13-ГОДИШНИЯТ ГЕОРГИ С РАЗКАЗА ЗА АЙФОНА: СЛЕД 200 ГОДИНИ РОДИНАТА НИ ЩЕ ИЗЧЕЗНЕ
"Не желая известност. Тя може да ти донесе, но може и да ти отнеме", каза 13-годишният Георги, чийто разказ "Айфон и стържещ от глад стомах" се превърна в истински хит в интернет и бе прочетен над 137 000 пъти на сайта на вестник "Труд". Той допълни шеговито, че славата отнема време - за интервюта. Георги обясни, че обича родината си, но не обича това, което става в нея. "Може би няма да има България след 200 години. Вървим надолу. Възпитаваме децата си и се държим все по-зле и по-зле... в средата, в която живеят те", коментира момчето пред bTV.
"Изведнъж ми идва творческият полъх и започвам да пиша, каквото дойде", разказа още той. Вдъхновението му идва винаги вечер. "Нещо ми щуква в главата и ставам от леглото и тръгвам да пиша", обясни момчето. Според него в България постоянно се случват неща като описаното в разказа му. "Има много такива хора и такива деца." Той започва да пише преди 3 години, но не върху хартия. Почеркът му бил грозен и не може да го разчита, пише "Блиц".
Любимите му автори са Йордан Йовков, Христо Ботев и американецът Рик Риърдън.
Математиката също се отдава на Георги, той няма намерение да се занимава с литература. Иска да продължи образованието си в математическа гимназия, а след това да работи в сферата на мениджмънта. Мечтае един ден да стане и президент на България. Майката на Георги Радина се страхува от голямото внимание към него.
Тя учи сина си, че възходите са кратки, а застоите са дълги. Радина смята, че бъдещето му е в друга сфера, а моментите му на вдъхновение идват от Господ, който "цапва по едно пръстче с мед на определен човек". Но според нея това не е основание да се надига нос и глава. Въпреки успехите си, като всяко нормално дете Георги е вършил и бели - драскал е по училищните стени, бягал е от час по история, за да не получи двойка. Той е водил и битка със смъртта. Родил се е с гастроентерологично заболяване. Първите му години от живота минават през тежки страдания. А сега спазва постоянен хранителен и лекарствен режим.
"Животът му започна с отиване от този свят, връщане и болка", споделя майката на момчето. Георги вярва, че Господ затваря врата, но отваря два прозореца. "Когато ти отнеме нещо, с което да живееш нормално като другите, след това ще получиш някакъв талант в замяна", казва той.
