14 май 1944 г. – Честит рожден ден, Джордж Лукас!
В Модесто, Калифорния, се ражда Джордж Лукас - един от най-независимите и успешни режисьори и продуценти в американската филмова индустрия, с богатство, оценявано на общо 3.6 милиарда американски долара.
Неговата кино епопея „Междузвездни войни” прави истинска визуална революция в киното. От момента на пускането на първа част минават повече от тридесет години, но и до днес армията на поклонниците на тази култова лента не намалява.
Идеята да заснеме филм за благородните хора и да изведе на преден план толерантните джедай от Далечната галактика хрумнала на Лукас още в колежа. По това време той се интересувал от състезания с коли и може би е щял да стане пилот на спортен автомобил, ако не е претърпял катастрофа, заради която прекарва в болница няколко месеца. Именно тогава, носейки болничния халат, на Лукас започват да му хрумват идеи за фантастични филми.
След като завършва колеж, той вече твърдо бил решил да стане режисьор. Първият филм, който носи известност на младия режисьор няма нищо общо с фантастиката. През 1973 г. Лукас прави носталгичната лента „Американски графити” – за началото на 60-те години - своята собствена младост. Критиката смята този филм за „изключително искрен”, а резултатът от работата на младия режисьор са пет номинации за „Оскар”, включително за „Най-добър филм”, „Най-добър режисьор” и „Най-оригинален сценарий” и наградата „Златен глобус като "Най-добър филм" в жанровете мюзикъл/комедия.
След успеха на „Американски графити” започват да валят многобройни предложения от кино студия. Лукас обаче не се възползва от тях, а започва да пише сценарий за филм, който е замислил още в колежа.
В работата му над „Междузвездни войни” много му помага творчеството на Акира Куросава и по-специално филмът с Тоширо Мифуне „Три злодея в тайната крепост”. А за създаването на най-популярния герой Йода се вдъхновил от собствената си котка.
Готовият сценарий на „Междузвездни войни” не се харесал на водещите холивудски студия. Продуцентите не разбирали как зрителите ще се заинтересуват от история за джедаи, които се покланят на Силата и воюват против преминалите на „тъмната страна” сити.
В края на краищата сценарият бил одобрен от „20th Century Fox,” която му определя бюджет, равен на телевизионна постановка. На кастинг били повикани „най-евтините” актьори. Между тях се оказал никому неизвестният тогава Харисън Форд.
Филмът с дългото име „Междузвездни войни. Епизод ІV. Нова надежда” излиза на екран през 1977 г., като предизвиква небивал успех, преди всичко, разбира се, касов. При бюджет 11 млн. долара, „Междузвездни войни” събрал 513 млн. долара. Освен това филмът веднага получил шест златни статуетки на американската кино академия.
Увлечението на „Междузвездни войни” обхваща милиони хора по цялата планета. Много любители даже извличат от филма философско и религиозно учение, което започват да наричат „Джедаизъм”. Днес привържениците на „Джедаизма” в англо говорящите страни са повече от половин милион души (в Англия са около 390 хиляди души, а в Шотландия – 14 хиляди).
През миналата година във Великобритания е основана Британска църква на джедаите. Съвременните „джедаи” се занимават с медитация и усъвършенстват уменията си с меч. Бюрото по национална статистика на страната сочи, че всички последователи на „Джедаизма” са атеисти, а хората, равнодушни към „Междузвездните войни” – странни типове, които развличат публиката със своите мечове.
Любовта към „Междузвездните войни” понякога води до олтара. В Англия неотдавна се състояла сватбата на 41-годишния Дънкан Томас и 39-годишната Сами Гардинер, чийто чувства пламват на базата на взаимното увлечение по творбата на Лукас. Бракосъчетанието се състояло в обстановка, напълно съответстваща на кино епопеята, пише „Дейли Телеграф”. Сватбата била много необичайна, а младоженците и най-близките им хора били костюмирани като герои от филма.
Освен със сагата "Междузвездни войни" Джордж Лукас печели известност и с поредицата "Индиана Джоунс", който прави в сътрудничество със своя приятел Стивън Спилбърг. Изглежда в случай с Дожрдж Лукас е вярна поговорката "Ако много даваш, много ще пожънеш". Изтощителните снимки, работата с капризните актьори, реализацията на новаторските идеи струват много сили на легендарния холивудски режисьор. Но с сигурност можем да кажем, че любовта на зрителите са най-добрата награда за мастития режисьор. Освен това 3-милиардното състояние, което Джордж Лукас има, е „скромен бонус” за неговия изморителен труд.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
• 1027 г. — Анри I е коронясан за крал на Франция.
• 1610 г. — Анри IV е убит и на трона застава 9-годишният му син Луи XIII.
• 1643 г. — Четиригодишният Луи XIV става крал на Франция след смъртта на баща си — Луи XIII.
• 1871 г. — Свиква се Третият църковно-народен събор, по време на който се изработва устав за управление на Българската православна църква.
• 1899 г. — Основан е уругвайският футболен тим Насионал Монтевидео.
• 1925 г. — Гео Милев е осъден на една година тъмничен затвор, глоба от 20 000 лева и лишаване от граждански и политически права за 2 години.
• 1928 г. — Образувана е Самарската област.
• 1931 г. — След едномесечна правителствена криза е сформиран коалиционен кабинет на Демократическия сговор и Националлибералната партия, като министър-председател на България остава Андрей Ляпчев.
