14 септември 1752 г. - Британската империя приема Григорианския календар
На тази дата Британската империя приема Григорианския календар и пропуска 11 дни (предишният ден е 2 септември).
Григорианският календар (понякога наричан и Грегориански календар, „нов стил“) е съвременният международно признат светски календар, на който се основава и международният стандарт ISO 8601.
Григорианският календар е въведен в употреба за първи път на 4 октомври 1582 г. в съответствие с була от 24 февруари 1582 г. на папа Григорий XIII, чието име носи и днес. Той поправя древноримския Юлиански календар, като в него са нанесени някои корекции, за да се отчете по-точно дължината на тропическата година.
В Юлианския календар се приема, че времето между две последователни пролетни равноденствия е 365,25 дни и дробната част се компенсира, като една на всеки четири години има с един ден повече (високосна година). При Григорианския календар на всеки четири века се пропускат три високосни години ( 1700, 1800 и 1900 година), което дава средна продължителност на годината от 365,2425 дни. Тази стойност се доближава значително до продължителността на тропическата година - например времето между пролетните равноденствия през 2000 година е 365,242374 дни.
Григорианският календар е възприет в различните страни по различно време, като този процес продължава почти три века и половина.
Основната разлика между Григорианския календар и предшественика му, Юлианския, се състои в разпределянето на високосните години. В Юлианския календар, всяка четвърта година е високосна и има един допълнителен ден през февруари.
Средната тропическа година, тоест периодът на завъртане на Земята около Слънцето, отнема 365,2422 дни. Добавяйки един ден на всеки четири години, Юлианският календар има малко по-голяма средна дължина от 365,25 дни. Това е довело до разликата с 10 дни спрямо истинското време и като резултат датата на Великден, определяна според пролетното равноденствие, се отмествала назад към февруари.
За да се приведе календарът в съответствие с равноденствието, нов вариант е предложен за пръв път от калабрийския доктор Алойзий Лилий. Новият календар е одобрен на 24 февруари 1582 г. чрез папската була Inter gravissimasна папа Григорий XIII.
Новият календар премахва високосните дни за годините, отговарящи на следните две условия:
- годината е кратна на 100;
- годината не е кратна на 400.
Както в Юлианския календар, годините 1600 и 2000 са високосни, но за разлика от него, 1700, 1800, 1900, 2100 не са.
Inter gravissimas постановява също, че четвъртък, 4 октомври 1582 г., ще бъде непосредствено следван от петък, 15 октомври, за да се компенсира отместването, натрупано през вековете.
Григорианският календар не се приема едновременно в цяла Европа. Той е наложен от Григорий XIII в страните под негова власт. Испания, Португалия и Полша го приемат веднага. Други (Франция и други ), съвсем скоро след тях. Протестантска Англия приема Григорианския календар чак през 18 век, а Русия трябва да дочака Октомврийската революция, за да го приеме през 1918 г., като се оказва че Октомврийската революция започнала на 25 октомври 1917 г. според юлианския календар, всъщност е започнала на 7 ноември 1917 г. Разликите в календарите създават трудности на историците, защото примерно даден английски документ, датиран от 10 януари 1603 г., е по-късен от френски документ от 15 януари същата година. Например Уилям Шекспир и Мигел де Сервантес са починали на една и съща дата (23 април 1616 г.), но не и в един и същи ден. Допълнителни трудности идват от факта, че календарите се отдалечават и григорианската „поправка“ от 10 дни през 16-ти и 17-ти век, през 18-ти век е 11 дни, през 19-ти век е 12 дни и през 20 век - 13 дни.
Григорианският календар не предвижда година Нула и вековете и хилядолетията започват с годината номер 1. Следователно:
- последният ден от старата ера е 31 декември от първата година преди новата ера;
- първото столетие продължава от 1 януари 1 г. до 31 декември 100 г., второто - от 1 януари 101 г. до 31 декември 200 г., 21-ви век и Третото хилядолетие започват на 1 януари 2001 г.
