12 септември 1958 г. - Джак Килби прави демонстрация на първата работеща интегрална схема
Американският инженер Джак Килби прави демонстрация на първата работеща интегрална схема. По това време той работи за Texas Instruments.
Откритието е направено по същото време от Робърт Нойс, работещ за Fairchild Semiconductor. През 2000 Килби получава Нобелова награда за физика, заедно с Жорес Алфьоров и Херберт Крьомер.
Джак Килби е роден на 8 ноември 1923 в Джеферсън Сити, САЩ. През 1948 завършва Илинойския университет в Урбана-Шампейн, след което се занимава с транзистори във фирма, производител на радиочасти. През 1958 преминава в Texas Instruments, която по същото време насочва своите усилия към миниатюризация на електронните схеми. Наблюдавайки трудоемкия процес на сглобяване на микромодули от електронни елементи, монтирани един към друг, Килби разбира, че компонентите на схемите може да се изготавят едновременно върху еднагерманиева пластинка. През 1959 фирмата подава патент за първата в света интегрална схема от пет елемента, разположени на една германиева пластинка с дължина от 1 см. Всичките пет елемента са свързани помежду си с миниатюрно тънки проводници. Методът на Килби се оказва прекалено сложен и неговите интегрални схеми след време са изместени от схемите на Робърт Нойс.
От 1978 г. до 1985 г. Килби е преподавател в Тексаския университет A&M. През 1983 г. се пенсионира от Texas Instruments.
Килби умира от рак на 20 юни 2005 г.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
490 пр.н.е. — Гръко-персийски войни: В Битката при Маратон атинската войска и нейните съюзници от Платея спират първото нахлуване на персите в Гърция.
1609 г. — Английският мореплавател Хенри Хъдсън открива реката Хъдсън.
1683 г. — Голямата турска война: Под ръководството на Ян III Собиески полските въоръжени сили се обединяват с армията на Хабсбургите, за да победят Османската империя в Битката при Виена.
1923 г. — Властите извършват обиски в клубове на БКП, разпускат контролираните от нея общински съвети и арестуват около 2500 партийни функционери.
1924 г. — Започва тържествения ритуал по освещаване на храм-паметникът "Св. Александър Невски" в София, който продължава до 14 септември.
1924 г. — Хората на Ванче Михайлов провеждат терористични акции в района на Горна Джумая.
1925 г. — Цар Борис III връчва бойно знаме на Военното училище.
1928 г. — Съставено е четиридесет и четвъртото правителство на Царство България, начело с Андрей Ляпчев.
1940 г. — Четири момчета откриват рисунки на 17 000 години и предмети, направени от праисторически хора в пещерата Ласко, Франция.
1943 г. — Втора световна война: Проведена е Операция Дъб, в която намиращият се под стража италиански диктатор Бенито Мусолини е освободен от немски парашутисти-десантчици, командвани от Ото Скорцени.
1953 г. — Джон Кенеди и Жаклин Лий Бувие Кенеди сключват брак.
1953 г. — Никита Хрушчов е избран за първи секретар на ЦК на КПСС.
1958 г. — Американският инженер Джак Килби прави демонстрация на първата работеща интегрална схема.
1959 г. — СССР изстрелва втората си ракета към Луната - Луна 2.
1968 г. — Албания обявява, че напуска Варшавския договор.
1969 г. — Президентът на САЩ Ричард Никсън заповядва да бъдат прекратени бомбардировките над Северен Виетнам.
1970 г. — Палестински терористи взривяват три отвлечени самолети в Йордания, а заложниците преместват минути преди това на тайно място в Аман.
1979 г. — Индонезия е ударена от земетресение с магнитуд 8,1 по скалата на Рихтер.
1980 г. — В Турция генерал Кенан Еврен извършва военен преврат и става държавен глава.
1990 г. — В Москва е подписан Договор за окончателното решение по отношение на Германия между двете германски държави и четирите велики сили, победителки във Втората световна война, с който се прокарва пътя към повторното Обединение на Германия.
2001 г. — САЩ обявяват Война срещу тероризма.
2001 г. — 39 Народно събрание на Република България приема декларация срещу тероризма.
2003 г. — Организацията на обединените нации вдига санкциите над Либия, след като страната се съгласява да поеме отговорността и да компенсира семействата на жертвите в Атентата над Локърби.
