15 май 1953 г. - Стенли Милър получава първите аминокиселини
През 1953 23-годишният Стенли Милър, с помощта на своя професор Харолд Юрей, синтезира алдехиди и кетони, като пуска електрически искри в смес от водни пари, амоняк, метан и циановодород. Вследствие на опита получава първите аминокиселини – съставки, необходими за сформирането на живот.
Неговият 800-страничен научен труд, допълнен едва от две илюстрации, излиза в Science преди 62 години и разпалва почти полувековен дебат за това как животът би могъл да възникне спонтанно. Експериментът успява да надникне в поредица от комплексни процеси, които очевидно са превърнали инертната материя в живот, при това без божествена намеса, както са смятали предишните поколения.
Експериментът на Милър е бил доста прост. Заедно с проф. Юрей той построява съоръжение, с което да „имитира примитивната атмосфера на Земята“. Те комбинират съставки, които са смятали, че са съществували още в първичния бульон (органична смес в първичния океан, в който вероятно е възникнал и просъществувал животът на Земята в своята най-ранна история) – амоняк, въглероден оксид, метан, водни пари и т.н. Впоследствие са прокарали електрически заряд през сместа (аналог на мълнията).
„По време на експеримента водата в стъкленицата става осезаемо розова след първия ден. В края на седмицата сместа е вече тъмночервена и мътна“, пише Милър.
Когато анализирал водата, се появили половината от аминокиселините, които се използват за създаването на протеини в живи клетки. Въпреки че органичните молекули – вериги от атоми, съдържащи водородо-въглеродни връзки, които са от ключово значение за организмите – са произведени и при други експерименти, Милър привнася ново значение на идеята, че животът може да възникне от първичния бульон. Цялото наше клетъчно устройство – като например ДНК-то, съставляващо генетичния ни код – представлява дълги вериги от аминокиселини.
Усъвършенстването на методите за анализ са подобрили резултатите от експеримента. През 2008 г. той е повторен чрез използване на съвременни методи. Открити са още 10 аминокиселини. Сред тях били шест, в които се съдържа сяра. За първи път са били идентифицирани стандартни образци на аминокиселини като изолевцин, левцин и треонин.
Изследователите стигат до заключението, че условията, при които възникват първите аминокиселини, са широко разпространени във Вселената. Съотношение на аминокиселините, получени от експеримента, се оказало близко до това на аминокиселините, открити в състава на метеоритите. Според изследователите това е индикация, че животът е могъл да възникне както на Земята, така и да бъде внесен от Космоса.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
• 1514 г. — Фернандо Магелан официално е освободен от служба при португалския крал.
• 1525 г. — Приключва Селската война - народно въстание, избухнало в Европа през 1524 г.
• 1567 г. — Мария Стюарт, кралицата на Шотландия се омъжва за Джеймс Хепбърн, 4-и граф на Ботуел, третият ѝ съпруг, за когото е широко разпространено мнението, че е виновен за убийството на лорд Дарнли.
• 1648 г. — Подписан е Вестфалският мирен договор, който слага край на Тридесетгодишната война.
• 1701 г. — Започва Войната за испанското наследство.
• 1755 г. — Основан е град Ларедо, Тексас, САЩ.
• 1800 г. — Наполеон Бонапарт преминава Алпите и нахлува в Италия.
• 1811 г. — Парагвай обявява независимост от Испания.
• 1867 г. — Четата на Филип Тотю със знаменосец Васил Левски преминава в България през река Дунав край Свищов.
• 1879 г. — Княз Александър Богориди пристига в Пловдив и поема управлението на Източна Румелия.
• 1882 г. — Руският император Александър III въвежда Майските закони.
• 1892 г. — Стоян Михайловски написва стихотворението "Кирил и Методий", което през 1901 г. с музиката на Панайот Пипков става химна "Върви, народе възродени".
• 1918 г. — Влиза в действие първата в света въздушна пощенска служба между Ню Йорк, Филаделфия,Пенсилвания и Вашингтон.
• 1930 г. — Съставено е четиридесет и петото правителство на България, начело с Андрей Ляпчев.
• 1935 г. — Открита е първата линия на Московското метро.
2002 година-Адриана Илиева е родена
• 1940 г. — "Макдоналдс" отваря първия си ресторант в Сан Бернардино, Калифорния.
• 1941 г. — Войски на Българска армия влизат в Ресен и Охрид и завземат островите Тасос и Самотраки в Бяло море.
• 1942 г. — Основан е Институт за български език към Българската академия на науките, който се занимава с изследване на състоянието, историята и диалектите на българския език.
• 1943 г. — Комунистическият интернационал е разпуснат.
• 1948 г. — Започва първата Арабско-израелска война.
• 1955 г. — Постигната е независимостта на Австрия.
• 1957 г. — Великобритания изпробва първата си водородна бомба на остров Рождество в Тихия океан.
• 1958 г. — СССР изстрелва Спутник 3.
• 1960 г. — СССР изстрелва Спутник 4.
• 1988 г. — Война в Афганистан (1979-1989): След повече от осем години воюване, Червената армия започва изтегляне от Афганистан.
