Всяка нова година започваме с нова надежда – за по-добро настояще, а може би – и бъдеще. Вчера влязохме в Годината на змията – по китайския, не по стария български календар. Но, нищо! Змията е символ на хитрост и спекула, но и на мъдрост в отделните вярвания – зависи как ще я погледнем. Всеки чете хороскопа си, за да намери нов лъч, водещ към по-добра промяна. Очаква чудото, което ще му донесе спокойни дни. Чака ли, чака всяка нова година.

В крайна сметка, колкото и нови години да сме посрещнали, разбираме, че най-добре е да хванем възможностите, които ни предоставя съдбата, вместо просто да се надяваме на небесно чудо. Защото винаги има външен фактор, който определя живота ни. И той е там, за да ни провокира да бъдем себе си, да събудим творчеството в нас и да поискаме да променим света... променяйки себе си. С нашата, не с чужда сила. Тогава си спомняме думите на Ботев: „Не ти, що си в небесата, а ти, що си в мене, Боже, в мен – в сърцето и в душата!“ 

 

Виолета Гурнакова