145 години от Освобождението на Варна
Булфото, архив
Варна е последният град освободен от Османската империя.
Заради значението си на голям геостратегически, морски, крепостен и търговски център, Варна е последният освободен български град по силата на Санстефанския мирен договор и на Берлинския договор. Свободата и е резултат на дълга дипломатическа война.
На 26 юли генерал Аркадий Столипин връчва заповедта, която лично взема от Цариград, на Фазлъ паша с думите: "А теперь убирайся из Варньi".
На следващия ден, 27 юли, с много цветя, с хляб и сол и със сълзи на очи всички българи се събрали в двора на училището и църквата "Св. Архангел Михаил" в очакване на освободителите си. Влизането в града се позабавило, тъй като портите на крепостта били залостени отвътре. Наложило се руски войници да се прехвърлят през Илдъз табия и след твърд разговор с турските пазачи да ги отворят. ХІV Брянски полк, начело с ген. Столипин пристигнал по обяд. В църквата бил отслужен благодарствен молебен, а учителят Димитър Станчев със слово изказал благодарността на сънародниците си.
По този повод в храма на светия Архистратиг се отслужва Божествена св. Литургия, а по-късно и благодарствен молебен. На този ден се почитат и светите Седмочисленици, чиито дела са залегнали в основата на българската духовност и държавност.
Варна отбелязва Освобождението си с молебен и концерт
От 09.00 ч. днес с благодарствен молебен и полагане на венци ще бъде отбелязана 145-тата годишнина от Освобождението на Варна.
Събитието ще се състои в Духовно-просветния център „Св. Архангел Михаил“ на ул. „27 юли“ №9.
В 20.30 ч. е предвиден празничен концерт с участието на Симфоничния оркестър и солисти на Държавна опера - Варна. В програмата ще има арии, дуети и ансамбли от композиторите Румен Бояджиев – син, Моцарт, Бизе, Верди, Карлос Гардел, Йохан Щраус и др. Диригент: Григор Паликаров. Концертът ще се проведе на площад "Независимост".
Бързото настъпване през зимните месеци на 1878 г. на ХІV армейски корпус на генерал Цимерман в Североизточна България породило във варненци надежди за скорошното освобождение. Скоро българите в града въодушевени от идващите новини захванали подготовка за посрещането на освободителите. Определена била комисия, която да узнае цветовете на руското знаме, да поръча плат и дръжки за знамената. От Одеса трябвало да пратят портрета на царя, да се изрисуват гербове, да се направи украсата... Но се наложило да изчакат още няколко месеца докато руските войски влязат във Варна.
Преди руските войски да успеят да вземат Варна воюващите страни се споразумели да прекратят войната. Въпреки, че договорът от Сан Стефано вече бил подписан, въпреки, че в него било упоменато, че Шуменската и Варненската крепости трябвало да бъдат освободени от турските гарнизони двата града останали в техни ръце. Решенията на договора трябвало да се обсъдят и узаконят от международен конгрес на великите европейски държави. Едва на петото заседание на Берлинския конгрес през юни 1878 г., след като Бисмарк подкрепил руската позиция Турция се съгласила да започне преговорите за изтегляне от Варна. Градът имал за тях голямо военно и търговско значение и преговорите вървели мъчително. Русия отново потвърдила, че веднага след договарянето ще изтегли войските си от Цариград и ще освободи турските пленници. Най-накрая Турция се съгласила да предаде Шумен и Варна. Първоначално трябвало да бъде освободен Шумен, като гарнизона и военното имущество щяло да бъде пренесено във Варна.
В съставената комисия по предаването на градовете от руска страна влизали генерал А.Столипин и капитан Макаров. След като пристигнал от Цариград и след разговорите с турските делегати ген. Столипин разбрал, че те нямат никакви указания за водене на преговори, и че сигурно ще се опитат да забавят предаването на крепостта. Пристигналият от Шумен Фазлъ паша упорито отказал под предлог, че нямат нареждане от Цариград. Все пак ген. Столипин успял да го убеди да пусне в крепостта за кратко една руска рота. С нея на 22 юли влезли и православни духовници, които отслужили тържествен молебен за здравето на императрица Мария Александровна. Междувременно с цел да ускори предаването ген. Тотлебен, главнокомандващ руските войски наредил придвижването им към Варна и заемането на външните укрепления на 24 юли. След тези действия Фазлъ паша заплашва да настъпи към демаркационната линия. Въпреки, че в отговор на руската телеграма султана известил, че на варненския гарнизон е наредено да напуснат града пашата отново отказва, заявявайки, че още няма точни нареждания от Портата. Разгневен, сам ген. Столипин заминал за Цариград да вземе лично нареждането на турското правителство. На 26 юли той връчил заповедта на Фазлъ паша с думите: "А теперь убирайся из Варньi".
