11 май 1997 г. - Гари Каспаров срещу суперкомпютъра IBM Deep Blue
На 11 май 1997 г.шахматният суперкомпютър на IBM Deep Blue спечелва последната игра от реванша на Гари Каспаров и става първият компютър, който побеждава световен шампион по шахмат в директна среща.
Това не е първият път, когато руският шахматист се изправя срещу компютър. През 1989 г. Каспаров лесно побеждава шахматния компютър Deep Thought (Дълбока мисъл) и с двата цвята в мач от две партии.
През февруари 1996 г. Каспаров губи партия срещу компютъра на IBM Deep Blue. В последвалите 5 партии от срещата Каспаров постига 3 победи и два равни резултата, и завършва с резултат 4:2 в своя полза.
През май 1997 г. губи публичен мач-реванш от шест партии с 2,5:3,5 срещу подобрения компютър на IBM Deep Blue. Мачът е равен до петата партия, но в шестата компютърът побеждава. Това е първият път, в който компютър побеждава световен шампион в директна среща. По този известен двубой е направен документалния филм "Играта свърши: Каспаров срещу Машината" (Game Over: Kasparov and the Machine).
Каспаров твърди, че няколко фактора са били против него в тази среща. В частност, на него му е бил отказан достъп до предишни срещи на Deep Blue, докато компютърният екип е проучил стотици срещи на Каспаров.
След загубата Каспаров обявява, че е имало моменти, в които е видял забележителен интелект и творчество в ходовете на машината, като дори е предположил, че в този момент са се намесили хора, в противоречие с правилата на срещата. Екипът на IBM отрича да е мамено, като казва, че единствената човешка намеса в машината е била между отделните партии. Правилата на срещата позволяват на разработчиците да променят компютърната програма между партиите, за да подобряват играта на компютъра. Каспаров изисква разпечатки от лог-файловете на машината, но IBM му отказва, въпреки че по-късно те са публикувани в Интернет. Каспаров иска реванш, но IBM отказва и прекратява работата по Deep Blue.
Събития
330 г. — Столицата на Римската империя се премества от Рим в Константинопол.
912 г. — Александър става старши император на Византийската империя, делейки престола с Константин VII Багрянородни, непълнолетния син на Лъв VI
1310 г. — 54 тамплиери са изгорени на клада във Франция, обвинени в ерес.
1502 г. — Христофор Колумб потегля на своята четвърта и последна експедиция до Западните Индии.
1858 г. — Минесота става 32-ят американски щат.
1867 г. — Люксембург придобива независимост.
1895 г. — Построена и осветена е църквата "Св. св. Кирил и Методий" в Миладиновци (Област Ямбол).
1927 г. — Основана Академията на филмовите изкуства и науки на САЩ, виж „Оскари“
1949 г. — Сиам официално променя името си отново на Тайланд - име, което се използва от 1939 г. до 1945 г.
1949 г. — Израел става член на ООН.
1967 г. — Англия, Дания и Република Ирландия подават молба за членство в Европейската икономическа общност.
1995 г. — В Ню Йорк, повече от 170 държави достигат до съгласие да удължат неограничено и без условия Договора за неразпространение на ядрените оръжия.
1997 г. — Шахматният суперкомпютър на IBM Deep Blue спечелва последната игра от реванша на Гари Каспаров и става първият компютър, който побеждава световен шампион по шахмат в директна среща.
2011 г. — Открит е футболният стадион Ахмат Кадиров в град Грозни.
Родени
483 г. — Юстиниан I, византийски император († 565 г.)
1733 г. — Виктоар Френска, френска благородничка († 1799 г.)
1752 г. — Йохан Фридрих Блуменбах, германски биолог († 1840 г.)
1840 г. — Стефан Караджа, български революционер († 1868 г.)
1855 г. — Анатолий Лядов, руски композитор, диригент и музикален педагог († 1914 г.)
1864 г. — Етел Лилиан Войнич, британска писателка († 1960 г.)
1876 г. — Никола Станимиров, български военен деец († 1962 г.)
1879 г. — Александър Гиргинов, български политик († 1953 г.)
1885 г. — Станислав Крайовски, български военен деец († 1955 г.)
1894 г. — Марта Греъм, американска танцьорка († 1991 г.)
1900 г. — Александър Шеманский, руски оперен певец († 1976 г.)
1901 г. — Розе Ауслендер, австрийска поетеса († 1988 г.)
1902 г. — Кирил Москаленко, съветски маршал († 1985 г.)
1904 г. — Салвадор Дали, испански художник († 1989 г.)
1916 г. — Камило Хосе Села, испански писател, Нобелов лауреат през 1989 († 2002 г.)
1918 г. — Ричард Файнман, американски физик, Нобелов лауреат през 1965 († 1988 г.)
1924 г. — Димитър Станишев, български партизанин и политик († 2000 г.)
1924 г. — Антъни Хюиш, британски астроном, Нобелов лауреат през 1974
1933 г. — Зоран Радмилович, сръбски актьор († 1985 г.)
1940 г. — Иван Славков, български спортен функционер († 2011 г.)
1943 г. — Ян Енглерт, полски актьор
1950 г. — Джереми Паксман, британски журналист
1954 г. — Любомир Стойков, български журналист и културолог
1963 г. — Наташа Ричардсън, британска актриса († 2009 г.)
1964 г. — Джон Парот, английски играч на снукър
1965 г. — Стефано Доменикали, спортен директор на Ферари
1966 г. — Кристоф Шнайдер, германски барабанист (Rammstein)
1973 г. — Алексей Александров, беларуски шахматист
1978 г. — Летисия Каста, френски фотомодел и актриса
1981 г. — Лорън Джаксън, австралийска баскетболистка
1982 г. — Кори Монтийт, канадски актьор и музикант († 2013 г.)
1986 г. — Абу Диаби, френски футболист
1992 г. — Тибо Куртоа, белгийски футболист
Починали
912 г. — Лъв VI Философ, византийски император (* 866 г.)
1778 г. — Уилям Пит-старши, министър-председател на Обединеното кралство (* 1708 г.)
1849 г. — Ото Николай, пруски композитор (* 1810 г.)
1853 г. — Никита Бичурин, руски китаист (* 1777 г.)
1871 г. — Сър Джон Хершел, британски астроном, открил близо 500 непознати съзвездия и звездни купове (* 1792 г.)
1915 г. — Йозеф Шмаха, български актьор, режисьор и педагог (* 1848 г.)
1916 г. — Карл Шварцшилд, германски физик (* 1873 г.)
1976 г. — Алвар Аалто, финландски архитект (* 1898 г.)
1981 г. — Боб Марли, ямайски реге певец и музикант (* 1945 г.)
1990 г. — Венедикт Ерофеев, руски писател (* 1938 г.)
2001 г. — Дъглас Адамс, английски писател (* 1952 г.)
2003 г. — Ноуъл Рединг, британски китарист (* 1945 г.)
2006 г. — Флойд Патерсън, американски боксьор (* 1935 г.)
Празници
Ден на град Ловеч
Ден на град Шумен
Лаос — Ден на конституцията
Ден на библиотекаря
Световен ден на молитвата
Ден на Константинопол (Преди превземането му)
Празник на Св.св.Кирил и Методий, честван за първи път в Пловдив през 1851 по инициатива на Найден Геров и Пловдивското епархийско класно училище/
Obekti.bg
За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
