“Хемус”е вече с 5 км по-дълга (Обзор)

66 млн. лв. струва съоръжението, надеждата е с него да се отпуши строежът на аутобана

Без магистрала “Хемус” Северна България е обречена. Това каза пред журналисти премиерът Бойко Борисов след откриването на най-големия пътен възел у нас - “Белокопитово”.

За да подгрее събитието, той публикува преди това снимка на пътния възел от въздуха в профила си във фейсбук, пище 24 часа.

От днес “Хемус” е по-дълга с още 5 км, написа пък във фейсбук пък след откриването на участъка Бойко Борисов.

Разгърнатата дължина на пътния възел е 10 км. Той отпушва движението по едни от най-натоварените пътища: София - Варна, Варна-Русе. Пътуващи по пътя София-Варна казват, че често пропускали отклонението, а при пресичането на пътя с този от Русе-Варна често ставали катастрофи.

Новата 5 км отсечка от Белокопитово до Каспичан ще облекчи трафика по двете направления. Пътното движение се изнася извън населените места.

“Съоръжението е некласически пътен възел със свободно решение и е съвършено, тъй като осигурява безконфликтно преминаване по всички посоки във всички направления. Останалите видове пътни възли са пълна детелина, полудетелина, тромпет и диамант”, обясняват от министерството на регионалното развитие.

Пускането на 5 километровата отсечка и на пътния възел бе повод Борисов да говори за “Хемус”.

Той се надява с помощта на Жан Клод Юнкер (председател на ЕК - б.р.) да се икономисат пари от строителството на най-тежкия участък на магистрала “Струма” - Кресненското дефиле, за да остане еврофинансиране и за магистрала “Хемус” .

Той заяви, че аутобанът дори не е бил включен за еврофинансиране, “добре че ние го включихме в ОП “Транспорт и транспортна инфраструктура”. Той не е и проектирана.

Той припомни, че е обещал най-малкото четирилентов път от Русе до Велико Търново, “сега трябва да се захванем с “Хемус”.

 

В рамките на мандата ще бъде построена половината от оставащата част на аутобана, докато другата се проектира.

Борисов бе на “Белокопитово” с министрите си Лиляна Павлова, Ивайло Московски, Владислав Горанов.

Макар и само 5 км, дългоочакваният участък от “Хемус” е важна част от цялата магистрала, заяви министърът на регионалното развитие Лиляна Павлова при пускането на новата отсечка между Белокопитово и Каспичан в експлоатация. Проектът е изцяло построен и финансиран със средства от държавния бюджет на стойност 66 млн. лв., каза още тя.

Надявам се пътен възел “Белокопитово” да отпуши развитието на “Хемус” и да постави началото на доизграждането на оставащите 250 км от нея, заяви Павлова. Необходимата за това сума е над 1,9 млрд. лв.

Тя съобщи, че най-късно до ноември се очаква да бъде избран изпълнителят на първия етап от проекта за доизграждане на “Хемус” в участъка от Ябланица до разклона Плевен/Ловеч с дължина 60 км.

Поляха премиера със свещена вода, той “кръсти” Горанов

Премиерът Бойко Борисов бе “окъпан” с осветена вода от Свещения кладенец в Плиска. Импровизираният ритуал в комплекса Стара Плиска извърши директорът Националния исторически музей Божидар Димитров. Борисов пък след това “кръсти” финансовия министър Владислав Горанов и транспортния - Ивайло Московски.

В профила си във фейсбук Борисов написа за кладенеца, “ че се смята, че в неговите води е бил покръстен самият княз Борис и някога са вадили вода за първите покръствания. “Божидар Димитров ни поля с вода от кладенеца”, споделя премиерът.

Божидар Димитров говори за този кладенец още когато правителството отпусна 500 000 лв. за проучване и реставрация на първата българска столица. Тогава той разказа как Ванга е предрекла пред него светли дни за България, когато бликне вода от големия Свещен кладенец на Плиска. Точно в 11 ч 14 мин на 24.07. в Свещения кладенец в Голямата базилика в Плиска се появяват първите капки вода. Още тогава Димитров заяви, че “тъй като премиерът Бойко Борисов на 10 август ще бъде в региона, археолозите се надяват, че вече ще има достатъчно вода, за да окъпят за здраве и успех премиера". Борисов обяви, че ще бъде осигурена рядка възможност за българите да кръщават децата си и да сключват брак в Голямата базилика в Плиска.

“Интересно е, че някога първата българска столица се е простирала на 23 кв. км и е най-големият град в Европа през VII век. Константинопол, столицата на Източната римска империя, по това време е с площ едва 14,5 кв. км. Плиска е и първият град от камък в Европа след края на Римската империя, написа Бойко Борисов в страницата си.