На следващия ден, 27 юли, с много цветя, с хляб и сол и със сълзи на очи всички българи се събрали в двора на училището и църквата в очакване на освободителите си. Влизането в града се позабавило, тъй като портите на крепостта били залостени отвътре. Наложило се руски войници да се прехвърлят през Илдъз табия и след твърд разговор с турските пазачи да ги отворят. ХІV Брянски полк, начело с ген. Столипин пристигнала по обяд. В църквата бил отслужен благодарствен молебен, а учителят Димитър Станчев със слово изказал благодарността на сънародниците си.
Деспот Иванко успява да устои на първата обсада на Варна от турците, но накрая в 1389 г. града пада под османско владичество. На 10 ноември 1444 г. край града обединените полско-унгарски кръстоносни войски на крал Владислав III, наречен Варненчик, и трансилванският войвода Януш Хунияди са победени от османците. Днес в морската столица има изграден мавзолей на християнския военачалник.
Варна в средата на XIX век
По времето на османското владичество Варна запазва своето стратегическо и търговско значение. През 18 – 19 век Варна на два пъти е освобождавана за кратко време от руските войски: през 1773 и 1828 г. През май 1854 г. в града се провежда съюзническа конференция на Османската империя, Великобритания и Франция, които заедно воюват срещу Русия по време на Кримската война (1854 – 1856).
Според свидетелства на посетили града в края на Кримската война американски мисионери, той има 17 хиляди жители и е ограден с крепостна стена, като по това време все още личат пораженията от продължилата три месеца руска обсада по време на Руско-турската война от 1828 – 1829 година.
На 12 март 1860 г. е отслужена църковна служба за пръв път на български език, десет години преди създаването на българската екзархия.
На 24 май 1862 г. във Варна за първи път са почетени Св. св. Кирил и Методий.
По времето на Кримската война през Варна е прекарана телеграфна линия, а през 1866 г. е завършена първата в България жп линия (Русе – Варна), която спомага за съживяването на търговията. Създават се община, банка, болница, училище, църква и читалище, които спомагат за възраждането на българския дух. При създаването на Българската екзархия през 1870 година Варна не е включена в нейната територия, тъй като повечето православни в града са с гръцко самосъзнание.
Варна е освободена окончателно на 27 юли 1878 г., когато руските войски влизат в града по силата на Санстефанския предварителен мирен договор от 3 март 1878 г. и на Берлинския договор от 13 юли 1878 г.
През 1863 г. е открита първата българска банка във Варна под името „Звезда“.
До средата на XIX век българите са незначителна част от населението на Варна, главно търговци от по-големите градове във вътрешността, като Шумен и Търново. Градът е населен освен с българи и с турци, татари, арменци, гагаузи, евреи, цигани и др. Носители на европейската култура са предимно образовани гръцки и еврейски семейства. Техни са магазините и ателиетата, из техните среди произлизат лекари, банкери, търговци и голяма част от интелигенцията. Голяма част от гагаузите и част от българите са гръкомани. Сред варненските турци също има елит, работещ в местния клон на Отоманската банка. Сред турците има и личности, които се занимават с търговия и индустриално производство.
През 1877 г. Баркли пише, че пашата на Варна обесва един осъден пред прозореца му и го оставя да виси там три дни.
Първи години след Освобождението
Варна след Освобождението, 1904 г.
Резиденция Евксиноград
Българският боен кораб „Дръзки“
След Освобождението във Варна все още доминира турското и гръцкото население. Освобождението заварва града с не повече от 3500 българи при общо население от 21 000 души.[14] С С разрушаваенто на крепостната стена и османските казарми във Варна се заселват много българи от Северна Добруджа, Бесарабия, Тракия и Македония, и се появява Ени махле, т.е. Новата българска махала. В етническо отношение във Варна в края на XIX и началото на XX век могат да се различат осем махали. Сравнени по големина, те се подреждат: турската, гръцката, гагаузката, арменската, еврейската, българската, татарската и циганската. Най-значимият обществен център се оформя между гръцката, арменската, еврейската и турската махала, така нареченият Балък-пазар. Другият важен обществен център след Освобождението е Мусалата в турската махала. Между гръцката, арменската и гагаузката махала е развит с Ченгене-пазар (Цигански пазар) трети център. Начело на махалата е избиран мухтар (старейшина, кмет). На 29 януари 1879 г. във Варна са избрани осем мухтари, от които 3 са турци, 3 – гърци, 1 българин и 1 арменец.
За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!