13 април 1814 г. – Немският математик Карл Вите получава докторска степен на 13 г.
Най-младият доктор на науките в световната история получава докторската си степен в Хесенския университет.
Йохан Хайнрих Фридрих Карл Вите е роден в семейство на свещеник в Лохау. От ранно детство Карл Вите е обучаван и възпитаван от баща си Карл Вите-старши с цел да се развият у него необикновени способности. Към 10-годишна възраст той свободно говори и чете на английски, френски и италиански езици (освен родния немски), владее също древногръцки и латински.
Вите-старши публично демонстрира успехите на сина си, пропагандирайки по този начин приоритета на възпитаниего над природните заложби. Европейската преса осветява успехите на вундеркинда.
През 1810 г. младият Вите полага в Лайпциг зрелостин изпит и започва да посщава Гьотингенския университет. Там изучава в продължение на четири години исторически, филологически, математически и философски науки, а през 1813 г. се появява латински трактат на 13-годишния докторант, на основание на който Вите на 13 април 1814 г. получава в Гисенския университет (провинция Хесен) степен доктор по философия.
След образователно пътуване в Италия, по време на което Вите се занимава преди всичко с история на изкуството и италианска литература, той се връща в Германия и от 1821 г. преподава право в университета в Бреслау (сега Вроцлав, Полша). Вите обаче придобива най-голяма известност със своите изследвания в областта на италианската литература и то главно на Данте. Издава коментиран превод на лирически песни на Данте.
На Вите принадлежи инициативата за основаване през 1866 г. на Немско дантеновско общество под протектората на крал Йохан Саксонски. Покрай студиите за Данте той превежда на немски „Декамерон” на Бокачо (1859).
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
1059 г. — Римският папа Николай II издава декрет, според който занапред само кардинали ще имат право да участват в избора на папи.
1204 г. — Кръстоносците от Четвъртия кръстоносен поход превземат и разграбват Константинопол, като убиват и над 2000 православни християни.
1598 г. — Френският крал Анри IV подписва Нантския едикт, с който гарантира свобода на вероизповеданието за френските хугеноти.
1771 г. — Екатерина II заповядва да започнат тайни медицински експерименти с безнадеждно болни от чума с цел откриване на лечение.
1829 г. — Английският парламент гарантира свобода на вероизповеданието за католиците.
1835 г. — В Търново са обесени водачите на Велчовата завера.
1848 г. — Сицилия обявява независимост от Неапол и става самостоятелно кралство.
1849 г. — Унгария е обявена за република.
1871 г. — Двете епархии — Варненска и Преславска са обединени във Варненска и Великопреславска епархия.
1886 г. — Учреден е почетен знак Червен кръст по предложение на Настоятелството на дружество „Червен кръст“.
1919 г. — Провъзгласена е Баварска съветска република, разгромена от войските на правителството на Германия през май с.г.
1924 г. — Основан е ФК АЕК Атина.
1925 г. — Извършен е опит за атентат срещу цар Борис ІІІ при прохода Арабаконак
1934 г. — Извършен е последният полет за спасяване на оцелелите от кораба Челюскин.
1940 г. — Катинското клане: Органите на НКВД (СССР) избиват над 4000 полски офицери.
1941 г. — Втора световна война: Британската авиация извършва първа бомбардировка на София, която е без жертви.
1941 г. — Втора световна война: В Москва е подписан съветско-японският пакт за неутралитет, денонсиран от правителството на СССР на 5 април 1945 г.
1941 г. — Втора световна война: В хода на операция Ауфмарш 25, 11-та танкова дивизия на Вермахта под командването на Евалд фон Клайст влиза на парад в Белград, като кметът на града му е предал ключовете символично още предния ден вечерта.
1945 г. — Втора световна война: Виена е освободена от хитлеристка окупация от Червената армия и войски на новите съюзници.
1945 г. — Министерският съвет приема наредба-закон за ТКЗС.
1960 г. — В алжирската част на Сахара Франция извършва първото изпитание на атомна бомба.
1962 г. — В София се провежда Първи международен турнир по свободна борба Дан Колов, който става традиционен.
1963 г. — Сидни Поатие става първият афроамериканец, който спечелва Оскар.
1967 г. — Rolling Stones изнасят първият си концерт зад Желязната завеса — във Варшава.
1970 г. — На борда на американски космически кораб Аполо 13, докато лети към Луната, експлодира кислороден резервоар, което поставя екипажа в голяма опасност и предизвиква огромна повреда в кораба.
1987 г. — Португалия и Китай постигат съгласие Макао да бъде върнат под китайска администрация през 1999 г.
1990 г. — СССР признава за първи път отговорността си за убийството на хиляди полски офицери при Катин през 1940 г.
1997 г. — Стадион Лазур (тогава като стадион „Нефтохимик“) е официално открит след реконструкция с мача Нефтохимик - Левски (5:1).
2001 г. — В Египет са открити 20 позлатени мумии.
2005 г. — Европейският парламент гласува с мнозинство в подкрепа на подписването на Договора за присъединяване на България и Румъния към Европейския съюз, който влиза в сила от 1 януари 2007 година.
2009 г. — Американският рапър Ice Cube изнася концерт в з. "Универсиада".
Родени
1519 г. — Катерина Медичи, кралица на Франция († 1589 г.)
1570 г. — Гай Фокс, английски военен деец († 1606 г.)
1593 г. — Томас Страфорд, английски политик († 1641 г.)
1732 г. — Фредерик Норт, британски премиер († 1792 г.)
1743 г. — Томас Джеферсън, трети президент на САЩ († 1826 г.)
1771 г. — Ричард Тревитик, английски механик († 1833 г.)
