Късата памет на българина

 

Когато проверяваме един човек за недостатъци, едно от последните неща, на което се спираме, е късата памет. Всичко друго като че ли има по-голямо значение от това, но както знаем, детайлите правят разликата. Навярно си спомняте големия гаф с депутатите и вертутата от миналата година. Тогава, в началото на декември, 20-ина народни представители от различни парламентарни групи се юрнаха на безплатни телефони - в работно време и със служебни коли. Всеки е чул или е гледал репортажи от тази иначе позорна история. Гледал–гледал, ама сега ако се понапънем да се сетим имената поне на 3-ма от тези герои, едва ли ще успеем. Най-много един Лъчо Мозъка да ни дойде наум (тук малко повторение се получи), и то заради неговата безпардонност. Тогава той не само не се засрами от постъпката си, а едва ли не се скара на появилите се журналисти. Та именно за този Мозъка ми е думата. За няколко седмици около случая с прескъпите телефони той съвсем заслужено се ползваше с най-голямо недоверие от страна на обикновения данъкоплатец, за когото по това време Лъчо беше олицетворение на алчност и ненаситност. Минаха се - не минаха 3 – 4 месеца и тази история потъна в забрава, както и много като нея. Онзи ден гледам Лъчката по една от националните телевизии, гледам и не вярвам на ушите си. Малко е, ако се каже, че публиката в студиото посрещна радушно депутата от ГЕРБ. Те така искрено му ръкопляскаха и му се радваха, че в един момент очаквах някой от първите редове да пренебрегне предразсъдъците и да скокне към Мозъка с цел да го прегърне от сърце. А човекът с мъка разказва как е бил изигран и как без вина виновен е излязъл. И хората му пляскат ли, пляскат! 

Няма как да не направя аналогия с небезизвестната песен на Васко Кръпката „Ден след ден“. Там метафорично се пее: 

Дървото клоните разклати, 

погледна тъжно старата гора,

обрасла от досадни храсталаци.

Вещаят бури, а цял живот пълзят.

И преживяват си под чужда сянка,

така на завет от вятъра студен.

И оцеляват сладко-сладко.

Ден след ден.

Ден след ден.

Става дума, че ако по някаква причина някой сгази лука и поокаля пейзажа, достатъчно е да се потули за известно време, да се скрие от медиите и да разчита на късата памет на българина. Успехът в този случай е гарантиран.

Иван Големанов