УТРЕ Е ПЪРВАТА ПРЕМИЕРА И СТАРТА НА "ОПЕРА В ЛЕТНИЯ ТЕАТЪР"
Четвъртото издание на най-младия варненски фестивал "Опера в Летния театър" ще се проведе от 21 юни до 22 август 2013 г.
С логото на варненската кандидатура за културна столица на Европа през 2019 година и под знака на 200-годишнината от рождението на великите композитори Джузепе Верди и Рихард Вагнер "Опера в Летния театър – Варна 2013" ще срещне оперните меломани с изкуството на световноизвестните български оперни гласове Бойко Цветанов, Камен Чанев, Калуди Калудов, Иван Момиров, Надя Кръстева, Деян Вачков, Кирил Манолов и др. Под откритото небе на Опера в Летния театър ще се изявят и солистите с международна кариера на Софийска опера и балет и Държавна опера Варна Ангел Христов, Петър Данаилов, Арсений Арсов, Свилен Николов, Пламен Димитров, Линка Стоянова, Ирина Жекова, Димитринка Райчева, Валерий Георгиев, Бойка Василева, Силвия Ангелова, Евгений Станимиров и др.
Изданието започва на 21 юни с премиерното концертно изпълнение на Вагнеровата опера „Летящият холандец”, под диригентството на Светослав Борисов, със специалното участие на Апостол Миленков (Австрия) в ролята на Холандеца. Премиерата на „Травиата” ще бъде най-новият режисьорски прочит на Кузман Попов, с диригент Борислав Иванов, като в ролята на Виолета Валери ще аплодираме оперните звезди Ирина Йордакеску от Ръмъния – в спектакъла на 8 юли и Анджела Ниси от Италия – в спектакъла на 11 юли. На 16 юли следва премиерата на последната Вердиева опера „Фалстаф”, в която под диригентската палка на Стефано Сегедони от Италия, образа на главния герой ще пресъздаде баритонът Кирил Манолов – желан гост на най-престижните оперни сцени.
Ето и интервю с балетния режисьор Дeнко Стоянов, хореограф-постановчик на мюзикъла «Джекил», който също е нов за варненската сцена от Джон Мур
Денко Стоянов
Eдна крачка дели мюзикъла от успеха или гротеската
- Как бихте представили с няколко думи мюзикъла «Джекил» на Джон Мур, който е непознат на българската публика и стига за пръв път до нея с варненската постановка?
- «Джекил» е много интересна творба, която се опира на известния роман на Роберт Луи Стивънсън «Доктор Джекил и мистър Хайд» за възможността доброто, заложено у човека, да се превърне в зло. Музиката се възприема лесно и наподобява донякъде други известни мюзикъли като «Фантомът на операта». На места може да се прокарат асоциации с «Кармина Бурана» или пък да се дочуе нещо от «Мъпет шоу».
- С какъв хореографски подход създадохте Варненския «Джекил»?
- По принцип хореографът може да избира между два основни подхода – или с готови движения да търси танцов израз на музиката или обратно – да тръгне от музиката към движението. Вторият подход за мен е адекватният.
Затова аз работя най-напред със сценария, с музикалните откъси. Обмислям различни идеи, записвам си ги - дори нощем, слушам непрекъснато музиката на диск и така разработвам танца по музикални тактове. Всеки такт в «Джекил» е разчетен музикално и текстово по такъв начин, че чрез движение, пантомима или реквизит съдържанието да стане достъпно за зрителя.
С текста са съобразени някои емблематични точно за този мюзикъл движения – когато сложи маската, добрият доктор Джекил се превръща в друг човек, в коварния мистър Хайд и тази промяна става видима именно чрез пластиката на движението. По-нататък, в забавните сцени с театралната трупа, където има леко преиграване и театър в театъра, се постарах, извеждайки пластичното изображение от движението на тялото и ръцете, да подсиля чувството за хумор. Тук ефектът от бързата смяна между статика и динамика пресъздава театралното маниерничене, носи своето настроение и предизвиква усмивка. В този смисъл хореографският ми прочит на «Джекил» е подчертано сюжетен.
- Хореографията на «Джекил» като цяло е много динамична, а някои хореографски визии остават трайно в съзнанието, като танцът с чадърите или корабът с платната. Разкажете повече.
