15 август 1877 г. - Ало?
Милиарди хора по света вдигат своя телефон и отговарят „Ало?“. Замисляли ли сте се обаче кой е предложил именно това обръщение?
Както без съмнение знаете, именно Александър Бел е изобретил онова, което днес наричаме телефон. Първите думи, които той произнася през това изобретение, са „Г-н Уотсън, елате тук. Искам да ви видя.“ (Mr. Watson, come here. I want to see you.) Преди това обаче нямало никакъв поздрав. По-късно, замисляйки се по въпроса, Бел си помислил да използва за тази цел стария моряшки поздрав „Ahoy, Ahoy”. Всъщност в началото първите, които имали щастието да употребяват телефона, използвали именно тези думи, докато на 15 август Едисон не предложил поздрава Hello.
По онова време телефонът се възприемал основно като бизнес устройство, което можело да свързва два офиса например чрез постоянно отворена линия. Някои се заиграли с идеята за камбана-аларма на двата края на линията, чрез която единият офис да можел да известява другия, че иска да говори с него. Тази идея обаче първоначално останала на заден план поради следните причини. На 15 август 1877 г. Едисон писал на свой приятел, който свързвал телефонна система в Питсбърг: „Аз не смятам, че ни е необходима такава аларма под формата на камбана, тъй като едно Hello! се чува достатъчно ясно от 10, дори 20 фута. Ти какво мислиш?“
Противно на доста мнения и информации в медиите обаче Едисън не е измислил самата дума Helloo, тъй като различни нейни варианти са използвани векове преди това за насъскване на ловджийски кучета и за крещене с цел привличане на вниманието на хора, които са отдалечени. Едисън разработвал прототип на фонографа и решил да го тества, изкрещявайки Helloo!. При ранните телефони и грамофони съотношението между сигнал и произведен звук не било почти право пропорционално, каквото е днес, а производният шум бил много по-нисък от въведения.
Самата думичка Hello се появява на много места далеч преди 1877 г., включително и в пътеписа на Марк Твен „ Roughing It“, публикуван през 1872 г. - четири години преди Бел да произнесе онова „Г-н Уотсън...“. Има и по-ранни споменавания на думата в литературата, които датират поне до 1826 г.
При всички случаи Hello лесно и безапелационно бил възприет за универсален телефонен поздрав, откриващ разговора, чрез което думата влязла официално в речниците през 1883 г. А кога за последно се зачудихте как да вдигнете телефона? По-добре се придържайте към класическите обръщания, все пак – историята им е толкова романтична, както се вижда.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
• 718 г. — Арабите свалят обсадата на Константинопол.
• 797 г. — Византийският император Константин VI е ослепен от регентката Ирина Атинянката.
• 1002 г. — Българската армия под командването на цар Самуил превзема Адрианопол (Одрин).
• 1248 г. — Започва строителството на Кьолнската катедрала, предназначена да съхранява мощите на Тримата влъхви.
• 1534 г. — Създаден е орденът "Общество на Исус" от Игнаций Лойола и няколко негови съмишленици в Париж.
• 1570 г. — Открит е възстановеният акведукт Аква Вирг в Рим.
• 1856 г. — В Шумен е организирано първото театрално представление в България — Михаил Мишкоед от Сава Доброплодни.
• 1866 г. — Лихтенщайн получава независимост.
• 1914 г. — В действие е пуснат Панамският канал, който е открит официално 6 години по-късно.
• 1945 г. — Втора световна война: Японският император Хирохито обявява безусловната капитулация на Япония.
• 1947 г. — Великобритания предоставя на Индия и Пакистан статут на независими държави.
• 1948 г. — Състои се церемонията по основаване на Република Корея.
• 1960 г. — Република Конго обявява своята независимост от Франция.
• 1969 г. — В Бетъл, щата Ню Йорк, започва легендарният фестивал за музика и изкуства Удсток, на който се събират 800 000 души.
• 1979 г. — Основан е кипърският футболен отбор АПЕП Питсилия.
• 1981 г. — На връх Рожен започва национален събор-надпяване.
• 1981 г. — Започва втората международна асамблея "Знаме на мира - София".
• 1990 г. — Президентът Михаил Горбачов възстановява съветското гражданство на писателя — дисидент Александър Солженицин.
• 1998 г. — В град Омаг е извършен най-големия терористичен бомбен атентат след началото на конфликта в Северна Ирландия, при който загиват 28 души, а 220 са тежко ранени.
• 2001 г. — Астрономи обявяват откритието на първата слънчева система, извън нашата. Тя е съставена от две планети, които обикалят около една звезда от съзвездието Голямата Мечка.
Родени
• 866 г. — Робер I, крал на Франция († 923 г.)
• 1750 г. — Пиер Силвен Маршал, френски писател († ?)
• 1769 г. — Наполеон Бонапарт, френски генерал и монарх († 1821 г.)
