10 октомври - 158 години от рождението на Фритьоф Нансен
В имението Стуре Фрьо, недалеч от Осло, в семейство на секретар на окръжен съд, се ражда Фритьоф Нансен - норвежки полярен изследовател, океанограф, дипломат, хуманист, философ и международен деятел, лауреат на Нобелова награда за мир за 1922 г.
Още като юноша става първокласен скиор и нееднократно печели шампионатите на Норвегия по ски. След завършване на средното си образование постъпва в университета в Християния (сега Осло), във факултета по зоология.
Едва 20-годишен, през 1882 г. се отправя на биоложка практика на кораба "Викинг" в Гренландско море, който ловува тюлени. Именно това плаване в Арктика има решаващо значение за по-нататъшната му дейност като полярен изследовател. След завършване на образованието си през 1883 г. става лаборант по зоология в Бергенския музей. От 1885 до 1886 г. работи в университета в Парма, Италия, при професор Голджи и в първата в Европа морска биоложка станция в Неапол. През 1886 г. е удостоен с голям златен медал на Кралската Академия на науките за своите изследвания по строежа на клетъчния апарат на нервната тъкан и получава докторска степен.
От 22 август до 29 септември 1888 г., заедно с Ото Свердруп и още четирима участника пресича Гренландия на ски по 64º с.ш. от изток на запад, на протежение от 560 км. Пръв съставя подробна карта на южната част на острова. Събира богат материал за релефа, климата, характера на ледообразуването, растителния и животински свят, етнографията, бита и обичаите на ескимосите. За постигнатите големи резултати е награден със златен медал "Виктори" на Лондонското Кралско географско дружество и медал "Вега" на Шведското дружество по антропология и география.
Между 1893 и 1896 г. провежда арктическата експедиция с кораба „Фрам“ с цел анализиране на теченията в Северния ледовит океан.
За Нансен и неговата експедиция заговаря целия свят. Независимо от голямата му слава той продължава своите изследвания в новата наука океанология. До края на ХІХ в. изследва Атлантическия океан от Шпицберген до Азорските о-ви, изучава дрейфуващите ледове, дълбоководните морски течения, изобретява и усъвършенства прибори и апаратура за океанографски изследвания, издига смели научни хипотези. През 1897 г. става професор по зоология в университета в Християния, без задължението да чете лекции. През 1900 г. участва в експедиция за изследване на теченията в Северния ледовит океан. Подвизите му го превръщат в национален герой и улесняват влизането му в политиката в началото на века.
Той работи за независимостта на Норвегия и става през 1905 г. първи дипломатически пратеник на страната в Лондон, пост който заема до 1908 г. Завръща се в Норвегия и отново се отдава на науката. Смъртта на съпругата му, а след това и на големия му син са страшен удар за него. Приема да посети Русия и през 1913 плава покрай брега на Азия от запад на изток до устието на Енисей, след което продължава по суша в Южен Сибир и Далечния Изток.
В последните години от живота си Нансен се отдава изцяло на активна обществена и политическа дейност. Горещ поддръжник е на ОН. По време на глада, който настъпва след Октомврийската революция, организира международна помощ. Като върховен комисар на ОН за бежанците оказва изключителна помощ на милионите руски и арменски бежанци. Неговите комитети подкрепят и завръщането на българите от Западна Тракия, депортирани от егейските острови, по време на Гръцко-турската война от 1919-1922. За тези си заслуги получава Нобелова награда за мир през 1922 г, парите от която изпраща за построяването на селскостопански станции в Поволжието и Украйна и оказване на помощ на гръцките бежанци.
Инициира и създава през 1927 г, международното дружество "Аероарктик" и става негов пожизнен президент. Независимо от преклонната си възраст се кани да лети с дирижабъл към Северния полюс.
Умира на 13 май 1930 г. в градчето Люсакар, недалеч от Осло, на 69-годишна възраст.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
732 г. — Битката при Поатие: Близо до Поатие, Франция, майордомът на Меровингите - крале на франките, Карл Мартел разбива голяма армия на маврите и по този начин спира нашествието на мюсюлманите в Западна Европа.