• 1948 г. — Израел се обявява за независима държава и избира временно правителство. Непосредствено след това страната е нападната от съседните арабски страни, с което започва Арабско-израелската война (1948).
• 1955 г. — България заедно с Албания, ГДР, Полша, Румъния, СССР, Унгария и Чехословакия участва в създаването на Военно-политическата организация на Варшавския договор.
• 1972 г. — В Литва Ромас Каланта се самозапалва на публично място в знак на протест срещу потисничеството от страна на съветското правителство.
• 1973 г. — Изстреляна е първата американска космическа станция - Скайлаб.
• 2003 г. — Самоубийствена атака на жена-камикадзе в Чечня отнема живота на 18 души.
• 2010 г. — Открит е стадиона Авива Стейдиъм в Дъблин, Ирландия.
Родени
• 1316 г. — Карл IV, император на Свещената Римска империя († 1378 г.)
• 1553 г. — Маргарита Валоа, кралица на Франция и Навара († 1615 г.)
• 1666 г. — Виктор-Амадей II, първи крал на Сардиния († 1732 г.)
• 1710 г. — Адолф Фредерик, шведски монарх († 1771 г.)
• 1771 г. — Робърт Оуен, уелски реформатор († 1858 г.)
• 1844 г. — Александър Каулбарс, руски офицер († 1925 г.)
• 1854 г. — Мария Павловна Мекленбургска, велика руска княгиня († 1920 г.)
• 1868 г. — Владимир Вазов, български генерал († 1945 г.)
• 1869 г. — Никола Мушмов, български нумизмат († 1942 г.)
• 1875 г. — Атанас Шарков, български революционер († ? г.)
• 1880 г. — Вилхелм Лист, германски фелдмаршал († 1971 г.)
• 1887 г. — Георгиос Модис, гръцки политик († 1976 г.)
• 1887 г. — Джорджо Муджани, италиански художник († 1908 г.)
• 1909 г. — Йосиф Петров, български поет († 2004 г.)
• 1914 г. — Стоян Ристевски, югославски партизанин († 1944 г.)
• 1917 г. — Стефан Халачев, български партизанин († 1944 г.)
• 1922 г. — Франьо Туджман, хърватски политик, 1-ви президент на Хърватия († 1999 г.)
• 1935 г. — Иван Димитров, български футболист
• 1938 г. — Борислав Ралчев, български политик
• 1952 г. — Доналд Макмонагъл, американски астронавт
• 1952 г. — Робърт Земекис, американски режисьор
• 1954 г. — Георги Минчев, български футболист
• 1957 г. — Уилям Грегори, американски астронавт
• 1958 г. — Станимир Трифонов, български режисьор
• 1961 г. — Тим Рот, британски актьор
• 1969 г. — Кейт Бланшет, австралийска актриса
• 1971 г. — София Копола, американска режисьорка
• 1973 г. — Натали Апълтън, канадска певица
• 1979 г. — Бетси Ру, американска актриса
• 1982 г. — Сарбел, гръцки поп певец
• 1983 г. — Анаи, мексиканска актриса
• 1984 г. — Марк Зукърбърг, основател на Фейсбук
• 1984 г. — Михаел Рензинг, германски футболист
• 1985 г. — Симона Пейчева, българска гимнастичка
• 1992 г. — Седеф Шахин, турска актриса
• 2002 г. — Сараи Меза, мексиканска актриса
Починали
• 649 г. — Теодор I, римски папа (* неизв.)
• 964 г. — Йоан XII, римски папа (* ок. 937)
• 1610 г. — Анри IV, крал на Франция (* 1553 г.)
• 1643 г. — Луи XIII, крал на Франция (* 1601 г.)
• 1781 г. — Франц Шюц, немски художник (* 1751 г.)
• 1912 г. — Аугуст Стриндберг, шведски драматург (* 1842 г.)
• 1943 г. — Анри Лафонтен, белгийски политик, Нобелов лауреат (* 1854 г.)
• 1954 г. — Хайнц Гудериан, германски генерал (* 1888 г.)
• 1957 г. — Стефан I, български духовник (* 1878 г.)
• 1972 г. — Ромас Каланта, литовски национален герой (* 1953 г.)
• 1989 г. — Зита Бурбон-Пармска, пармска принцеса (* 1892 г.)
• 1989 г. — Ханс Щубе, немски растениевъд (* 1902 г.)
• 1987 г. — Рита Хейуърт, американска актриса (* 1918 г.)
• 1991 г. — Дзян Цин, Първа дама на Китайската народна република (* 1914 г.)
• 1998 г. — Франк Синатра, американски певец (* 1915 г.)
• 2001 г. — Георги Спасов, български писател (* 1943 г.)
• 2005 г. — Иван Дочев, български политик (* 1906 г.)
• 2007 г. — Годфрид Бамес, преподавател по изобразително изкуство (* 1920 г.)
• 2008 г. — Вътьо Раковски, български поет (* 1925 г.)
• 2010 г. — Го Кен Суи, сингапурски политик (* 1918 г.)
• 2010 г. — Фредерик ван Зейл Слаберт, южноафрикански политик (* 1940 г.)
Празници
• България — Празник на град Дулово
• България — Празник на "Икономически университет — Варна" (Основан на 14 май 1920 г.)
• Израел — Възстановяване на държавата и Ден на независимостта (с акт на ООН за прекратяване на мандата на Великобритания над територията на Палестина, 1948 г., национален празник)
Източник: ludimladi.bg / Wikipedia
За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
2
0
