13 януари: Денят на българското кино
Днес отбелязваме официалния ден на българското кино. На 13 януари 1915 г. се провежда първата прожекция на първия български игрален филм "Българан е галант".
Режисьор на кратката няма комедия в стила на Макс Линдер е Васил Гендов, който играе и ролята на Българан.
Сюжетът на филма се върти около любовните неволи на бонвивана Българан. Докато се разхожда по софийските улици, нашият герой среща красива млада дама и започва да я ухажва. Опитва се да я впечатли, като й купува цветя. Дамата иска да даде урок на смелия си ухажор и го кани да я придружи по магазините. Лъже го, че си е забравила парите и го моли за заем. Българан е готов да помогне без да се дърпа.
Приключила с покупките, дамата на сърцето на Българан решава да отидат на ресторант, като избира възможно най-скъпия и за негова сметка поръчва закуски и напитки. След гощавката натоварва кавалера си с пакетите и тръгват към дома й. По пътя срещат съпруга й. Тя го моли да си хванат файтон и да освободят "носача". За благодарност наш Българан получава само една монетка.
От 1915 г. до сега се водят спорове дали наистина "Българан е галант" е първият български филм. Освен това има спорове и за точната дата на прожекцията. Самият филм дори не е съхранен на лента. Официалната версия за унищожаването на всички копия на филмите на Гендов гласи, че по време на бомбардировките над София е улучена къщата му и всичко, което се намира в нея е изгоряло. Според втората версия, след 1944 г. новата власт унищожава умишлено архива на Гендов.
През 1998 г. е направен римейк на филма, като негов режисьор е Юлиан Минков. Римейкът включва само една част от оригиналния сценарий. Сценаристът Деян Статулов разказва, че за основа са използвани оригиналния сценарий и режисьорските бележки на Гендов. Причината за създаването му е предаването "Понеделник 8 1/2" на БНТ, посветено на режисьора, сложил началото на българското кино.
27 декември 2005 г. Министерският съвет обявява датата 13 януари за професионален празник на работещите в киното и официален ден на българското кино.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
• 1610 г. — Галилео Галилей открива спътника на Юпитер Калисто.
• 1822 г. — В Гърция приет дизайна на сегашния национален флаг.
• 1854 г. — Във Филаделфия (САЩ) е патентован акордеона.
• 1864 г. — В Русия започва въвеждането на провинциални (областни) съвети.
• 1878 г. — На 13 януари Стара Загора е освободена повторно, а за окръжен началник е назначен руския офицер Куликовски.
• 1893 г. — В Лондон е учредена Лейбъристката партия на Великобритания.
• 1898 г. — Френският писател Емил Зола публикува отвореното си писмо „Аз обвинявам“ — протест срещу скалъпеното дело „Драйфус“.
• 1910 г. - От Метрополитън опера в Ню Йорк е осъществено първото радио излъчване - на операта Селска чест.
• 1915 г. — Мощно земетресение разтърсва град Авецано в Централна Италия, при което загиват 29 800 души.
• 1916 г. — Поради пробив в дига е наводнена голяма част от територията на Холандия, загиват около 10 000 души.
• 1935 г. — Саарланд гласува на референдум за присъединяването си към Германия.
• 1953 г. — Йосип Броз Тито е избран за президент на Югославия.
• 1964 г. — Първият запис на песента на Бийтълс „Искам да държа ръката ти“ става най-бързо продаващият се сингъл.
• 1964 г. — Карол Войтила, бъдещият папа Йоан Павел II, е ръкоположен за архиепископ на Краков.
• 1972 г. — Висшият педагогически институт в Пловдив е преименуван на Пловдивски университет.
• 1974 г. — Отворено най-голямото летище в света — в Далас, щат Тексас, САЩ.
• 1991 г. — За да не допуснат независимостта на Литва съветски войски с танкове атакуват телевизията във Вилнюс, при което загиват 11 души.
• 2001 г. — При земетресение в Салвадор загиват около 800 души.
Родени
• 101 г. — Луций Елий, римски император
• 1622 г. — Молиер, френски писател
• 1832 г. — Хорейшо Алджър, американски писател
• 1843 г. — Луи Леже, френски славист
• 1849 г. — Константин Йованович, австрийски архитект от български произход
• 1851 г. — Тодор Каблешков, български революционер
• 1863 г. — Алеко Константинов, български писател
• 1864 г. — Вилхелм Вин, германски физик, Нобелов лауреат
• 1866 г. — Георги Иванович Гурджиев, философ-мистик
• 1878 г. — Пейо Яворов, български поет
• 1880 г. — Александър Морфов, български композитор
• 1883 г. — Никола Марковски, български революционер
• 1898 г. — Николай Фол, български писател и режисьор
• 1909 г. — Маринус Ван дер Любе, холандски комунист
• 1924 г. — Паул Файерабенд, австрийски философ
• 1925 г. — Георги Калоянчев, български актьор
• 1927 г. — Сидни Бренър, южноафрикански биолог, Нобелов лауреат през 2002 г.
• 1933 г. — Мария Луиза Българска, българска княгиня
• 1935 г. — Дамян Дамянов, български поет († 1999 г.)
• 1958 г. — Буйо, футболист
• 1964 г. — Виолета Георгиева, българска певица
• 1965 г. — Росен Миланов, български диригент
• 1966 г. — Патрик Демпси, американски актьор
• 1969 г. — Стивън Хендри, шотландски играч на снукър
• 1972 г. — Щефан Байнлих, германски футболист
• 1977 г. — Орландо Блум, британски актьор
• 1982 г. — Мария, поп-фолк изпълнителка
• 1982 г. - Кристин Спасов, български политик
• 1984 г. — Тодор Паланков, български футболист
• 1988 г. — Цветелин Донковски, български министър
• 1996 г. — Вали Апостолова, само на Митачиту
Починали
• 86 г. пр.н.е. — Гай Марий, древноримски военачалник и политик
• 888 г. — Карл Дебели, франкски император
• 1151 г. — Сугерий, френски духовник и държавен деятел
• 1182 г. — Агнес Бабенберг, кралица на Унгария
• 1599 г. — Едмънд Спенсър, английски поет
• 1863 г. — Козма Прутков, измислен руски писател
• 1864 г. — Димитър Мутев, книжовник
• 1864 г. — Стивън Фостър, американски композитор
• 1867 г. — Виктор Кузен, френски философ
• 1906 г. — Александър Попов, руски учен
• 1921 г. — Йоан Караджани, румънски фолклорист
• 1928 г. — Мара Бунева, българска революционерка
• 1932 г. — София Хоенцолерн, съпруга на крал Константинос I
• 1941 г. — Джеймс Джойс, ирландски писател
• 1950 г. — Димитрис Семсис,гръцки музикант
• 1950 г. — Калинка Драганова, кмет на с.Гела, Смолянска област
• 1953 г. — Христо Метев, фабрикант
• 1961 г. — Цветан Лазаров, български авиоконструктор
• 1972 г. — Владимир Трендафилов, български актьор
• 1974 г. — Салвадор Ново, мексикански поет
• 2000 г. — Боян Знеполски, български писател
• 2006 г. — Божидар Божилов, български поет
• 2012 г. — Рауф Денкташ, кипърски политик
Празници
• Швеция и Финландия — Ден на Свети Кнут (край на Новогодишните празници)
Obekti.bg
За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
