13 юли 1878 г. - Подписан е Берлинският договор
На 13 юли 1878 г. (1 юли по стар стил) в Берлин е подписан прословутият Берлински договор, който завинаги променя облика на България и околните страни.
Берлинският договор урежда промените в положението на Османската империя след Руско-турската война (1877-1878). Заключителен документ е на започналия на 13 (1) юни 1878 г. Берлински конгрес.
Състои се от 64 члена. Унищожава разпоредбите на Санстефанския мирен договор от 3 март 1878 г. между Русия и Османската империя. Санстефанският договор между Русия и Султана предвижда да се възстанови Българската държава на широка територия. Дава и теоретична независимост под протекцията на Русия и намаляването на европейска Турция до тясна ивица земя. Великите сили обаче не позволяват това да се случи. Целта е да не се позволи на Русия да разшири сферата си на влияние до Средиземно море. Великобритания, Австро-Унгария и Германия се намесват и свикват Берлинския конгрес. Възстановяват голяма част от Османската империя и остават малки, слаби буферни държави на Балканския полуостров.
Първите 12 члена на договора се отнасят за Княжество България. Берлинският договор в общи линии запазва статута на Българското княжество, предвиден от Санстефанския договор, но намалява неколкократно територията му. Ограничава я до земите между р. Дунав и Стара планина, заедно с тогавашния софийски санджак. Срокът на временното руско управление се намалява от 2 години на 9 месеца. Неговата задача със срок от 9 месеца е създаването на Княжество България.
Както и според Санстефанския договор, князът трябва да бъде избран от народа със съгласието на Великите сили и Османската империя, но сега се забранява той да бъде представител на някоя от европейските управляващи династии. Назначава се от султана. За управлението на Княжеството се предвижда Органически устав (Конституция), изработен от събрание на местни първенци. Новата българска държава се поставя във васална зависимост от Османската империя и се задължава да й плаща ежегоден данък, но има собствено правителство и войска. За България остават в сила част от капитулациите, наложени от Великите сили на Османската империя до началото на Руско-турската война. Османската армия няма право да навлиза в нейната територия.
Членове 13 до 22 на Берлинския договор предвиждат създаването на автономна област, наречена Източна Румелия, в земите между Стара планина и Родопите. Тя трябва да се управлява от главен управител с петгодишен мандат, назначаван от Високата порта и одобряван от Великите сили, участвали в Берлинския конгрес. Държавното устройство на областта трябва да бъде уредено от комисия, съставена от представители на Великите сили.
Македония, Източна Тракия и Западна Тракия остават отново в пределите на Османската империя под пряката власт на султана. Османската империя приема задължението да им предостави административна автономия.
Берлинският договор става основа не само за международното положение на Балканите през следващите три десетилетия, но и стои в основата на много политически и човешки проблеми на Балканите и до ден днешен. Балканите се превръщат във възел от международни противоречия. Някои негови клаузи са променени още при Съединението на Княжество България с Източна Румелия ( 6 септември 1885 г.). Част от системата, установена с договора, е напълно разрушена на 22 септември 1908 г., когато България обявява независимостта си, а Австро-Унгария анексира Босна и Херцеговина покрай благоприятно условие, възникнало в Османската империя, където е започнала Младотурската революция.
Въпреки всички усилия да се поправи стореното, идеите на Берлинския договор съпътстват политиката относно Балканите и до днес.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
1793 г. — Ръководителят на Френската революция Жан-Пол Марат е убит във ваната на собствената си баня от френската благородничка и член на противникова политическа формация Шарлот Корде.
1837 г. — Кралица Виктория става първият крал на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, който се настанява в Бъкингамския дворец в Лондон.
1881 г. — Съставено е шестото правителство на Княжество България, което няма министър-председател, а работата му се ръководи пряко от княз Александър I Батенберг в условията на т.нар. „режим на пълномощията“.
1930 г. — В Уругвай е открито първото световно първенство по футбол.
1985 г. — Състои се благотворителния концерт Live Aid, организиран за борба с гладуването в Етиопия.