• 1771 г. — Уолтър Скот, шотландски романист († 1832 г.)
• 1785 г. — Томас Де Куинси, британски писател († 1859 г.)
• 1813 г. — Жюл Греви, френски общественик и политик († 1891 г.)
• 1842 г. — Арсени Костенцев, български просветител и общественик († 1921 г.)
• 1859 г. — Христо Паков, български офицер († 1941 г.)
• 1865 г. — Микао Усуи, японски духовник, основател на Рейки († 1926 г.)
• 1867 г. — Георги Кирков, български публицист и писател († 1919 г.)
• 1868 г. — Васил Димов, български певец и гъдулар († ?)
• 1872 г. — Шри Ауробиндо, индийски националист, учен, философ и гуру († 1950 г.)
• 1875 г. — Александър Манов, български революционер († 1968 г.)
• 1877 г. — Стефан Руневски, български писател († 1919 г.)
• 1878 г. — Бойчо Липовски, български писател († 1913 г.)
• 1878 г. — Пьотър Врангел, руски дворянин, контрареволюционер († 1928 г.)
• 1878 г. — Стоян Коледаров, български преводач († 1946 г.)
• 1879 г. — Етел Баримор, американска актриса († 1959 г.)
• 1880 г. — Йевто Дедиер, сръбски географ († 1918 г.)
• 1883 г. — Иван Мещрович, хърватски скулптор († 1962 г.)
• 1884 г. — Страшимир Кринчев, български писател († 1913 г.)
• 1888 г. — Томас Едуард Лорънс, английски разузнавач
• 1891 г. — Тур Бержерон, шведски метеоролог († 1977 г.)
• 1892 г. — Луи дьо Бройл, френски физик, Нобелов лауреат през 1929 г. († 1987 г.)
• 1901 г. — Георги Пирински-старши, български политик († 1992 г.)
• 1901 г. — Христо Кодов, български езиковед и литературен историк († ?)
• 1908 г. — Кръстьо Генов, български литературовед
• 1909 г. — Пеко Таков, български комунистически политик († 2005 г.)
• 1911 г. — Атанас Примовски, български етнограф, фолклорист и белетрист
• 1912 г. — Уенди Хилър, английска актриса († 2003 г.)
• 1917 г. — Джак Линч, ирландски политик († 1999 г.)
• 1922 г. — Карло Чипола, италиански икономист († 2000 г.)
• 1924 г. — Робърт Болт, британски драматург и сценарист († 1995 г.)
• 1925 г. — Оскар Питърсън, канадски пианист и композитор († 2007 г.)
• 1926 г. — Константинос Стефанопулос, гръцки политик
• 1930 г. — Донка Петканова-Тотева, български литературен историк
• 1935 г. — Валдемар Баджановски, полски състезател по вдигане на тежести
• 1937 г. — Константин Косев, български историк
• 1938 г. — Янка Рупкина, българска народна певица
• 1938 г. — Януш Зайдел, полски писател
• 1944 г. — Силви Вартан, френска певица
• 1945 г. — Ален Жюпе, френски политик
• 1946 г. — Доротея Тончева, българска актриса
• 1950 г. — Принцеса Ана, британска принцеса, дъщеря на Елизабет II
• 1950 г. — Томи Олдридж, американски рокмузикант
• 1957 г. — Валентин Фъртунов, български писател и журналист († 2014 г.)
• 1962 г. — Стойчо Стоев, български футболист и треньор по футбол
• 1963 г. — Алехандро Гонсалес Иняриту, мексикански режисьор
• 1963 г. — Димитър Борисов Главчев, български политик
• 1968 г. — Дебра Месинг, американска актриса
• 1969 г. — Карлос Роа, аржентински футболен вратар и треньор
• 1972 г. — Бен Афлек, американски актьор, сценарист и продуцент
• 1973 г. — Адам Уилърд, американски барабанист
• 1974 г. — Наташа Хенстридж, актриса
• 1986 г. — Крум, български певец
• 1989 г. — Джо Джонас, американски певец
• 1993 г. — Алекс Окслейд-Чембърлейн, английски футболист
Починали
• 423 г. — Хонорий, римски император (* 384 г.)
• 465 г. — Либий Север, западноримски император (* ? г.)
• 778 г. — Роланд, франкски водач (* 736 г.)
• 1038 г. — Ищван I Свети, пъви крал на Унгария (* 975 г.)
• 1040 г. — Дънкан I, крал на Шотландия (* 1001 г.)
• 1057 г. — Макбет, крал на Шотландия (* 1005 г.)
• 1118 г. — Алексий I Комнин, византийски император (* 1048 г.)
• 1369 г. — Филипа д'Авен, кралица на Англия (* 1311 г.)
• 1621 г. — Джон Баркли, шотландски писател (* 1582 г.)
• 1728 г. — Марен Маре, френски придворен композитор (* 1656 г.)
