14 август 1880 г. - Приключва строителството на Кьолнската катедрала
снимка: Judith Strücker, Уикипедия
Кьолнската катедрала "Свети Петър и Света Мария" – най-известният символ на Кьолн – е завършена. Това е най-голямата готическа църква в Северна Европа и втората с най-висок връх в света.
Построена е на мястото на старата каролингска катедрала на града, осветена през 873 г., която пък се е намирала върху основите на раннохристиянски храм. Кьолн през средновековието е бил един от най-богатите и политически могъщи градове в Свещената Римска империя. През 1164 г. Кьолнският архиепископ Райналд фон Дасел триумфално влиза с мощите на Тримата влъхви в Кьолн, които преди това се съхранявали в един от миланските манастири. Райналд фон Дасел ги получава от император Фридрих I Барбароса, като по този начин императорът се отблагодарил на архиепископа за военната помощ, която му осигурил при завладяването на Милано по времето на Италианския поход. За тях е изготвен специален саркофаг от злато, сребро и скъпоценни камъни. Като пазител на реликвите Кьолн придобива висок ранг в западнохристиянския свят. През 1248 година, когато архиепископът на Кьолн Конрад фон Хохщаден поставя първия камък в основите на подобаваща за прочутите си реликви катедрала, започва един от най-дългите строежи в европейското строителство, завършен през 1880 г.
През 1996 г. църквата е включена в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Днес тя е посещавана е годишно от милиони вярващи и туристи от цял свят и е един от символите на средновековната сакрална архитектура.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
• 1040 г. — Шотландският крал Дънкан I е убит в битка срещу неговия братовчед и наследник Макбет.
• 1885 г. — В Япония е регистриран първият патент — защитна боя.
• 1893 г. — Франция въвежда регистрация на моторните превозни средства.
• 1935 г. — В Кентъки е извършена последната публична екзекуция в САЩ.
• 1941 г. — Втора световна война: Уинстън Чърчил и Франклин Рузвелт подписват Атлантическата харта за следвоенно устройство на света.
• 1943 г. — Втора световна война: От 14 до 15 август се състои посещение на цар Борис III в немската Главна квартира и са проведени разговори с Хитлер за изпращане на две български дивизии в Албания и Гърция на мястото на италианските.
• 1945 г. — Втората световна война: Япония приема условията на съюзниците за безусловна капитулация, което слага край на войната.
• 1947 г. — Великобритания обявява за новосформирана по религиозен принцип и независима държава Пакистан.
• 1969 г. — Британската армия навлиза в Северна Ирландия под претекст предотвратяване на стълкновенията между католици и протестанти.
• 1971 г. — Бахрейн обявява независимостта си от Великобритания.
• 1980 г. — Лех Валенса е обявен за лидер на на стачкуващите в Гданск работници, което е и рожден ден на профсъюза Солидарност.
• 1992 г. — С навлизането на грузинската армия в Абхазия започва Грузинско-абхазката война.
• 1992 г. — С указ на президента Борис Елцин в Русия започва масова (чекова) приватизация.
• 1994 г. — Заловен е терориста Илич Рамирес Санчес, известен като "Карлос Чакала".
Родени
• 1688 г. — Фридрих Вилхелм I, крал на Прусия († 1740 г.)
• 1727 г. — Ан Анриет, френска благородничка († 1752 г.)
• 1727 г. — Луиза Елизабет, френска благородничка († 1759 г.)
• 1742 г. — папа Пий VII († 1823 г.)
• 1777 г. — Ханс Кристиян Оерстед, датски физик († 1851 г.)
• 1840 г. — Рихард фон Крафт-Ебинг, немски психолог († 1902 г.)
• 1864 г. — Христо Юрданов, български военен деец († 1924 г.)
• 1866 г. — Дмитрий Мережковски, руски писател († 1941 г.)
• 1867 г. — Джон Голсуърти, английски романист, Нобелов лауреат през 1932 г. († 1933 г.)
• 1868 г. — Петър Попарсов, български революционер († 1941 г.)
• 1876 г. — Александър Обренович, крал на Сърбия († 1903 г.)
• 1878 г. — Харалд Киде, датски писател († 1918 г.)
• 1880 г. — Фред Александър, американски тенисист († 1969 г.)
• 1881 г. — Тодор Хаджиев, български диригент († 1956 г.)
• 1885 г. — Владимир Бахметиев, руски писател († 1963 г.)
• 1888 г. — Никола Янев, български поет († 1921 г.)
• 1904 г. — Мариола Сиракова, българска анархистка († 1925 г.)
• 1912 г. — Светозар Вукманович-Темпо, югославски политик († 2000 г.)
• 1914 г. — Стерьо Спасе, албански писател († 1989 г.)
• 1918 г. — Иван Будинов, български политик († 1993 г.)
• 1920 г. — Милко Балев, български политик († 2002 г.)
• 1926 г. — Лина Вертмюлер, италианска режисьорка
• 1926 г. — Никола Минчев, български режисьор
• 1934 г. — Павел Владимиров, български футболист († 1997 г.)
