15 АВГУСТ В ИСТОРИЯТА И РОДЕНИТЕ НА ТОЗИ ДЕН

15.08.2013 / 07:18 0

718 г. — Арабите свалят обсадата на Константинопол.

797 г. — Византийският император Константин VI е ослепен от регентката Ирина Атинянката.

1002 г. — Българската армия под командването на цар Самуил превзема Адрианопол (Одрин).

1248 г. — Започва строителството на Кьолнската катедрала, предназначена да съхранява мощите на Тримата влъхви.

1534 г. — Създаден е орденът "Общество на Исус" от Игнаций Лойола и няколко негови съмишленици в Париж.

1570 г. — Открит е възстановеният акведукт Аква Вирг в Рим.

1856 г. — В Шумен е организирано първото театрално представление в България — Михаил Мишкоед от Сава Доброплодни.

1866 г. — Лихтенщайн получава независимост.

1914 г. — В действие е пуснат Панамският канал, който е открит официално 6 години по-късно.

1945 г. — Втора световна война: Японският император Хирохито обявява безусловната капитулация на Япония.

1947 г. — Великобритания предоставя на Индия и Пакистан статут на независими държави.

1948 г. — Състои се церемонията по основаване на Република Корея.

1960 г. — Република Конго обявява своята независимост от Франция.

1969 г. — В Бетъл, щата Ню Йорк, започва легендарният фестивал за музика и изкуства Уудсток, на който се събират 800 000 души.

1979 г. — Основан е кипърският футболен отбор АПЕП Питсилия.

1981 г. — На връх Рожен започва национален събор-надпяване.

1981 г. — Започва втората международна асамблея "Знаме на мира - София".

1990 г. — Президентът Михаил Горбачов възстановява съветското гражданство на писателя — дисидент Александър Солженицин.

1998 г. — В град Омаг е извършен най-големия терористичен бомбен атентат след началото на конфликта в Северна Ирландия, при който загиват 28 души, а 220 са тежко ранени.

2001 г. — Астрономи обявяват откритието на първата слънчева система, извън нашата. Тя е съставена от две планети, които обикалят около една звезда от съзвездието Голямата Мечка.

Родени на 15 август

866 г. — Робер I, крал на Франция († 923 г.)

1750 г. — Пиер Силвен Маршал, френски писател († ?)

1769 г. — Наполеон Бонапарт, френски генерал и монарх († 1821 г.)

1771 г. — Уолтър Скот, шотландски романист († 1832 г.)

1785 г. — Томас Де Куинси, британски писател († 1859 г.)

1813 г. — Жюл Греви, френски общественик и политик († 1891 г.)

1842 г. — Арсени Костенцев, български просветител и общественик († 1921 г.)

1859 г. — Христо Паков, български офицер († 1941 г.)

1865 г. — Микао Усуи, японски духовник, основател на Рейки († 1926 г.)

1867 г. — Георги Кирков, български публицист и писател († 1919 г.)

1868 г. — Васил Димов, български певец и гъдулар († ?)

1872 г. — Шри Ауробиндо, индийски националист, учен, философ и гуру († 1950 г.)

1875 г. — Александър Манов, български революционер († 1968 г.)

1877 г. — Стефан Руневски, български писател († 1919 г.)

1878 г. — Бойчо Липовски, български писател († 1913 г.)

1878 г. — Пьотър Врангел, руски дворянин, контрареволюционер († 1928 г.)

1878 г. — Стоян Коледаров, български преводач († 1946 г.)

1879 г. — Етел Баримор, американска актриса († 1959 г.)

1880 г. — Йевто Дедиер, сръбски географ († 1918 г.)

1883 г. — Иван Мещрович, хърватски скулптор († 1962 г.)

1884 г. — Страшимир Кринчев, български писател († 1913 г.)

1888 г. — Томас Едуард Лорънс, английски разузнавач

1891 г. — Тур Бержерон, шведски метеоролог († 1977 г.)

1892 г. — Луи дьо Бройл, френски физик, Нобелов лауреат през 1929 г. († 1987 г.)

1901 г. — Георги Пирински-старши, български политик († 1992 г.)

1901 г. — Христо Кодов, български езиковед и литературен историк († ?)

1908 г. — Кръстьо Генов, български литературовед

1909 г. — Пеко Таков, български комунистически политик († 2005 г.)

1911 г. — Атанас Примовски, български етнограф, фолклорист и белетрист

1912 г. — Уенди Хилър, английска актриса († 2003 г.)

1917 г. — Джак Линч, ирландски политик († 1999 г.)

1922 г. — Карло Чипола, италиански икономист († 2000 г.)

1924 г. — Робърт Болт, британски драматург и сценарист († 1995 г.)

1925 г. — Оскар Питърсън, канадски пианист и композитор († 2007 г.)

1926 г. — Константинос Стефанопулос, гръцки политик

1930 г. — Донка Петканова-Тотева, български литературен историк

1935 г. — Валдемар Баджановски, полски състезател по вдигане на тежести

1937 г. — Константин Косев, български историк

1938 г. — Янка Рупкина, българска народна певица

1938 г. — Януш Зайдел, полски писател

1944 г. — Силви Вартан, френска певица

1945 г. — Ален Жюпе, френски политик

1946 г. — Доротея Тончева, българска актриса

1950 г. — Принцеса Ана, британска принцеса, дъщеря на Елизабет II

1950 г. — Томи Олдридж, американски рокмузикант

1957 г. — Валентин Фъртунов, български писател и журналист

1962 г. — Стойчо Стоев, български футболист и треньор по футбол

1963 г. — Алехандро Гонсалес Иняриту, мексикански режисьор

1963 г. — Димитър Борисов Главчев, български политик

1968 г. — Дебра Месинг, американска актриса

1969 г. — Карлос Роа, аржентински футболен вратар и треньор

1972 г. — Бен Афлек, американски актьор, сценарист и продуцент

1973 г. — Адам Уилърд, американски барабанист

1974 г. — Наташа Хенстридж, актриса

1986 г. — Крум, български певец

1989 г. — Джо Джонас, американски певец

1993 г. — Алекс Окслейд-Чембърлейн, английски футболист