„Сградите на Варна”: Руският инвалиден дом датира от 1872 г.
До къщата на равина на ул. ”Презвитиер Козма” 4 се намира стара сграда, построена според устни сведения през 1872 г. и известна като Руски инвалиден дом.
Построена е с два етажа на висок цокъл. Фасадата е симетрична, изградена с тухлена зидария, разчленена от тухлени пиластри на три полета, като средното е значително по-голямо. Входът е открит портик, до който се стига по каменно стълбище с железен парапет. По-късно е зазидан. На първия етаж от двете страни на входа е поставен защитен с желязна решетка прозорец, с пластична каменна рамка, увенчан с ключов камък във вид на волюта. Двата етажа са разделени с изразителен каменен корниз, който преминава през основата на балкона. В средното поле над балкона е поставена балконската врата и два прозореца. Те са с пластична каменна рамка, с джобове, украсени като цвете и ключов камък като при прозореца от първия етаж. Допълнително рамката над вратата е фланкирана с две каменни полусфери. Много интересно е декорирано пластичното каменно поле над прозорците и вратата, като следва вълнообразно извивките и е украсено с флорална украса. Главният корниз е реплика на междуетажния. Над него в централното поле е изграден триъгълен фронтон, отворен с квадратен прозорец.
От 1921 г. сградата се използва като пансион за ученички от руската гимназия. През 1932-1934 г. пансионът се съвместява с руско-английската гимназия. От 1934 г. е предоставена на руските инвалиди и от тогава носи името Руски инвалиден дом.
До 2008 г. на ул. „Сан Стефано“ 10 съществуваше стара сграда, която според собствениците е била построена през 1838 г. През 2009 г. на нейно място е изградена жилищно-търговска сграда, като е направен опит да се запазят фасадите.
Къщата на Венедикт Попов
На ул. ”Цар Крум” 17 е запазена къщата на Амалия Стефанова - съпруга на видния общественик, адвоката Венедикт Попов - бащата на арх. Стефан Попов. Построена през 1863 г. и е по-ценна като исторически, отколкото като архитектурен паметник. Забележителна е била мраморната чешма, изградена в двора на къщата.
Венедикт Димитров Попов е роден в Болград през 1861 г., където завършва гимназия. Със стипендия от гимназията следва право в Грац, Австрия. Завършва с отличие. Доброволец е в българското опълчение в Освободителната война. След Освобождението се заселва във Варна, където упражнява професията си. Жени се за гъркинята Амалия Стефанова. През 1888 г. става съдия в апелативния съд в Русе. Там се ражда синът му Стефан. След две години се завръща във Варна. Работи като юрист на частна практика. Раждат се дъщерите му Елисавета, Мара и Елвира. През 1905, 1909, 1912 и 1914 г. е почетен член на общинския съвет. Бил е народен представител от листата на Народния сговор. През 1922 г. става преподавател по граждански правни науки в катедра „Право” към търговското училище. Работи като юрист до 1927 г.,когато се пенсионира. Умира през 1936 г.
