10 септември 1846 г. – Патентоват първата практична шевна машина
снимка: pixabay.com
На 10 септември 1846 г. американецът Илиас Хауи получава патент за разработената от него шевна машина със застопоряване на конеца. Макар и реално да не е изобретател на устройството, нововъведенията му са особено важни за развитието на индустрията. Опитите за създаване на работеща шевна машина датират от средата на XVIII век, но без особен успех.
Пръв патент за такова устройство получава през 1755 г. роденият в Германия и работещ в Англия Карл Фридрих Визентал. През 1790 г. патент получава и Томас Сейнт, но устройството му никога не заработва. През 1830 г. французинът Бартелеми Тимоние представя функциониращо устройство, но фабриката му е атакувана от шивачи, уплашени, че ще останат без работа, и той банкрутира. През 1834 г. Уолтър Хънт създава първата американска шевна машина, но после губи интерес към нея, тъй като я възприема като унищожител на работни места.
Хауи е роден през 1819 г. и от 16-годишен работи в текстилна фабрика. От началото на 40-те години разработва варианти на шевна машина, като залага на идеята за употребата на два конеца - отгоре и отдолу. Хауи представя машината през 1845 г., а на следващата година я патентова, но не успява да продаде нито един екземпляр, тъй като е твърде скъпа. В търсене на купувачи той заминава за Англия, но и там удря на камък. Връщайки се в Америка, Хауи разбира, че бизнесът е започнал да процъфтява, а идеите му са иззети от други изобретатели. Най-успешен сред тях се оказва Исак Сингер, който комбинира технически талант с търговски нюх, липсващ на Хауи.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
1588 г. — В Англия се завръща третата морска експедиция обиколила света, начело с Томас Кавендиш.
1627 г. — Започва обсадата на Ла Рошел от войските на крал Луи XIII
1858 г. — Открит е астероида 55 Пандора.
1872 г. — Васил Левски създава първия революционен окръг в България с център село Голям извор.
1898 г. — В Женева италианският анархист Луиджи Лукени убива императрица Елизабет Баварска — съпругата на австро-унгарския император Франц Йозеф I.
1919 г. — Във френския град Сен Жермен ан Ле е подписан Сен-Жерменския мирен договор.
1921 г. — В Берлин е открит участък от първата в света автомагистрала.
1939 г. — Втората световна война: Канада обявява война на Нацистка Германия, като се присъединява към Обединените нации.
1939 г. — Втората световна война: Хитлеристката армия извършва масови улични екзекуции в град Бидгошч (Полша), разстреляни са над 1000 мирни граждани.
1944 г. — С Постановление на Министерския съвет в България е създадена Народна милиция.
1945 г. — Бившият премиер на Норвегия Видкун Кислинг е осъден на смърт за сътрудничество с Хитлеристка Германия.
1960 г. — На Летни олимпийски игри 1960 в Рим Абебе Бикила става първия състезател от Субсахарска Африка, който спечелва златен медал, като пробягва маратона с боси крака.
1961 г. — По време на състезание от Голямата награда на Италия катастрофа причинява смъртта на германския пилот от Формула 1 Волфганг фон Трипс и на 13 зрители от публиката, които са ударени от неговото Ферари.
1964 г. — Влиза в сила Конвенцията за териториалното море и крайбрежната зона.
1967 г. — Жителите на Гибралтар гласуват в референдум за запазване на зависимостта от Великобритания, вместо за присъединяване към Испания.
1974 г. — Португалия дава независимост на колонията си Гвинея-Бисау.
1976 г. — При катастрофа между самолети на британски и словенските авиолинии край Загреб загиват 176 души.
1977 г. — В затвора на Марсилия е извършена последната във Франция екзекуция с гилотина.
1990 г. — Папа Йоан Павел II освещава най-голямата църква в света - Базиликата на Божията майка на мира в Ямусукро (Кот д'Ивоар).
2002 г. — Швейцария става член на ООН.
2008 г. — В Женева (Швейцария) е пуснат в действие Големият адронен ускорител, който е смятан за най-големият научен експеримент в историята на човечеството.
За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