Григорианският календар е малко по-дълъг от реалното време на обикаляне на Земята около Слънцето, т.е. 365,2425 вместо 365,2422 дни, така че, ако периодът се запази през вековете, около 3000-та година ще трябва да се отнеме още един ден.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
1752 г. — Британската империя приема Григориански календар и пропуска 11 дни (предишният ден е 2 септември).
1812 г. — Наполеонови войни: Седем дни след Бородинската битка, Наполеон със своята Велика армия влиза в Москва без бой, но намира градът изоставен и запален от отстъпващите руснаци.
1829 г. — Руско-турска война (1828-1829): Османската империя сключва с Русия Одринския мирен договор, който слага край на войната.
1867 г. — Излиза първото издание на "Капиталът" на Карл Маркс.
1901 г. — Президента на САЩ Уилям Маккинли умира след покушението от 6 септември и поста заема Теодор Рузвелт.
1911 г. — При атентат в Киевския театър смъртоносно е прострелян министър-председателя на Русия Пьотър Столипин, който умира четири дни по-късно.
1917 г. — Временното руско правителство обявява Руската империя за република.
1918 г. — Първа световна война: Започва атаката на Антантата при Добро поле.
1939 г. — VS-300 на Игор Сикорски става първият успешно изпробван хеликоптер.
1943 г. — Назначено е Правителство на България начело с Добри Божилов.
1944 г. — Излиза първият брой на вестник "Земеделско знаме", орган на БЗНС, с главен редактор Никола Петков.
1959 г. — Съветският космически апарат Луна 2 става първия обект с човешки произход на Луната, разбивайки се на нейната повърхност.
1960 г. — Приключва срещата в Багдад на страните производителки на петрол, с която се създава ОПЕК.
1978 г. — СССР изстрелва автоматичният космически апарат Венера 12.
1999 г. — Кирибати, Науру и Тонга се присъединяват към Организацията на обединените нации.
2006 г. — Покрив на летище на испанския остров Менорка се срутва и затрупва над 20 души. Според данни на регионалното правителство само трима души са пострадали при инцидента.
Родени
208 г. — Диадумениан, римски император († 218 г.)
1169 г. — Алексий II Комнин, византийски император († 1183 г.)
1769 г. — Александър фон Хумболт, немски естественик († 1859 г.)
1791 г. — Франц Боп, немски езиковед († 1867 г.)
1817 г. — Теодор Щорм, германски писател († 1888 г.)
1838 г. — Христо Иванов-Големия, български политик († 1898 г.)
1847 г. — Димитър Греков, министър-председател на България († 1901 г.)
1847 г. — Павел Яблочков, руски изобретател († 1894 г.)
1848 г. — Адолф Албин, румънски шахматист († 1920 г.)
1849 г. — Иван Павлов, руски физиолог, Нобелов лауреат († 1936 г.)
1853 г. — Марк-Емил Руше, швейцарски политик († 1912 г.)
1859 г. — Добри Петков, български политик († 1932 г.)
1860 г. — Даниел Бланшу, български педагог († 1945 г.)
1860 г. — Димитър Гешов, български военен деец († 1922 г.)
1863 г. — Стою Брадистилов, български военен деец († 1930 г.)
1864 г. — Робърт Сесил, английски политик, Нобелов лауреат († 1958 г.)
1868 г. — Иван Пожарлиев, български военен († 1943 г.)
1884 г. — Стоян Кантуров, български революционер († 1959 г.)
1889 г. — Мария Естер де Каповиля, последен най-стар човек († 2006 г.)
1920 г. — Марио Бенедети, уругвайски писател († 2009 г.)
1920 г. — Лорънс Клайн, американски икономист, Нобелов лауреат († 2013 г.)
1921 г. — Иван Янчев, български актьор († 1995 г.)
1928 г. — Алберто Корда, кубински фотограф († 2001 г.)
1929 г. — Фердинан Ойоно, камерунски писател и политик († 2010 г.)
