104 ГОДИНИ НАЦИОНАЛНА НЕЗАВИСИМОСТ. ЧЕСТИТ ПРАЗНИК, БЪЛГАРИ!
Днес се навършват 104 години от провъзгласяването на Българската национална независимост. Това е един от най-значимите успехи на българската дипломация през целия XX век! Сюблимният исторически момент се случва на 22 септември 1908 година. Тогава, в препълнената църква „Свети Четирдесет мъченици” в старопрестолния град Велико Търново, княз Фердинанд І прочита „Манифест към българския народ”. През април 1909-а Великите сили признават Независимото българско царство.
Берлинският договор от 1878 г. определя Княжество България като васално на Османската империя. Това обстоятелство затормозява стопанското развитие на страната и ограничава възможностите й в международните отношения. Мирните споразумения задължават българското княжество да се съобразява с режима на капитулациите, наложени от Великите сили на Османската империя, да има преференциален внос на европейските промишлени стоки. Това обрича развитието на българското вътрешно производство. Затова, след постигането на Съединението на Източна Румелия с Княжество България, усилията на политическия елит са насочени към обявяване на независимост.
Благоприятни условия за това настъпват през септември 1908 г. Тогава вниманието на Великите сили е насочено към френско-германския спор за Мароко, а Австро-Унгария се готви да анексира Босна и Херцеговина. В същото време в Истанбул младотурците извършват преврат, а по жп-линията Одрин-Белово избухва стачка. Правителството на Александър Малинов използва момента и конфискува жп-линията. В нощта срещу 22 септември министър-председателят на България посреща българския княз на яхтата "Хан-Крум" край Русе. Оттам цялтото българско правителство и Фердинанд I поемат към Търново, където трябва да обявят Независимостта на България. Царският влак, в който пътуват държавниците, обаче прави почивка по маршрута си на гара Две могили. Там Александър Малинов написва текста на Манифеста и под него подписите си поставят българският княз и министрите от кабинета. Днес на гара Две Могили има историческа плоча, която разказва за тази паметна нощ.
Независимостта на България е обявена тържествено на 22 септември, а княз Фердинанд I приема титлата цар на българите. Учредява се възпоменателен медал по този повод. На следващия ден Австро-Унгария анексира Босна и Херцеговина.
На заплахите с война от страна на Османската империя България отговаря с военна мобилизация и същевременно декларира готовност за мирно уреждане. Тъй като Берлинският договор е двойно нарушен (от София и от Виена), а Великите сили не са готови за мащабна война, усилията се насочват към дипломатическо признаване на Българската независимост. С помощта на Русия е постигнато споразумение по възникналите тежки финансови проблеми. Подписани са: Руско-турски протокол (1909), Българо-турски протокол (1909) и Руско-български протокол (1909). Според тях: Русия опрощава на Турция военните ѝ задължения, останали още от войната от 1877–1878 г.; Турция се отказва от всякакви финансови претенции към България; България се задължава да изплати на Русия в срок от 75 г. 82 млн. франка.
Турция, а след нея и Великите сили признават Независимостта на България през месец април 1909 г. Така страната ни издига своя международен авторитет и се превръща в равноправна на другите европейски държави.
По традиция център на тържествата по повод паметната дата ще бъде Велико Търново, където програмата на общината е много богата и определено ще ви зареди с празнично настроение. Денят на Независимостта в старата столица ще започне със Света литургия, водосвет и поръсване на бойното знаме на Националния военен университет „Васил Левски”. Около 60 знамена ще участват след това в шествие от църквата „Свети Четирдесет мъченици” до крепостта Царевец. Колоната ще се води от учениците на Неделното училище на отец Славчо. От 10.30 часа ще се проведе военен ритуал за издигане Националното знаме на Република България. Половин час по-късно ще се състои поднасянето на венци и цветя пред Пирамидата на Независимостта, до която ще бъде поставено цветно пано от живи растения. В 11.30 часа започва празничното шествие от крепостта Царевец до паметника „Майка България”. Точно на обяд трябва да започне концертът на ансамбъл „100 родопски гайди” с участието на Валя Балканска и Любомир Петов. Междувременно до пилоните пред Община Велико Търново художникът Йовица Миленов ще направи атрактивна демонстрация по рисуване чрез техниката „спрей пейтинг”. В 15.00, 16.00 и 17.00 часа в църквата „Св. 40 мъченици” са предвидени театрализирани исторически етюди „Обявяване Независимостта на България”. Главен изпълнител ще бъде актьорът Сава Димитров. Той ще изиграе историческия момент, в който Фердинанд прочита Манифеста за обявяване Независимостта на България. От 16.00 часа от църквата „Св. Димитър Солунски” ще започне екскурзоводски тур по музейните обекти, свързани с обявяването на Независимостта на България. В празничния ден музеите „Царевец”, „Св. 40 мъченици” и Музей „Възраждане и Учредително събрание” обявяват безплатен вход за посетители. В 16.00 часа проф. Чавдар Попов ще открие Национална изложба „Послание от вековете”. От 16.30 до 17.00 часа търновци ще освободят своите желания чрез балони, които ще полетят от Дървото на желанията. От 17.00 часа пред Община Велико Търново започва концертът „Подгряващи ритми” на Николина Чакърдъкова и Неврокопския танцов ансамбъл, а от 18.30 часа започва „Голямото търновско хоро” – в подкрепа на кандидатурата на града за Европейска столица на културата 2019г. В 19.00 часа на площад „Цар Асен Първи” ще се проведат изпълнения на строеви хватки с оръжие от представителна рота от НВУ „Васил Левски”. Празничната програма ще приключи с тържествена заря-проверка и аудио-визуалния спектакъл „Звук и светлина”.
Във Варна Денят на Независимостта ще бъде отбелязан с ритуал по тържествено издигане на националния флаг, молебен за България и празничен концерт с участието на Представителния духов оркестър на Военноморските сили и духовия оркестър на НУИ „Добри Христов”. Честването започва в 11 часа.