1582 г. — Поради въвеждането на Григорианския календар този ден от тази година не съществува в Италия, Полша, Португалия и Испания.
1780 г. — При най-опустошителния ураган, връхлетял Карибските острови, загиват над 22 000 души.
1846 г. — 17 дни след откриването на планетата Нептун английският астроном Уилям Ласел открива нейния най-голям естествен спътник - Тритон.
1868 г. — В Куба избухва въстание против испанските колонизатори, което е начало на 10-годишната война за независимост.
1911 г. — В Китай избухва Учангското въстание, което довежда до абдикация на последната китайска династия Цин и обявяване на Република Китай.
1935 г. — Гърция е обявена за монархия.
1944 г. — Втората световна война: 800 цигански деца са убити в концлагера Аушвиц.
1944 г. — Правителството на България приема наредба-закон за разтуряне на младежката организация Бранник.
1963 г. — Влиза в сила международния Договор за забрана на ядрените опити в атмосферата, космоса и под водата; договорът е безсрочен и открит за присъединяване, първоначално подписан от СССР, САЩ и Великобритания на 5 август.
1964 г. — Открити са летните олимпийски игри в Токио, Япония.
1970 г. — Фиджи обявява независимост от Великобритания.
1977 г. — В София се открива Национална гимназия за древни езици и култури (Класическата гимназия).
1977 г. — Състои се премиерата на българския игрален драматичен филм "Авантаж".
1983 г. — Съветският космически апарат Венера 15 влиза в орбита около Венера и започва да картографира нейната повърхност.
1986 г. — При земетресение в Салвадор загиват 1 500 души.
1987 г. — Държавата Фиджи е обявена за република.
1994 г. — В 10:51 часа в ТЕЦ Марица изток 3 се случва най-голямата промишлена авария в България — гръмва цистерна с вряла вода, при което се образува вълна висока над два метра, загиват 21 души, 6-ма на място и 15 по-късно в болница.
2001 г. — Президентът на САЩ Джордж Буш обявява списък на 22 най-опасни терористи в света.
Родени
19 г. — Тиберий Гемел, внук на император Тиберий († 37 г.)
1470 г. — Селим I, султан на Османската империя († 1520 г.)
1567 г. — Каталина-Микаела Испанска, херцогиня на Савоя († 1597 г.)
1684 г. — Жан-Антоан Вато, френски художник († 1721 г.)
1731 г. — Хенри Кавендиш, английски физик и химик († 1810 г.)
1738 г. — Бенджамин Уест, американски художник († 1820 г.)
1813 г. — Джузепе Верди, италиански оперен композитор († 1901 г.)
1830 г. — Изабела II, кралица на Испания († 1904 г.)
1897 г. — Страхил Развигоров, български революционер († 1948 г.)
1900 г. — Хелън Хейс, американска актриса († 1993 г.)
1903 г. — Христо Радевски, български поет и сатирик († 1996 г.)
1907 г. — Ванда Якубовска, полска филмова режисьорка († 1998 г.)
1910 г. — Карел Чурда, чешки боец от съпротивата († 1947 г.)
1913 г. — Клод Симон, френски писател, Нобелов лауреат през 1985 г. († 2005 г.)
1924 г. — Джеймс Клавел, британски писател († 1994 г.)
1928 г. — Хидетака Нишияма, японски каратист († 2008 г.)
1930 г. — Харолд Пинтър, британски драматург, Нобелов лауреат през 2005 г. († 2008 г.)
1932 г. — Димитър Инкьов, български писател († 2006 г.)
1933 г. — Александър Миланов, български писател и преводач († 2006 г.)
1935 г. — Хулио Харамильо, еквадорски музикант († 1978 г.)
1936 г. — Герхард Ертъл, германски химик, Нобелов лауреат през 2007 г.
1941 г. — Питър Койот, американски актьор
1944 г. — Петър Жеков, български футболист
1946 г. — Чарлс Данс, британски актьор
1947 г. — Стефка Спасова, българска акробатка
1950 г. — Нора Робъртс, американска писателка
1953 г. — Дейвид Лий Рот, американски рок музикант
1962 г. — Лъчезар Тошев, български политик
1963 г. — Даниел Пърл, американски журналист († 2002 г.)
