Изключение се правело само, ако някой си намери приятелка и остава да преспи при нея. „Бяхме 4-ма души в стая, един от които - 22-годишен, беше болен от туберкулоза. Чаках с месеци и за мен да бъде приложена процедурата "експулсация". Не зная как Боевски успя, преди още да му потвърдят присъдата, но в моя случай изобщо не ставаше. Трябваше да остана в Бразилия до юни 2015 г. Затова
реших да бягам
в първия ден на карнавала - 1 март. Преди това получих пари от роднините - към 1500 евро, които щяха да ми стигнат. Имах документ за самоличност от нашето посолство с валидност 1 година. С него можех да си купувам билети за автобуси и корабчета, но не и за самолети. Казах на отговорника в общежитието, че съм си намерил приятелка, за да не ме търсят от първия ден. Отпътувах за Сао Луис, а оттам - за Белем. Преходът трая 48 часа. Качих се на корабче по Амазонка и пътувах още 25 часа, за да стигна до най-северния щат Амапа, през който минава екваторът. От столицата Макапа наех такси, с което минахме 600 км през джунглата, за да стигна до градчето Япок. То е на брега на едноименната река, над нея минава мост към Френска Гвиана. Трябваше да бягам там, защото е територия на Европейския съюз. Вече беше 9 март, неделя, мостът беше затворен. Платих на индианци с моторна лодка да ме прехвърлят на другия бряг. Така попаднах в Кайен - столицата на Френска Гвиана. Френските полицаи ме приеха дружелюбно и ми осигуриха убежище, въпреки че в Бразилия вече ме издирваха. Чаках 2 дни за полет до Париж, а за билет дадох последните си пари. В самолета се запознах с французин, който, без да ме знае, без да ме познава, ми купи билет до България за близо 500 евро.
На 14 март кацнах в София по едни бермудки и тениска. Беше 7-8 градуса. Като ме видяха, митничари и граничари ме вкараха в една стая. Аз ги молех да ми услужат с телефон да се обадя на приятел да дойде да ме прибере от летището, а те викат: "После, после. Стой тука, Златко, разказвай как си избягал от бразилски затвор!". Час и половина ме слушаха, после ме пуснаха да си ходя по живо, по здраво... Исках силно да се прибера в България. Четири години лягах и ставах с тази мисъл. Знаех, че ще е трудно и рискът е голям. И сега се чудя как издържах". Това казва 63-годишният Златко Генев вече от София. За 10-ина дни той изминал близо 3000 км по суша и вода през джунглите на Амазонка. Бразилските власти го издирват с червена бюлетина на Интерпол, за да излежи нова 2-годишна присъда, която е получил заради дръзкото бягство. "В България съм в безопасност, тъй като нямаме договор за правна помощ с Бразилия. Ако мръдна през границата обаче, като нищо могат да ме арестуват, да ме върнат там и да лежа до 2017 г. Ще изкарам в затвора и световното, и олимпиадата", пресмяташе Златко.
6 месеца след пристигането си в родината обаче, на 30 септември, Културиста си тегли куршума. Погребението му е чак на 16 октомври. На некролога близките му пишат: „Не можем да те върнем туй е вярно, смъртта не може никой да възпре, но в паметта ни благодарна, навеки няма да умреш!”. А приятелите във Фейсбук са още по-лаконични: „Почивай в мир, Гринго”, „Почивай в мир, приятелю”...
Валерия КАЛЧЕВА
Блиц
