„Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“ използва специална дума от средновековието за България: Непотизъм
Кадър Господари на Ефира, Youtube
Интересна средновековна дума използва авторитетното немско издания „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“ за България, за да опише страната - непотизъм*.
Протестиращи в България призовават правителството да подаде оставка от седмици.
Разочарованието от корупция и непотизъм е голямо.
Но премиерът Борисов отказва да се оттегли - и гледа към изборите през 2021 г. Това твърди в своя статия „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“, съобщава БГНЕС.
„Нарастващ гняв, неясни перспективи: Ето как би могло да се опише протестното движение в България, което предизвиква вниманието на международната преса вече от три седмици“, се казва в статията.
Демонстрантите парализираха трафика в части от центъра на София и се заричат да продължат, докато техният призив за нови избори не бъде изпълнен. Участниците са разнообразна смесица от правителствени противници от почти всеки цвят.
Има привърженици на опозиционната „Българска социалистическа партия“, която обаче не може да се надява да извлече дивиденти от протестите. Мнозинството от демонстрантите са с недоверие към бившата управляваща партия поне толкова, колкото към консервативно-националистическата правителствена коалиция на премиера Бойко Борисов.
Сред демонстрантите са и екоактивисти, и проруски български националисти, пише немският вестник.
*Непотизъм (от на латински: nepos, род. п. nepotis – внук, племенник) е раздаването от страна на папата, с цел укрепване на своята власт, на доходоносни длъжности, висши църковни звания и земи на свои близки роднини. Бил широко разпространен през XV — XVI век, но склонност към него проявяват и много папи в периода XIX — XX. В по-широк смисъл – шуробаджанащина.
Непотизмът се появява през Средните векове, когато римските папи, с цел укрепване на властта си, започват да раздават висши църковни длъжности, на първо време кардиналски шапки, на свои близки роднини. Първоначално на своите племенници и оттам дошло и названието — непотизъм. По-късно обаче, особено през 15 — 16 век, облагодетелствани били техните незаконни деца. Например, папа Александър VI прави кардинал своя незаконен син Чезаре Борджия, а папа Павел III прави кардинали своите внуци.
През епохата на Възраждането непотизмът достига своя връх. Римските папи се превръщат в италиански князе и се опитват да осигурят на своето многочислено потомство княжества и херцогства. Появяват се цели папски династии, като семействата Орсини, Конти, Дела Ровере, Медичи, Борджия, Пиколомини, Савели. По-късно се появява терминът „черна аристокрация“: това са потомци на непотите, които са станали княжески или херцогски фамилии, такива като Бонкомпани, Боргезе, Барберини, Памфили, Киджи, Одескалки, Людовизи, Албани, Русполи, Руфо и много други.
Непотизмът започнал да залязва към 18 век, когато папа Инокентий XII разпорежда, че в кардиналската колегия може да има само един непот. През 19 век непотизмът почти изчезнал.
В съвременния политически живот продължават да се наблюдават явления на непотизъм, когато близки роднини и приятели на управляващите заемат високи длъжности (и в икономиката), които не отговарят на техните качества, опит и способности. Примерите от държавите на Балканите са многобройни, особено от преди демократичните реформи. Семействата (клановете) Живкови, Чаушеску, Милошевич, Папандреу, Караманлис оставиха следи в историята на своите държави.
За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