1963 г. — Хюлия Авшар, турска киноактриса
1964 г. — Суат Аталик, турски шахматист
1967 г. — Гавин Нюсъм, кмет на Сан Франциско
1973 г. — Марио Лопес, американски актьор
1977 г. — Устата, български певец
1978 г. — Джоди Лин О'Кийф, американска актриса и модел
1978 г. — Петьо Петков, български актьор
1979 г. — Николас Масу, чилийски тенисист
1981 г. — Николай Илиев, български актьор
Починали
19 г. — Германик, римски генерал (* 15 пр.н.е.)
680 г. — Хюсеин инб Али, шиитски имам (* ок. 625)
1636 г. — Питер Брьогел Младия, фламандски художник (* 1564 г.)
1659 г. — Абел Тасман, нидерландски мореплавател (* 1603 г.)
1837 г. — Шарл Фурие, френски философ (* 1772 г.)
1875 г. — Алексей Константинович Толстой, руски писател (* 1817 г.)
1908 г. — Иван Гологанов, български революционер (* ? г.)
1913 г. — Таро Кацура, министър-председател на Япония (* 1848 г.)
1914 г. — Карол I, крал на Румъния (* 1839 г.)
1923 г. — Иван Илиев, български революционер (* 1885 г.)
1927 г. — Ипократ Развигоров, български революционер (* 1900 г.)
1930 г. — Адолф Енглер, германски ботаник (* 1844 г.)
1934 г. — Владо Черноземски, български революционер (* 1897 г.)
1938 г. — Йордан Пеев, български военен деец (* 1884 г.)
1939 г. — Никола Обретенов, български революционер (* 1849 г.)
1944 г. — Александър Пипонков, български партизанин (* 1920 г.)
1953 г. — Георги Попов, български военен деец (* 1887 г.)
1962 г. — Станчо Белковски, български архитект (* 1891 г.)
1963 г. — Едит Пиаф, френска певица (* 1915 г.)
1973 г. — Лудвиг фон Мизес, американски икономист (* 1881 г.)
1974 г. — Мари Луизе Кашниц, немска поетеса (* 1901 г.)
1976 г. — Йордан Анастасов, български политик (* 1893 г.)
1982 г. — Стефан Мокрев, български писател (* 1900 г.)
1983 г. — Сър Ралф Ричардсън, английски актьор (р. 1902 г.)
1985 г. — Орсън Уелс, американски режисьор (* 1915 г.)
1985 г. — Юл Бринър, американски актьор (* 1920 г.)
1996 г. — Коста Църнушанов, български общественик (* 1903 г.)
2000 г. — Сиримаво Бандаранайке, министър-председател на Цейлон и Шри Ланка (* 1916 г.)
2004 г. — Кристофър Рийв, американски актьор (* 1952 г.)
2006 г. — Стоян Орманджиев, български футболист (* 1920 г.)
2010 г. — Джоан Съдърланд, австралийска оперна певица (* 1926 г.)
2010 г. — Морис Але, френски икономист, носител на Нобелова награда (* 1911 г.)
2010 г. — Соломон Бърк, американски соул певец (* 1940 г.)
2013 г. — Скот Карпентър, американски астронавт (* 1925 г.)
Официални чествания и празници
Денят на Европа срещу смъртното наказание
Световен ден срещу смъртното наказание
Професионален ден на архивиста
ООН — Световен ден за психично здраве (обявен от Световната федерация за психично здраве и честван за първи път през 1992 г.)
България — Празник на село Дъбравите (отбелязва се годишнина от смъртта на Александър Иванов Пипонков - "Чапай")
Куба — Ден на войната за независимост (чества се началото на 10-годишната война срещу Испания, 1868 г.)
Северна Корея — Годишнина от създаването на Корейската работническата партия (1946 г.)
Тайван — Празник на републиката (по повод на абдикацията на династия Цин и създаване на Китайска република през 1911 г., национален празник)
Фиджи — Ден на независимостта (от Великобритания, 1970 г., национален празник)
Финландия — Ден на финландската литература
За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
