130 години от рождението на гениалния руски поет футурист и комунист Владимир Маяковски
Преди 130 години на тази дата е роден Владимир Маяковски.
Роден е в днешна Грузия (родното му градче Багдати се нарича гр. Маяковски от 1940 до 1990 г.). След смъртта на бащата, лесничей, семейството се премества в Москва.
Там постъпва в болшевишката фракция на Руската социалдемократическа партия, РСДРП(б) през 1908 г. Година по-късно е арестуван за подривна дейност. В затвора прописва поезия.
През 1911 г. започва да учи в Московското училище по живопис, скулптура и архитектура. През 1912 г. влиза в групата на кубофутуристите – изявите му с тях водят до изключване от училището. По това време се сближава с критика Осип Брик, става любовник на жена му Лиля Брик и тримата живеят заедно от 1918 до 1925 година. След Октомврийската революция през 1917 г. става изтъкнат представител на социалистическата литература, публикува, пътува, издава литературни списания.
Самоубива се на 36 години.
Той е безкомпромисен боец за комунистическите идеали.
Основател на футуризма, горящ в идеите на революцията на своето време.
Творчеството му е изпълнено с драматизъм, сарказъм, социална чувствителност, патос, прерастващ на места до истерична обсебеност.
Но като всеки истински революционер, въвлечен в стихията на своите бунтарски пориви, и Маяковски не е подминат от пламенната всепоглъщаща любов. Любов, продължила дори и след неговата смърт.
Такава е любовта му към Татяна Яковлева. Среща я в Париж – изтънчена руска емигрантка. Аристократка, израснала с творбите на Пушкин и Тютчев, тя не може да възприеме нито дума от агресивните стихове на младия поет – бунтар.
Татяна Яковлева и Владимир Маяковски Плаши я неудържимата му страст, сприхавият му характер.
Възторжените му думи, изпълнени с жар и страст, не я докосват, не я трогват.
Сърцето ѝ остава хладно и равнодушно.
Влюбеният Владимир посърнал. Върнал се в Москва сам. Останало му само едно – надеждата... Сърцето му потънало в печал от несподелената любов. Мисълта за Татяна не го напускала нито за миг, разказва woman.bg.
Любовта му към нея родила едно от най-красивите му и вълшебни стихотворения "Писмо до Татяна Яковлева".
Страстта му била толкова пламенна, силна и голяма, че той намерил изумителен начин, по който да ѝ я показва – почти ежедневно, до сетния си дъх. Дори и след това... Татяна Яковлева Целият хонорар от поетичните си лекции, които той изнася в Париж, Маяковски внася в банка по сметката на известна парижка цветарска фирма. Условието му е няколко пъти в седмицата фирмата да доставя букети от най-красивите си и великолепни цветя на Татяна Яковлева.
Парижката фирма спазила уговорката и прецизно изпълнявала указанията на своя клиент.
От онзи момент насетне, година след година, по няколко пъти в седмицата, на вратата на Татяна се появявал куриер, скрит зад огромни фантастични букети, а сред тях тихомълком надничала бележка с единствената фраза: "От Маяковски". Маяковски си отива от този свят едва на 36 години. Отнема сам живота си. Денят е 14 април, 1930 г. Владимир Маяковски След вестта за смъртта му Татяна изпаднала в шок. Тя била толкова привикнала към неговото редовно цветно „нахлуване“ в живота ѝ, че кончината му ѝ подействала като тежък удар.
Въпреки че не го виждала, тя чувствала присъствието му в живота си почти ежедневно. И това ѝ доставяло радост. Радост, че някой там я обича лудо и мисли за нея. Този някой обаче вече го нямало. Татяна съжалила, че не намерила възможност да го види и да откликне на чувствата му.
Произведения
Владимир Маяковский: трагедия, 1914
Облако в штанах („Облак в гащи“), 1915
Флейта позвоночник („Флейтата гръбнак“), 1916
Простое как мычание („Просто като мучене“), 1916
Война и мир („Война и свят“), 1916
Человек („Човекът“), 1918
Ода революции („Ода за революцията“), 1918
Мистерия-буфф („Мистерия-буф“), 1918
Левый марш („Ляв марш“), 1919
150 000 000 („150 милиона“), 1920
Люблю („Обичам“), 1922
Про это („Относно това“), 1923
Лирика, 1923
Владимир Ильич Ленин, 1924
Париж, 1924-25
Афиш за премиерата на спектакъла „Дървеница“ по пиесата на В.В. Маяковски. Художници Кукриникси и Александър Родченко. Постановка на Държавния театър „В. Мейерхолд“, 1929 г.
Собранные сочинения, 1925 (4 тома)
Как делать стихи? („Как се правят стихове?“), 1926
Мое открытие Америки („Моето откриване на Америка“), 1926
Хорошо! („Добре!“), 1927
Конь-огонь („Кон-огън“), 1928
Клоп („Дървеница“), 1929
Баня, 1930
Во весь голось („С пълен глас“), 1930
За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
2
0