• 1767 г. — Фридрих-Михаел фон Пфалц-Цвайбрюкен, Пфалцграф на Цвайбрюкен-Биркенфелд (* 1724 г.)
• 1789 г. — Едуард Уоринг, британски математик (* 1734 г.)
• 1860 г. — Анна Фьодоровна, велика руска княгиня (* 1781 г.)
• 1870 г. — Иван Шопен, руски етнограф и историк от френски произход (* 1798 г.)
• 1883 г. — Панайот Семерджиев, български възрожденски писател (* 1855 г.)
• 1889 г. — Иван Доспевски, български художник (* 1840 г.)
• 1904 г. — Димитър Душанов, български възрожденски просветител (* 1837 г.)
• 1915 г. — Константин Варламов, руски артист (* 1848 г.)
• 1915 г. — Рафаело Джованьоли, италиански писател
• 1917 г. — Коста Шахов, български общественик (* 1862 г.)
• 1931 г. — Алберт Сониксен, американски журналист (* 1878 г.)
• 1935 г. — Уайли Пост, американски авиатор (* 1898 г.)
• 1935 г. — Уил Роджърс, американски хуморист (* 1879 г.)
• 1935 г. — Пол Синяк, френски художник (* 1863 г.)
• 1936 г. — Грация Деледа, италианска романистка, Нобелова лауреатка през 1926 г. (* 1871 г.)
• 1940 г. — Рафаил Попов, български историк и археолог (* 1876 г.)
• 1949 г. — Растко Петрович, сръбски поет и писател (* 1898 г.)
• 1951 г. — Артур Шнабел, австрийкси и полски пианист (* 1882 г.)
• 1962 г. — Панайот Сантурджиев, български военен деец (* 1868 г.)
• 1963 г. — Всеволод Иванов, руски писател (* 1895 г.)
• 1967 г. — Рене Магрит, белгийски художник (* 1898 г.)
• 1971 г. — Пол Лукас, американски и унгарски актьор (* 1887 г.)
• 1978 г. — Михаил Попов, български оперен артист (* 1899 г.)
• 1982 г. — Хуго Теорел, шведски бактериолог, Нобелов лауреат през 1955 г. (* 1903 г.)
• 1990 г. — Виктор Цой, съветски рок-певец (* 1962 г.)
• 1991 г. — Богомил Симеонов, български драматичен и филмов актьор (* 1922 г.)
• 2002 г. — Юрий Яковлев, български актьор (* 1930 г.)
• 2004 г. — Суне Бергстрьом, шведски биохимик, Нобелов лауреат през 1982 г. (* 1916 г.)
• 2006 г. — Тецухико Асаи, японски каратист (* 1935 г.)
• 2008 г. — Илия Буржев, български поет (* 1931 г.)
• 2012 г. — Хари Харисън, американски писател (* 1925 г.)
Празници
• Православна и Католическа църква — Успение Богородично (почита се смъртта или успението на майката на Исус Христос — Дева Мария), в България празника е известен още като Голяма Богородица
• България —
• Ден на Варна — Отбелязва се от 1993 г. в Деня на църковния празник Успение на Пресвета Богородица с Решение на Общинския съвет
• Празник на Несебър — Отбелязва се в Деня на църковния празник Успение на Пресвета Богородица с Решение на общински съвет от 4 август 1992 г.
• Празник на град Стражица — Определен с Решение на Общински съвет от 28 юли 1998 г.,
• Празник на Ихтиман
• Празник на град Шипка - Отбелязва се в Деня на църковния празник Успение на Пресвета Богородица
• Празник на историческото селище Арбанаси — Отбелязва се в Деня на църковния празник Успение на Пресвета Богородица
• Ден на селата Добри Дял и Виноградец
• Ден на медиците, загинали при изпълнение на служебния си дълг — Идеята за отбелязване е на национален алианс „Живот за България” и вестник „Български лекар”. За първи път датата се отбелязва през 2005 г. Инициативата е подкрепена от всички лечебни заведения в страната. На 15 август 1963 г. умира д-р Стефан Черкезов от тежко изгаряне, след като спасява пътници от пламнал автобус
• Ден на спасението — ден на оказване на признателност към загиналите при спасяване на човешкия живот. За първи път ще се отбележи през 2013 г.
• Индия — Ден на независимостта (от Великобритания, 1947 г., национален празник)
• Коста Рика — Ден на майката (по повод смъртта на Дева Мария)
• Лихтенщайн — Ден на Лихтенщайн (национален празник)
• Нова Скотия, Канада — Национален празник
• Полша — Ден на армията
• Република Конго — Ден на независимостта (от Франция, 1960 г., национален празник)
• Русия — Ден на археолога
• Южна Корея — Ден на независимостта (от Япония, 1945 г., национален празник)
• Япония — Край на Втората световна война (от 1963 г. се почитат загиналите във войната)
Obekti.bg
За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