1994 г. — На полуфинала на Световното първенство по футбол в САЩ Националният отбор по футбол на България загубва от Националния отбор по футбол на Италия с 2:1.
2004 г. — Официално е прието Националното знаме на Черна гора.
Родени
100 или 102 г. Гай Юлий Цзар
1527 г. — Джон Дий, математик, астроном, астролог, окултист, навигатор, империалист и консултант на кралица Елизабет I. († 1608 г.)
1590 г. — Климент X, римски папа († 1676 г.)
1608 г. — Фердинанд III, император на Свещената римска империя († 1657 г.)
1798 г. — Александра Фьодоровна, императрица на Русия († 1860 г.)
1821 г. — Натан Бедфорд Форест, основател на Ку Клукс Клан († 1877 г.)
1841 г. — Ото Вагнер, австрийски архитект († 1918 г.)
1849 г. — Херман Хелмер, австрийски архитект († 1919 г.)
1862 г. — Петър Гудев, министър-председател на България († 1932 г.)
1889 г. — Коста Тодоров, български политик († 1947 г.)
1889 г. — Луиз Маунтбатън, кралица на Швеция († 1965 г.)
1894 г. — Исак Бабел, съветски новелист и драматург († 1940 г.)
1918 г. — Алберто Аскари, италиански пилот от формула 1 († 1955 г.)
1919 г. — Гриша Филипов, министър-председател на България от Украйна († 1994 г.)
1922 г. — Вълкана Стоянова, българска народна певица († 2009 г.)
1928 г. — Томазо Бушета, италиански мафиот († 2000 г.)
1934 г. — Уоле Шоинка, нигерийски писател, Нобелов лауреат
1940 г. — Атанас Яранов, български художник († 1988 г.)
1940 г. — Патрик Стюарт, английски актьор
1942 г. — Харисън Форд, американски актьор
1944 г. — Ерньо Рубик, унгарски изобретател, скулптор и архитект
1954 г. — Бойко Ноев, български политик
1967 г. — Бени Бенаси, италиански диджей
1974 г. — Ярно Трули, италиански автомобилен пилот
1979 г. — Крейг Белами, уелски футболист
1989 г. - Стивън Маккуин, актьор
1999г - Стилияна Георгиева
Починали
939 г. — Лъв VII, римски папа (* ? г.)
1583 г. — Балтазар Жерар, френски католик (* 1557 г.)
1807 г. — Йохан III Бернули, швейцарски математик и астроном (* 1744 г.)
1895 г. — Петко Славейков, български писател и публицист (* 1827 г.)
1895 г. — Христо Стоянов, български политик (* ок. 1842 г.)
1896 г. — Фридрих Август Кекуле, немски химик (* 1829 г.)
1912 г. — Марк-Емил Руше, швейцарски политик (* 1853 г.)
1921 г. — Габриел Липман, френски физик Нобелов лауреат (* 1845 г.)
1924 г. — Алфред Маршал, английски икономист (* 1842 г.)
1951 г. — Арнолд Шьонберг, австрийски композитор (* 1874 г.)
1954 г. — Фрида Кало, мексиканска художничка (* 1907 г.)
1967 г. — Андре Мазон, френски филолог (* 1881 г.)
1974 г. — Патрик Блакет, британски физик, Нобелов лауреат (* 1897 г.)
1976 г. — Йоахим Пайпер, германски офицер (* 1915 г.)
2000 г. — Ян Карски, полски офицер (* 1914 г.)
2005 г. — Асен Кисимов, български актьор (* 1936 г.)
2009 г. — Никола Станчев, български борец (* 1930 г.)
2013 г. — Кори Монтийт, канадски актьор и музикант (* 1982 г.)
2014 г. — Надин Гордимър, южноафриканска писателка, Нобелов лауреат (* 1923 г.)
Празници
Черна гора — Международно призната за независима държава (Берлински конгрес, 1878 г.) и Годишнина от антифашисткото въстание (1941 г., национален празник)
Източник: Wikipedia
За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
3
5
