Велин Пасков Бали - Варна: На пазар в Бали. На пазар казах, а не Мол!

04.09.2017 / 13:00 5

Всъщност да похапнеш „набързо” на пазар в Индонезия е „Мисия невъзможна”.

Няма да скрия, че след като прелетяхме няколко хиляди километра от България до Индонезия отидохме на шопинг. Държа да предупредя всички, които очакват лекция на тема „Моловете в Бали – тенденции и развитие”, че ще останат разочаровани. Не, че не посещавам такива места. Но когато мога се лиша от бетон, алуминий и теракота, и да се насладя на нещо по-простичко и естествено, аз зарязвам търговските храмове. И преди феновете на големите марки и фирмените хартиени сакове да се оттеглят, трябва да кажа, че в Бали има забележителни молове, но те ще намерят място в нечии други фотописи. Сега аз ще хапна набързо на местния пазар и след това отивам на пазар.

Всяка уважаваща себе си сергия предлага чили и бананови листа.

Обикновените пазари, където ходят местните, независимо в коя част на света се намират, са като магнит за мен и моята половинка. Шарени, многолюдни, шумни – те са квинтесенцията за търсачите на автентични преживявания. В интерес на истината понякога този опит е прекалено ярък. В нашия случай е по-подходящо да се използва думата „ароматен”. Имахме прехвърляне в Куала Лумпур и по време на разходката ни из града попаднахме в индийския квартал, където носовите ни рецептори бяха … меко казано – разочаровани. С две думи не понесохме ароматите, които идваха от някой магазини. За мен това бе шок, тъй като имам зад гърба си сериозен опит, който включва дори посещение на месарски магазин в провинция Гуанси, където никога не използват хладилник.

На пазара никой не стой със скръстени ръце и усмивката е задължителна.

В Бали бяхме решили да открием най-лютото чили, което се продава на острова. След като разбраха какви са интересите ни, нашите приятели ни отведоха към малко пазарче, където сякаш попаднахме в рая на лютивините. Определено мястото не беше много голямо. Не беше и шумно, както очаквах да бъде заради азиатските клишета. Това, което потвърди моите очаквания бе цветния калейдоскоп, който ме посрещна. Попадайки сред сергиите на пазара имах чувството, че съм в някакъв фотографски софтуер. Фотошоп за бананите, Лайтруум за чилито, Корел Дроу за плодовете.

Също като чилито, сушената риба е основна подправка в югоизточна Азия.

След описания негативен опит в Малайзия, когато наближих щанда за сушена риба най-напред се сви сърцето ми, а след това инстинктивно го последваха и ноздрите ми. За щастие напрежението отлетя на секундата. Една от най-използваните подправки в тази част на света това са малките изсушени рибки. Те са като аншоата за италианците. Техен еквивалент в другите части на южна Азия са сушените скариди. Те приличат на малки сребърни капки, които са замръзнали в най-невероятни пози. Полегнали са в панера си до пастата от скариди и кротуват в съседство с яйцата.

Наред с вкусотиите, тук всеки ден се предлагат и приношения за боговете.

По принцип пазарите на острова не са от най-големите и затова на една сергия може да намерите всякакви храни. Има обаче някой щандове, които предлагат по-специализирана продукция. Аз ги наричам „Лютивини”. Всички приятели на пикантните изживявания ще ми завидят за срещата с най-огнените представител на местните люти чушки. Тукашните видове са доста слабички и издължени, и общо взето те много приличат на местните хора и като тях са дребни и сухи. Но също като тях крият в себе си много енергия и жар. Обикновено те се отделят под формата на нечленоразделни звуци, когато хапнете неподготвен нормално люта местна гозба. Специалистите твърдят, че колкото по-дребни са чушлетата, толкова повече огън крият в себе си. Аз не съм критерий за определяне скалата им на лютивина. Общо взето, когато опитам някое люто ястие езикът и дъвкателните ми мускули изтръпват, и след което няма значение дали ям риба тон или подложка за бира.

Люто, много люто и най-люто означава вкусно, много вкусно и най-вкусно.

В случай, че не съм фен на лютото (много лютото), вие се питате защо съм се заел с тези чушки. Отговорът е много прост – защото са красиви. Дребни, тънки и изкривени в невъобразими форми, те направо те хипнотизират. Те са точно толкова ярки, колкото „ярка” може да се нарече лютивината им. Не знам как природата го постига, но червеното им е най-наситеното, което съм виждал. Дори съм готов да се обзаложа, че дизайнерите на Ферари постоянно пътуват до Бали и си купуват местно червено чили, за да боядисват по-лесно колите си. До тях се намират зелените пиперчета. Те са няколко вида. Едните са по-големички и напомнят родните люти чушки. Следват едни пастелно зелени, които са малко по-дребни и накрая идват зверовете. Ако се вгледате в снимката ще видите едни дребосъци. За тях говоря, за малките зелени динамитчета, които превръщат местните гозби в страшилище за цивилизованите усти на туристите.

Цветът не казва истината за вкуса нито на мандарините, нито на бананите.

Успяхме да си купим една шепа и по този начин спечелихме уважението на продавачките. Поисках малка торба за тях и жените на пазара с усмивка опаковаха исканото от мен. Сигурно след това са се опитвали да си представят физиономията ми, когато опитвам ястията, в които съм сложил от тези малки зелени дяволи. Не знам как успявах да се разбера със симпатичните продавачки. Използвайки езика на жестовете, все пак убедих възрастната дама, че искам от най-лютото. Уверявам ви, добре се бях справил, защото след последния ни полет, куфарът ми буквално ухаеше на люто и се просълзих щом го отворих.

Зелените банани са сред най-обичаните плодове … или зеленчуци в Индонезия.

Общо взето когато попаднете на пазар в Бали се чувствате като в онази детска оранжева песен, само че става въпрос за … зелено. Най-лютите чушки са зелените, навсякъде може да намериш зелени бананови листа, които тук се използват за чини, зелените банани са намерили временен покой на земята, преди да попаднат в нечия торба и накрая в тигана, до високите и елегантни зелени палмови листа се търкалят жълти и … зелени кокосови орехи. И за да не позеленеете от ужас, непременно опитайте от нежно розовия оризов чипс. Това ястие е популярно в цяла Азия. И Бали не прави изключение. Местните обожават да го топят в люта местна салца наречена Самбал Метех. Тя се прави от … не се прави от зелени чушки, а от червени им събратя, наречени „Птичи очи” и розов лук шалот. Освен, че разнообразява цветовата гама на пазарите, той е топлата връзка между местните ястия и европейската кухня, в която той заема деликатно и изискано място.

Никой не коментира дали оризовият чипс е с оцветители. Но грабва окото.

Индонезия е забързана и моторизирана страна на две колелета.

Редактор "Екип на Петел",

"За нас"

За реклама в "Петел" на цена от 40 евро без ДДС на ПР публикация пишете на [email protected]

Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!

Последните новини виж - ТУК!

Проверка на фактите: Съобщете ни, ако видите фактологични грешки и нередности в статията или коментарите. Пишете директно на [email protected]. Ще обърнем внимание!

Изпращайте вашите снимки на [email protected] по всяко време на дежурния редактор!