- Интересно ми бе да работя с най-малките, за които направих пластика, изобразяваща кораб. Действието разказва как децата решават да напуснат мъгливия Лондон, да направят кораб и да отпътуват на някое по-хубаво място. С подръчни материали, които намират по домовете си, като стол и платна от 2 завеси, те построяват своя импровизиран кораб. Подредени в 2 диагонала, те държат платната/ветрилата и извършват с тях синхронни движения, които визуализират греблата на кораба. Така хореографията, съчетана с хоровото пеене, постига силно въздействие върху зрителя.
- Както е известно, точно този синхрон между пеене, говор и танц, за който говорите, усложнява поставянето на всеки мюзикъл, а в екипа на «Джекил», наред с професионалистите, преобладават възпитаници на Варненската детско-юношеска опера. В тази ситуация не може да не са се появили допълнителни трудности. А може би дори и конфронтация?
- Конфронтация не. Но принципно има една крачка, която дели мюзикъла от успеха и неуспеха – може да стане успех, но може да се получи и гротеска. Зависи от съобразяването на постановъчния екип с контекста. Танците в нашия случай трябва да са умерени и да отговарят на възможностите на участниците. По принцип децата изучават и усвояват всички танци, а после става разпределението на ролите. Особено важни в мюзикъла са пеенето и говоренето, като правилната артикулация и правоговорът остават постоянна грижа на педагозите през целия репетиционен период. Нашият «Джекил» изисква, извън всички останали трудности, и доста реквизит – чадъри, маски и още много други неща, които трябва да не се забравят и да бъдат на разположение в необходимия момент. Трябва да задържаме и вниманието на най-малките, които са палави и не им се стои на едно място. Горе-долу в такава атмосфера се работи през цялото време.
- Изненада ли Ви с нещо съставът на Варненската детско-юношеска опера? Която - нека и това да споменем - е единствената подобна структура в България със своя забележителна история.
- За пръв път работя с децата и младежите във Варненската детско-юношеска опера при Общински детски комплекс Варна. Когато главният художествен ръководител Ганчо Ганчев ме покани да поставя хореографията, в началото имах известни притеснения. За пръв път щях да работя сериозно заглавие с млади хора, при това непрофесионалисти. От 3-годишната си практика като преподавател по класически балет в НУИ «Добри Христов» знам с какви проблеми е свързана педагогическата работа, а тук – освен всичко останало, става дума за ученици в различни училища и на различна възраст, общо около 50-60 човека от 4-5 до 22-23 години. Притесненията ми обаче бързо се разсеяха, когато разбрах какво съзнателно отношение проявяват те към заниманията си.
Всички имат навици да работят самостоятелно и ако например не са идвали известно време на репетиция – а това нерядко се случва заради разминаване в училищните смени или по някакви други причини, те се подготвят допълнително. Търсят помощта на хореографа, педагозите, на останалите участници и всеотдайно репетират, докато не си поставят движенията, съобразно изискванията. Много съм впечатлен от енергията и ентусиазма, от таланта и чувството за отговорност на всички участници в мюзикъла. Понякога дори ми се струваше, че в редица отношения превъзхождат професионалистите. Неслучайно Варненската детско-юношеска опера в продължение на много години предоставя благотворна среда за израстването на известни изпълнители в областта на сценичните изкуства у нас.
- «Джекил» като творческо предизвикателство и вдъхновяваща среща с млади хора...
- Не само с млади. Изключително приятна бе творческата ми среща с режисьора Костадин Бандутов. Оказа се, че с него се разбираме от половин дума, а това е особено важно, заради необходимия синкретичен подход при постановката на такава сложна сценична творба, каквато е мюзикълът.
Много добре работих и с балетния педагог Бистра Бъчварова. Аз хореографирах, а тя след мен репетираше с децата, като отработваше и поддържаше на постоянно ниво пластичните движения и сцени. Това е съществен процес в изграждането на цялата постановка.
Друг важен момент беше съобразяването на хореографията с по-сложните вокални партии. В един от общите танци 12 двойки трябваше едновременно да пеят и да изпълняват макар и леко, но все пак акробатично движение. Когато се разбра, че физическото усилие може би ще затрудни пеенето, аз бях готов да сменя хореографията, но всички участници в един глас заявиха, че танцът им харесва точно такъв, не искат да го променят, не искат да бъдат подценявани и с повече репетиции непременно ще се справят. И наистина се справиха.