• 1935 г. — Валентин Старчев, български скулптор
• 1938 г. — Иван Попйорданов, български журналист
• 1940 г. — Артър Лафер, американски икономист
• 1941 г. — Дейвид Кросби, американски китарист
• 1941 г. — Тома Спространов, български журналист
• 1943 г. — Волф Вондрачек, немски поет
• 1945 г. — Борис Христов, български поет
• 1945 г. — Вим Вендерс, немски режисьор
• 1945 г. — Стийв Мартин, американски актьор
• 1947 г. — Даниел Стийл, американска писателка
• 1949 г. — Мортен Олсен, датски футболист
• 1952 г. — Карл Лъмсби, американски актьор
• 1953 г. — Джеймс Хорнър, американски композитор
• 1955 г. — Невелина Попова, български сценарист
• 1955 г. — Ясен Пенчев, български политик († 2007 г.)
• 1959 г. — Марша Гей Хардън, американска актриса
• 1959 г. — Меджик Джонсън, американски баскетболист
• 1960 г. — Сара Брайтман, британска певица
• 1962 г. — Мартин Минчев, български инженер
• 1963 г. — Еманюел Беар, френска актриса
• 1964 г. — Александър Ал. Балкански - цирков артист
• 1966 г. — Хали Бери, американска актриса
• 1969 г. — Ана-Мария Марази, италианска волейболистка
• 1973 г. — Джей Джей Окоча, нигерийски футболист
• 1973 г. — Стийв Хамилтън, шотландски пианист
• 1982 г. — Иван Милев, български поет
• 1983 г. — Мила Кунис, американска актриса
• 1984 г. — Джорджо Киелини, италиански футболист
• 1984 г. — Робин Сьодерлинг, шведски тенисист
• 1985 г. — Ашлин Брук, американска порно актриса
• 1986 г. — Габриела Сабо, унгарска каякарка
• 1989 г. — Николай Благоев - Никс - певец († 2013 г.)
Починали
• 1433 г. — Жуау I, крал на Португалия (* 1357 г.)
• 1464 г. — Пий II, римски папа (* 1405 г.)
• 1805 г. — Фредерика-Луиза фон Хесен-Дармщат, кралица на Прусия (* 1751 г.)
• 1872 г. — Спиридон Палаузов, български учен (* 1818 г.)
• 1879 г. — Иван Лазарев, руски офицер (* 1820 г.)
• 1880 г. — Стратфорд Канинг, английски дипломат (* 1786 г.)
• 1924 г. — Мелетий Велешки, български духовник (* 1868 г.)
• 1941 г. — Максимилиан Колбе, полски монах (* 1894 г.)
• 1941 г. — Пол Сабатие, френски химик, Нобелов лауреат през 1912 г. (* 1854 г.)
• 1944 г. — Кирил Маджаров, български писател (* ?)
• 1951 г. — Уилям Хърст, американски медиен магнат (* 1863 г.)
• 1955 г. — Хърбърт Пътман, американски библиограф (* 1861 г.)
• 1956 г. — Бертолт Брехт, немски драматург (* 1898 г.)
• 1957 г. — Асен Белковски, български поет (* 1879 г.)
• 1958 г. — Фредерик Жолио-Кюри, френски физик, Нобелов лауреат през 1935 г. (* 1900 г.)
• 1961 г. — Лионело Вентури, италиански изкуствовед (* 1885 г.)
• 1962 г. — Димитър Яранов, български географ (* 1909 г.)
• 1972 г. — Жул Ромен, френски писател (* 1885 г.)
• 1972 г. — Оскар Левант, американски пианист (* 1906 г.)
• 1977 г. — Александър Лурия, руски психолог (* 1902 г.)
• 1984 г. — Джон Прийстли, британски писател (* 1894 г.)
• 1988 г. — Атанас Яранов, български художник (* 1940 г.)
• 1988 г. — Енцо Ферари, италиански автомобилен инженер (* 1898 г.)
• 1994 г. — Елиас Канети, австрийски писател, Нобелов лауреат (* 1905 г.)
• 1996 г. — Серджу Челибидаке, диригент (* 1912 г.)
• 2004 г. — Чеслав Милош, полски поет, Нобелов лауреат през 1980 г. (* 1911 г.)
• 2006 г. — Адриан де Гроот, холандски шах майстор (* 1914 г.)
• 2007 г. — Тихон Хренников, руски композитор (* 1913 г.)
• 2009 г. — Илия Конев, български литературовед (* 1928 г.)
Празници
• Бахрейн — Ден на независимостта (от Великобритания, 1971 г.)
• Замбия — Ден на младежта
• Италия — Празник на град Отранто
• Лихтенщайн — Ден на принц Франц Йозеф I
• Пакистан — Ден на независимостта (от Великобритания и отделяне като самостоятелна от Индия държава, 1947 г., национален празник)
• Парагвай — Ден на националния флаг
• Португалия — Ден на Португалската корида
• САЩ — Ден на Атлантическия договор
• Тува (Руска федерация) — Ден на независимостта (1921 г., от Китай, с анексирането ѝ от Съветска Русия)
За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