2005 г. — Израел завършва изтеглянето си на всички войски и заселници от Ивицата Газа.
Родени
1494 г. — Франсоа I, крал на Франция († 1574 г.)
1655 г. — Себастиан дьо Бросар, френски композитор († 1720 г.)
1814 г. — Август Чешковски, полски философ († 1894 г.)
1876 г. — Флор Алпертс, белгийски композитор († 1954 г.)
1888 г. — Морис Шевалие, френски певец и актьор († 1972 г.)
1897 г. — Ирен Жолио-Кюри, френска физичка и химичка, Нобелова лауреатка († 1956 г.)
1908 г. — Лъчезар Станчев, български поет († 1992 г.)
1921 г. — Станислав Лем, полски писател-фантаст († 2006 г.)
1927 г. — Милка Туйкова, българска актриса († 2008 г.)
1930 г. — Александър Карасимеонов, български сценарист († 1991 г.)
1931 г. — Иън Холм, британски актьор
1931 г. — Стоян Гъдев, български актьор († 1999 г.)
1934 г. — Михаил Протич, български ендокринолог
1937 г. — Вълчо Камарашев, български актьор
1944 г. — Бери Уайт, американски певец († 2003 г.)
1947 г. — Патрик Футуна, ирландски учен († 1981 г.)
1950 г. — Иво Хаджимишев, български художник-фотограф
1951 г. — Берти Ахерн, министър-председател на Ирландия
1951 г. — Джо Пантолиано, американски актьор
1952 г. — Зелимхан Яндарбиев, чеченски политик († 2004 г.)
1957 г. — Аня Пенчева, българска актриса
1957 г. — Марк Дизен, амирикански шахматист
1957 г. — Ханс Цимер, немски композитор
1960 г. — Петър Лесов, български боксьор и треньор по бокс
1962 г. — Мери Кей Адамс, американска актриса
1965 г. — Рени Врангова, българска актриса
1972 г. — Джейсън Стейтъм, британски актьор
1973 г. — Пол Уокър, американски актьор († 2013 г.)
1978 г. — Бенджамин Маккензи, американски актьор
1986 г. — Еми Росъм, американска актриса
1990 г. — Ренета Камберова, българска спортистка
Починали
1612 г. — Василий IV, цар на Русия (* 1552 г.)
1764 г. — Жан-Филип Рамо, френски композитор (* 1683 г.)
1854 г. — Шарл-Франсоа Брисо дьо Мирбел, френски ботаник (* 1776 г.)
1874 г. — Франсоа Гизо, френски политик и историк (* 1787 г.)
1903 г. — Юли-Цезар Розентал, български поет и революционер (* 1872 г.)
1917 г. — Елеонора фон Ройс-Кьостриц, царица на българите (* 1860 г.)
1919 г. — Леонид Андреев, руски писател (* 1871 г.)
1924 г. — Алеко Василев, български революционер (* 1891 г.)
1932 г. — Ованес Адамян, арменски изобретател (* 1879 г.)
1944 г. — Атанас Стефанов, български военен деец (* 1891 г.)
1944 г. — Методи Шаторов, български комунистически деец и партизанин (* 1898 г.)
1949 г. — Климент Шапкарев, български революционер и учител (* 1875 г.)
1965 г. — Фердинанд Козовски, български политик и военен деец (* 1892 г.)
1981 г. — Еудженио Монтале, италиански поет, Нобелов лауреат (* 1896 г.)
1989 г. — Стерьо Спасе, албански писател (* 1914 г.)
1992 г. — Антъни Пъркинс, американски актьор (* 1932 г.)
2006 г. — Атанас Жеков, български художник (* 1926 г.)
2009 г. — Норман Борлауг, американски агроном, лауреат на Нобелова награда за мир (* 1914 г.)
2009 г. — Джак Креймър, американски тенисист (* 1921 г.)
2010 г. — Клод Шаброл, френски режисьор, сценарист и актьор (* 1930 г.)
Празници
Ден на програмиста (през високосни години)
Кабо Верде — Ден на нацията (национален празник)
Коста Рика — Национален празник на кафето
Русия — Ден на зачатието
Obekti.bg
За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
