„СГРАДИТЕ НА ВАРНА“: РАЖДАНЕТО НА БЪЛГАРСКАТА АВИАЦИЯ Е СВЪРЗАНО С ВАРНА
Летището е крайната точка на маршрута ни по бул. „Владислав Варненчик“.
То е открито през 1948 г., но има много по-стара история. Колкото и странно да звучи, Варна е свързана, освен с морето, още и с раждането на българската авиация. Още през 1894 г. Харалампи Димитров прави опит за летене с аеродинамична машина, построена във Варненската окръжна образцова железарска работилница (ВООЖР).
В края на 1911 г. във Варна се печата първото авиационно списание „Към небето“. През 1915 г. в града пристигат първите самолети, а след това в местността Пейнерджика (Чайка) се изграждат хамбари за първото водолечение. През 1919 г. във Варна каца първият транспортен самолет. През 1947 г. е открита постоянна връзка София–Варна.
На 2 юли 1947 г. на летище „Тихина“ каца първият самолет „Юнкерс-52“. Летището се намирало в края на днешния Аспарухов мост. Управлението било примитивно. При кацане на полосата е поставяно платнище с изписана буквата „Т“ (Тихина). Човек с флагчета посрещал и изпращал самолетите. Нощно време пистата се маркирала с ветроупорни фенери.
През 1946 г. е решено да се построи ново летище. Отчуждени са 1000 дка земя. Летището е открито на 9 май 1948 г.
През 1961 г. е построена нова бетонна писта с дължина 2500 м и е изградена светлинна система. През 1967 г. стоянката е разширена, изградени са нови рульожни пътеки, внедрен е първият локатор.
След 1966 г. пистите са удебелени. За международното летище е изградена модерна аерогара. Тя е открита на 25 септември 1979 г. Проектирана е от арх. Любен Попдонев и инж. Светозар Бранков. Архитектурата се отличава с характерна вътрешна планировка и обемна композиционна схема. Изградени са два блока павилиони – един за пътниците и технически блок за управление на полетите.
Маршрутът завършва с аерогарата, но за любознателните и любителите на природните красоти и чудатости е препоръчително да тръгнат по стария път за София, за да видят природния феномен Дикилиташ (Побити камъни), който е единствен в света. Представлява своеобразна каменна гора от кухи варовикови стълбове, достигащи височина 6 м и дебелина 1,5 м, разположена в землищата на селата Страшимирово, Слънчево, Марково (дн. кв. „Повеляново“), Баново, на площ от 50 ха, обособени в 14 отделни групи.
Според мнението на учените те са се образували през горната част на терциера. Опит за разгадаване на произхода им са правили руският изследовател Виктор Тепляков, англичаните Уилям Хамилтън и Т. Спрат, французинът Ф.Тоула, грузинецът Лео Давиташвили, българските палеонтолози проф. Златарски, проф. Бакалов, проф. Радев, варненецът д-р Петър Гочев.
§п