1784 г. — Фридрих фон Врангел, пруски генерал († 1877 г.)
1859 г. — Веранъс Алва Мур, американски бактериолог († 1931 г.)
1859 г. — Хенри Туреман Алън, американски изследовател († 1930 г.)
1860 г. — Джеймс Енсор, белгийски художник († 1949 г.)
1883 г. — Александър Василевич Александров, руски композитор († 1946 г.)
1883 г. — Демян Бедни, руски писател († 1945 г.)
1885 г. — Дьорд Лукач, унгарски философ († 1971 г.)
1889 г. — Оскар Фонтана, австрийски писател († 1969 г.)
1891 г. — Иван Горанов, български политик († 1945 г.)
1896 г. — Никола Гешев, български полицай († 1984 г.)
1899 г. — Стефан Гъдуларов, български актьор († 1969 г.)
1904 г. — Степан Макаров, руски офицер († 1849 г.)
1906 г. — Антон Панов, македонски писател († 1968 г.)
1906 г. — Самюъл Бекет, ирландски поет, Нобелов лауреат през 1969 г. († 1989 г.)
1908 г. — Георги Белев, български певец († 1966 г.)
1915 г. — Щефан Хермлин, немски писател († 1997 г.)
1922 г. — Джон Брейн, английски писател († 1986 г.)
1922 г. — Джулиъс Ниерере, танзански политик († 1999 г.)
1923 г. — Виктор Данченко, български актьор († 1979 г.)
1931 г. — Дан Гърни, американски пилот от Формула 1
1931 г. — Ненко Токмакчиев, български художник († 2014 г.)
1931 г. — Никон Агатополски, български духовник († 2002 г.)
1937 г. — Едуард Фокс, английски актьор
1939 г. — Шеймъс Хийни, северноирландски поет, Нобелов лауреат († 2013 г.)
1940 г. — Макс Моузли, президент на ФИА
1943 г. — Милен Пенев, български актьор († 1991 г.)
1948 г. — Драго Янчар, словенски писател
1949 г. — Кристофър Хитчънс, британско-американски автор, литературен критик и политически журналист († 2011 г.)
1955 г. — Сафет Сушич, босненски футболист
1955 г. — Ирина Хакамада, руска политическа деятелка
1958 г. — Георги Димитров, български социолог
1963 г. — Гари Каспаров, руски гросмайстор
1973 г. — Килиан Албрехт, австрийско-български скиор
1973 г. — Сергей Шнуров, руски рок музикант, група Ленинград
1974 г. — Аугусто Поросо, еквадорски футболист
1974 г. — Константин Сакаев, руски шахматист
1979 г. — Велизар Димитров, български футболист
1987 г. — Димитър Везалов, български футболист
Починали
799 г. — Павел Дякон, историк на лангобардите (* 720 г.)
814 г. — Хан Крум, български монарх (* 755 г.)
1093 г. — Всеволод I, велик княз на Киевска Рус (* 1030 г.)
1377 г. — Гийом дьо Машо, френски поет (* 1300 г.)
1538 г. — Елена Глинская, руска велика княгиня (* 1508 г.)
1592 г. — Бартоломео Аманати, италиански архитект и скулптор (* 1511 г.)
1695 г. — Жан дьо Лафонтен, френски писател (* 1621 г.)
1794 г. — Пиер Шомет, френски политик (* 1763 г.)
1827 г. — Хю Клапертън, британски изследовател (* 1788 г.)
1853 г. — Леополд Гмелин, немски химик (* 1788 г.)
1868 г. — Теодрос II, император на Етиопия (* 1818 г.)
1871 г. — Стефан Захариев, български възрожденец (* 1810 г.)
1894 г. — Филип Шпита, немски музикален историк (* 1841 г.)
1902 г. — Христо Максимов, български писател (* 1867 г.)
1903 г. — Мориц Лацарус, германски философ (* 1824 г.)
1904 г. — Степан Макаров, руски океанограф, вицеадмирал (* 1848 г.)
1918 г. — Лавър Корнилов, руски генерал (* 1870 г.)
1921 г. — Миленко Балкански, български генерал (* 1868 г.)
1927 г. — Иван Куюмджиев, български революционер (* 1870 г.)
1937 г. — Иля Илф, руски писател (* 1897 г.)
1942 г. — Хенк Снейвлит, нидерлански политик (* 1883 г.)
1944 г. — Харалампи Тачев, български художник (* 1875 г.)
1945 г. — Ернст Касирер, германски философ (* 1874 г.)
1975 г. — Франсоа Томбалбайе, 1-ви президент на Чад (* 1905 г.)
1977 г. — Александър Родимцев, руски генерал (* 1918 г.)
1982 г. — Иван Моканов, български футболист (* 1912 г.)
1985 г. — Петя Герганова, българска актриса (* 1907 г.)
1992 г. — Йордан Касабов, български физик (* 1928 г.)
1999 г. — Вили Щоф, германски политик (* 1914 г.)
2006 г. — Мюриъл Спарк, шотландска писателка (* 1918 г.)
2007 г. — Златина Тодева, българска актриса (* 1926 г.)
2008 г. — Джон Уилър, американски физик-теоретик (* 1911 г.)
2012 г. — Марио Рици, италиански католически архиепископ, апостолически нунций на Светия престол в България (* 1926 г.)
Празници
Италия Италия — Ден на независимостта на Сицилия
Камбоджа Камбоджа — Нова година по камбоджанския календар
Непал Непал и Пенджаб — Празника Вайсаки (начало на беритбения сезон)
Тайланд Тайланд — Празник Сонгкран — тайландската Нова година
Obekti.bg
За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
