„СГРАДИТЕ НА ВАРНА”: ПАРАСКЕВА НИКОЛАУ ДАРЯВА НА ОБЩИНАТА БОЛНИЦА ЗА БЕДНИ

 

След къщата на Нико Вафиядис е Музеят на медицината. 

Тази сграда е построена през 1869 г. с дарение от богатия варненски търговец, който живее и работи в Одеса, Параскева Николау (Параскев Стоянов). Според завещанието на благодетеля тя е предназначена за безплатна болница за бедни. През 1910 г. тя става общинска и работи като такава до 1918 г. След 1918 г. е използвана за различни цели. Няколко години в нея се помещава Противобясната бактериологична станция. От 1928 до 1934 г. е общински „Майчин дом”, а след това е Областна хигиенна лаборатория. 

Сградата е проектирана и построена от първия варненски архитект Янко Константинов (Костанди). Тя е двуетажна, с изцяло каменна фасада и засводени прозорци. Архитектът разделя хоризонтално етажите с каменен корниз и вертикално с лизени. Обрамчва и прозорците с каменни рамки, като им добавя и каменен ключов камък. Над входа поставя метален балкон, носен от ковани железни конзоли. Получен е синтез между камък и желязо. Сградата има специфичен архитектурен образ и рязко се откроява от околната застроена среда. 

Благодетелят Параскева Николау е роден във Варна. Той прави своето завещание през 1858 г., с което дарява на Варненската община 25 000 рубли за построяване на болница и 50 000 рубли за храм, който да носи името „Свети Никола”. Църквата е построена през 1865 г., а болницата – през 1869 г. Заедно с болницата е построен и параклис, който носи името „Свети Илия”. През 1985 г. сградата е пригодена за единствения на Балканския полуостров „Музей на медицината”.

Срещу Музея на медицината е бюст-паметникът на кап. І р. Димитър Добрев, корабът музей “Дръзки” и Военноморският музей. 

Бюст-паметникът е издигнат на 29 ноември 1978 г. Изработен е от скулптора Христо Баев. Корабът музей „Дръзки” е поставен тук на 21 октомври 1957 г. Той е един от петте торпедоносеца, които през 1912 г. под ръководството на офицера Георги Купов и под командването на кап. І ранг Д. Добрев нападат и торпилират турския крайцер „Хамидие”. Те записват първата победа на българския морски флот.

Военноморският музей е построен през 1890 г. (неут.) по проект на френския арх. Анри Пиер. Сградата е предназначена за казино и игрален дом и е собственост на търговеца и корабен агент на агенция „Трано” Хигин Пайкурич. През 1911 г. там се настанява италианското консулство с консул Луиджи Асарето, като е използвана за жилище, консулство и игрален дом. От това време е известна като „Асарето”. През 1926 г. е отчуждена и оценена на 676 129 лв. Изплатена е през 1934 г. 

През това време е използвана от руския евреин Владимир Гилмайден и е превърната в курортна вила „Диана”. От 1946 до 1955 г. е Щаб на канцеларията на Техническия флот, а от 1 юли 1956 г. е адаптирана за експозицията на Военноморския музей. 

Сградата е проектирана на открит терен, ориентирана едновременно към булеварда и морето. Главната фасада гледа към булеварда, изградена симетрично и пищно с богатия реквизит на еклектичния неокласицизъм. Проектирана е върху висок рустицизиран приземен етаж, който е със засводени и защитени с метални решетки прозорци, увенчани с ключов камък Фасадата е фланкирана от хоризонтално фугирани  и разчленена от нажлебени пиластри, които обособяват пространствата за прозорците, тип едикула. В центъра на фасадата е поставен изящен балкон, носен от детайлирани конзоли. Главният корниз преминава през всичките фасади, като на челната е украсен със зъборез. В централната ос на сградата, на атиката, е изграден полуобъл гибел. Дворните фасади са оформени по-пестеливо. Фино е изработен ажурният метален балкон на източната фасада. В съзвучие с външната архитектура е изграден интериорът. Богато оформени и профилирани са гипсовите тавани. Полилей, кахлени печки и фигурален паркет украсяват всички помещения.