1930 г. — Антон Дончев, български писател
1936 г. — Уолтър Кьониг, американски актьор
1937 г. — Ренцо Пиано, италиански архитект
1940 г. — Венцеслав Константинов, български писател и преводач
1942 г. — Хираня Лал Шрестха, непалски дипломат
1944 г. — Гюнтер Нетцер, немски футболист
1947 г. — Сам Нийл, новозеландски актьор
1950 г. — Адемир Кенович, босненски режисьор
1954 г. — Васил Стоев, български музикант
1956 г. — Константинос Александру Караманлис, министър-председател на Гърция
1958 г. — Джон Херингтън, американски астронавт
1965 г. — Дмитрий Медведев, трети президент на Руската Федерация
1973 г. — Румен Иванов, български футболист
1975 г. — Антоанета Добрева-Нети, българска певица
1983 г. — Ейми Уайнхаус, английска певица († 2011 г.)
1985 г. — Ая Уето, японска актриса и певица
1987 г. — Джейда Атеш, турска актриса
Починали
23 г. — Юлий Цезар Друз, римски генерал и консул (* 13 пр.н.е. г.)
407 г. — Йоан Златоуст, проповедник и богослов (* 349 г.)
775 г. — Константин V Копроним, византийски император (* 719 г.)
891 г. — Стефан VI, римски папа (* ? г.)
1067 г. — Прохор Пчински, български светец (* ? г.)
1321 г. — Данте Алигиери, италиански поет (* 1265 г.)
1523 г. — Адриан VI, римски папа (* 1459 г.)
1712 г. — Джовани Доменико Касини, френски астроном (* 1625 г.)
1851 г. — Джеймс Фенимор Купър, американски писател (* 1789 г.)
1852 г. — Артър Уелсли, херцог на Уелингтън (* 1769 г.)
1901 г. — Уилям Маккинли, 25-ти президент на САЩ, (покушение) (* 1843 г.)
1903 г. — Мирчо Кипрев, български революционер (* 1880 г.)
1906 г. — Армен Купциос, гръцки революционер (* 1885 г.)
1916 г. — Хосе Ечегарай, испански драматург (* 1832 г.)
1920 г. — Ичко Димитров, български офицер и революционер (* 1880 г.)
1927 г. — Айседора Дънкан, американска танцьорка (* 1877 г.)
1927 г. — Хуго Бал, немски поет и драматург (* 1886 г.)
1937 г. — Томаш Масарик, първи президент на Чехословакия (* 1850 г.)
1957 г. — Асен Белковски, български художник (* 1879 г.)
1967 г. — Енчо Тагаров, български актьор (* 1904 г.)
1970 г. — Рудолф Карнап, германо-американски философ (* 1891 г.)
1982 г. — Грейс Кели, американска актриса, принцеса на Монако (* 1929 г.)
1984 г. — Джанет Гейнър, американска актриса (* 1906 г.)
1984 г. — Рада Балевска, професор (* 1903 г.)
2001 г. — Стелиос Казантзидис, гръцки певец и музикант
2005 г. — Искра Йосифова, българска актриса (* 1954 г.)
2005 г. — Робърт Уайз, американски филмов режисьор (* 1914 г.)
2008 г. — Георги Китов, български археолог (* 1943 г.)
2009 г. — Патрик Суейзи, американски актьор (* 1952 г.)
2011 г. — Рудолф Мьосбауер, немски физик, носител на Нобелова награда за физика през 1961 г. (* 1929 г.)
Празници
Източноправославна църква — Въздвижение на Светия и Животворящ Кръст Господен (Кръстовден) (Кръстьо, Ставри)
Празник на вестник “Българска армия” — На този ден през 1944 г. излиза брой 1 на вестник “Народна войска” (“Всекидневен вестник за войската и народа”), преименуван на 14 септември 1952 г. в “Народна армия”. На 27 май 1991 г. е преименуван във в.”Българска армия”
Професионален празник на Национална служба „Пожарна безопасност и защита на населението” и на българските пожарникари — Годишнина от учредяването през 1905 г. на първото професионално обединение на пожарникарите в България. Обявен за празник с Решение на Министерски съвет от 12 септември 1995 г.
Празник на град Силистра
Източник: Wikipedia
За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