• 1990 г. — Картината "Портрет на д-р Гаше" от Винсент ван Гог е продаденa за рекордните 82,5 милиона щатски долара и става най-скъпата картина в момента.
• 1992 г. — Създадена е Националната служба по заетостта.
• 2008 г. — Калифорния става вторият американски щат след Масачузетс през 2004 година, който легализира еднополовите бракове.
• 2009 г. — Официално е открит "Музеят на тракийското изкуство" в Симеоновград от президента на БългарияГеорги Първанов, министъра на културата Стефан Данаилов в присъствието на Техни Височества Акишино - принцът и принцесата на Япония.
Родени
• 1567 г. — Клаудио Монтеверди, италиански композитор († 1643 г.)
• 1633 г. — Себастиан дьо Вобан, френски военен инженер († 1707 г.)
• 1773 г. — Клеменс фон Метерних, австрийски политик († 1858 г.)
• 1845 г. — Иля Мечников, руски биолог, Нобелов лауреат († 1916 г.)
• 1848 г. — Виктор Васнецов, руски художник († 1926 г.)
• 1856 г. — Лиман Франк Баум, американски детски писател († 1919 г.)
• 1859 г. — Карел Шкорпил, чешко-български археолог († 1944 г.)
• 1859 г. — Пиер Кюри, френски физик, Нобелов лауреат († 1906 г.)
• 1862 г. — Артур Шницлер, австрийски писател († 1931 г.)
• 1864 г. — Захария Шумлянска, българска просветна деятелка († 1937 г.)
• 1865 г. — Стефан Огнянов, български политик († ? г.)
• 1867 г. — Асен Николов, български военен деец († 1928 г.)
• 1870 г. — Васил Кирков, български актьор († 1931 г.)
• 1883 г. — Владимир Попанастасов, български поет († 1913 г.)
• 1884 г. — Добри Терпешев, български партизанин и комунист († 1967 г.)
• 1891 г. — Михаил Булгаков, съветски писател и драматург († 1940 г.)
• 1911 г. — Джовани Варлиен, италиански футболист и треньор († 1990 г.)
• 1911 г. — Макс Фриш, швейцарски писател († 1991 г.)
• 1919 г. — Александър Геров, български писател († 1997 г.)
• 1923 г. — Ричард Аведън, американски фотограф († 2004 г.)
• 1926 г. — Драгомир Асенов, български писател († 1981 г.)
• 1926 г. — Питър Шафър, английски драматург
• 1937 г. — Мадлин Олбрайт, американски политик
• 1938 г. — Стефан Дамянов, кмет на Община Казанлък
• 1940 г. — Карлос Билики, аржентински шахматист
• 1941 г. — Атанас Джурджев, български кардиолог († 2007 г.)
• 1941 г. — Робърт Ковалски, американски логик
• 1942 г. — Ристо Ячев, писател от Република Македония
• 1943 г. — Георги Бакалов, български историк († 2012 г.)
• 1945 г. — Иван Герджиков, български психиатър
• 1947 г. — Люпко Петрович, сръбски футболен треньор
• 1951 г. — Франк Уилчек, американски физик, Нобелов лауреат през 2004
• 1953 г. — Майк Олдфийлд, английски музикант и композитор
• 1967 г. — Мадхури Диксит, индийска актриса
• 1981 г. — Патрис Евра, френски футболист
• 1989 г. — Съни, корейска певица
• 1990 г. –– Джонгхюн, корейски певец и музикант
• 1991 г. — Михаела Филева, българска певица
Починали
• 884 г. — Марин I, римокатолически папа (* неизв.)
• 1157 г. — Юрий Долгорукий, велик княз на Киевска Рус (* ок. 1099)
• 1482 г. — Паоло Тосканели, флорентински учен (* 1397 г.)
• 1832 г. — Карл Фридрих Целтер, немски композитор (* 1758 г.)
• 1873 г. — Александру Йоан Куза, румънски владетел (* 1820 г.)
• 1881 г. — Цеко Петков, български революционер (* 1807 г.)
• 1886 г. — Емили Дикинсън, американска поетеса (* 1830 г.)
• 1924 г. — Пол д'Естурнел, френски политик, Нобелов лауреат (* 1852 г.)
• 1935 г. — Ховсеп Азнавур, османски архитект (* 1854 г.)
• 1935 г. — Казимир Малевич, украински художник (* 1878 г.)
• 1938 г. — Христофор Хесапчиев, български генерал (* 1858 г.)
• 1945 г. — Чарлз Уилямс, английски писател (* 1886 г.)
• 1954 г. — Атанас Буров, български политик (* 1875 г.)
• 1986 г. — Елио де Анджелис, италиански автомобилен състезател (* 1958 г.)
• 2008 г. — Уилис Лам, американски физик, Нобелов лауреат (* 1913 г.)
• 2012 г. — Карлос Фуентес, мексикански дипломат и писател (* 1928 г.)
Празници
• Световен ден на климата
• Международен ден на семейството
• България — Празник на град Плевен
• Литва — Ден на Републиката
• Мексико, Южна Корея — Ден на учителя
• Парагвай — Ден на независимостта (декларирана, от Испания, 1811 г., национален празник)
• Словения — Ден на словенската армия
Източник: Wikipedia
За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
