„Климатът за вас“ е метеорологичното мото на 2011-а
22 март е Световният ден на водите, а 23 март – Световен метеорологичен ден. Всъщност метеорологията е науката, която се развива с най-бързи темпове. Отдавна са забравени старите гафове с прогнози, сбъдващи се 50 процента.
И знаете ли защо? Защото това е най-колективната наука, без граници, политически убеждения, така както са облаците, дъждът и ветровете. Световната метеорологична организация (СМО) е тази, която създаде концепция за обединяване на целите, уеднаквяване на методите и организиране на гигантския метеорологичен пъзел, който се попълва от всяка страна. Началото на това е поставено на 23 март 1950 г.
СМО е поделение на ООН. В нея членуват чрез метеорологичните си служби 189 страни, а България чрез Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) е от първите й членове от 1951 г.
Както във всяка държава членка, в България има добре изградена мрежа от станции за наблюдения - метеорологични, хидрологични, агрономични. Тази мрежа е правена и развивана в продължение на повече от 120 години. Без тази мрежа, данните от която постъпват в световните центрове за метеоинформация, не би могло да се правят различни прогнози. Армия от наблюдатели от цял свят по едно и също време правят своите наблюдения, излъчват на всеки три часа кодирана информация за времето. Уеднаквени са способите, кодовете.
Световната метеорологична организация определя и темата на годината. На нея са посветени усилията на специалистите през цялата година. 2011-а минава под мотото “Климатът за вас“. Мотото за Световния ден на водите е “Вода за градовете: да отговорим на градското предизвикателство”. Концентрирането на населението в големите градове наред с енергийната обезпеченост изисква и по-голям ресурс от вода за пиене и за бита. Именно в това се състои предизвикателството за специалистите хидролози.
Температурата на въздуха през януари и октомври 2010 г. беше под нормата. Всички останали месеци бяха по-топли от обичайното, като август и ноември я надхвърлиха с 5 градуса. Октомври беше по-студен от ноември, което се случва изключително рядко в месечния ход на температурата през годината. Дължи се на това, че попадахме в студения сектор на средиземноморските циклони, преминаващи южно от страната. През ноември, обратно, попадахме по-често в топлия сектор и се случиха и температурни рекорди. Януари и февруари 2011 г. са с температури около нормата.
Валежите миналата година бяха повече от климатичната норма, но неравномерно разпределени. Във Варна имаше необичайно дълго снежна покривка. Най-много валя в началото на зимата и лятото. През пролетта валежите бяха незначителни, а август не падна и капка дъжд.
В сравнение с останали, 2010-а беше една хубава година – топла, дъждовна и с продължителна снежна покривка през зимата.
Хидролозите в НИМХ - Варна
От 2010 г. дейността сектор «Хидрология» към филиал Варна, който прави мониторинг на повърхностни и подземни води от 1950г., е приведена в съответствие със Закона за водите. НИМХ извършва мониторинга на количеството на валежите, подземните и повърхностните води, включително наносния отток. Според промените в закона се регламентират и действията относно защита от вредното въздействие на водите. Дейността на хидросектора, изразяваща се в ежедневни наблюдения на реките, играе основна роля при превенция от наводнения.
Н.с. Весела Стоева и Николай Фетваджиев сравниха изминалата зима по реките с тази. Сравнението печели сегашната. По-спокойни реки, без наводнения и щети.
Зимните култури
Агрометеорологът Мирослав Илиев казва, че зимата беше милостива за посевите. Неблагоприятните зимни условия при есенниците са минимални – изразяваха се предимно като опърлени листа в къснозасетите посеви и на откритите места, където нямаше трайна снежна покривка. През март завършва периодът на есенно-зимното влагозапасяване на почвата. Сумата на валежите октомври 2010 г. - февруари 2011 г. достигна 190-200 мм по поречието на Камчия и Ген. Тошево и до 220-240 мм в районите на Разград и Търговище. Стойностите на продуктивната влага в слоя 0-100 см в началото на март са много добри – 160 -190 мм, и напълно ще задоволят началното развитие на пролетниците и почти целия етап от вегетацията на пшеницата и ечемика. Дотук обещанията са за добра реколта. Не както през 1907 и 1918 г., когато силното мартенско застудяване било с големи щети по есенниците. Дори измирали птици. През студената зима на 2002/2003 г. голяма част от посевите в Североизточна България са разорани и презасявани през пролетта. Мразовитата 2010 г. е унищожила овошки, повредила е лозя – над 70 процента в обл. Русе и Разград, измразила костилковите плодове в обл. Силистра и Шумен и семковите в регионите на Шумен и Разград.
Радослава Манярова, Директор НИМХ-БАН филиал Варна
