15 септември – 128 години от рождението на Агата Кристи
На 15 септември 1890 г., в Уолингфорд, Англия, се ражда Агата Мери Клариса Кристи - английска писателка, авторка на многобройни разкази, повести, романи и драми с криминален сюжет.
Следвайки традициите на Едгар Алан По, Артър Конан Дойл и Гилбърт Честъртън, тя създава много произведения, в които основни герои са старата дама госпожица Марпъл, господин Куин, полковник Рейс, Паркър Пайн, Томи и Тапънс, но най-популярен е белгиецът Еркюл Поаро. Публикува 66 криминални романа, 17 пиеси, включително и 6 романтични новели, написани под псевдонима Мери Уестмакот.
Любопитни факти:
• Тя фигурира в Книгата за рекорди на Гинес като най-продавания автор на художествена литература на всички времена. Пиесата ѝ „Капан за мишки“, която все още се представя с голям успех в Лондон, е най-дълговечната театрална постановка в света.
• Творбите ѝ са преведени най-малко на 103 езика — повече, отколкото тези на Шекспир.
• Тя страда от вид нарушение в процеса на писане, наречен дисграфия, заради което почеркът ѝ е нечетлив. В резултат се налага да диктува всичките си романи.
• Книгата ѝ And Then There Were None бива преименувана няколко пъти. Оригиналното заглавие „Десет малки негърчета“ бива заклеймено като дискриминиращо от американската преса през 1970 г. Първата промяна в заглавието е през юли 1972 г., когато книгата бива озаглавена „Десет малки индианчета“, а когато и думата „индианец“ започва да се възприема като политически некоректна, книгата е преиздадена под заглавието „И тогава не остана никой“.
• Един от най-известните си романи „Убийство в Ориент Експрес“ Агата Кристи написва в стая 411 в хотел „Пера Палас“ в Истанбул, Турция. Стаята и хотелът стават известни с тази си слава и до днес са запазени в нейна чест. Същата стая вече не носи номер, а име - „Стаята на Агата Кристи“. Писателката наистина е пропътувала разстоянието Париж — Истанбул с Ориент Експрес, но личните ѝ спомени за това пътуване са отрицателни, оплакала се е от наличие на дървеници в спалното си купе.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
608 г. — Свети Бонифаций IV става папа.
668 г. — Римският император Констант II е убит в банята си от заговорници.
921 г. — Света Людмила е убита по заповед на снаха си в Тетин.
1514 г. — Томас Уолси е избран за архиепископ на Йорк.
1812 г. — Френската армия, командвана от Наполеон достига Кремъл в Москва.
1821 г. — Коста Рика, Ел Салвадор, Гватемала, Хондурас и Никарагуа съвместно обявяват независимост от Испания.
1847 г. — С превземането на Мексико сити завършва войната между САЩ и Мексико с присъединяване към САЩ на днешните щати Калифорния, Невада, Юта и Аризона.
1903 г. — В Бразилия е основан футболния клуб Гремио Порто Алегре.
1916 г. — Първа световна война: В Битката при Сома за първи път са използвани танкове.
1918 г. — Първа световна война: България в Първата световна война: В битката при Добро поле българските позиции на Солунския фронт са пробити.
1919 г. — Излиза първият брой на списанието на Гео Милев "Везни".
1924 г. — В Бесарабия избухва въстание за отделяне на областта от Румъния и присъединяването и към СССР.
1928 г. — Сър Александър Флеминг забелязва в една от опитните култури в лабораторията плесен, която убива бактерии и така открива пеницилина.
1933 г. — На Сталин е докладвано, че в Ленинград е разкрито "общество на педерасти", след което са арестувани над 150 хомосексуални граждани.
1935 г. — В Нацистка Германия започва да се използва ново национално знаме със свастика.
1935 г. — В Нацистка Германия влизат в сила Нюрнбергските закони, които лишават германските евреи от гражданство.
1935 г. — В Белград е осветен най-големият православен храм на Балканския полуостров — Свети Сава.
1939 г. — Втора световна война: Царство България обявява политика на неутралитет, след началото на войната на 1 септември.
1946 г. — България е обявена за народна република.
1950 г. — Корейска война: Започва битката при Инчхън, която завършва на 28 септември с победа на съюзниците.
1959 г. — Осъществено е първото плаване на съветския ледоразбивач Ленин.
1964 г. — Чепеларе е обявен за град.
1968 г. — Изстрелян е съветският космически апарат Зонд 5, който за първи път извършва прелитане край Луната и завръщане в земната атмосфера.
1971 г. — Официално е учредена международната природозащитна организация Грийнпийс.
1973 г. — На трона на Швеция се възкача 27-годишният крал Карл XVI Густав.
1982 г. — В Алберта (Канада) е открит най-големият за момента търговски център в света — 483 000 кв.м.
1993 г. — В Естония със закон са закрити рускоезичните ВУЗове.
1993 г. — В Намибия централната банка издава първите банкноти от новата валута намибийски долар.
2000 г. — XXVII летни олимпийски игри се откриват в Сидни, Австралия.
2000 г. — Китайски археолози откриват могилата на Чингиз хан.
Родени
53 г. — Марк Улпий Траян, римски император († 117 г.)
1254 г. — Марко Поло, италиански изследовател († 1324 г.)
1613 г. — Франсоа дьо Ларошфуко, френски писател († 1680 г.)
1789 г. — Джеймс Фенимор Купър, американски писател († 1851 г.)
1828 г. — Александър Бутлеров, руски химик († 1886 г.)
1830 г. — Порфирио Диас, президент на Мексико († 1915 г.)
1857 г. — Уилям Тафт, 27-ми президент на САЩ († 1930 г.)
1863 г. — Атанас Назлъмов, български генерал († 1934 г.)
1863 г. — Иван Колев, български военен деец († 1917 г.)
1866 г. — Димитър Божиков, български революционер († 1954 г.)
1867 г. — Петър Безруч, чешки поет († 1958 г.)
1869 г. — Юрдан Стоянов, български военен деец († 1910 г.)
1876 г. — Бруно Валтер, австрийски диригент и композитор († 1962 г.)
1878 г. — Йон Драгумис, гръцки дипломат († 1920 г.)
1894 г. — Жан Реноар, френски режисьор († 1979 г.)
1901 г. — Доналд Бейли, британски инженер († 1985 г.)
1901 г. — Лизелоте Велскопф-Хенрих, немска писателка († 1979 г.)
1902 г. — Фриц Риман, немски психолог († 1979 г.)
1904 г. — Сергей Юткевич, руски режисьор († 1985 г.)
1909 г. — Ютака Катаяма, японски автомобилен дизайнер
1915 г. — Нели Доспевска, български литературен критик († 1988 г.)
1917 г. — Александър Николов, български джазов музикант († 1961 г.)
1919 г. — Николай Хайтов, български белетрист, драматург, публицист († 2002 г.)
1923 г. — Фриймън Дайсън, американски физик
1925 г. — Кирил Лавров, руски актьор († 2007 г.)
1926 г. — Кръсте Битовски, историк от Република Македония († 2009 г.)
1927 г. — Стефан Продев, български публицист и писател († 2001 г.)
1929 г. — Мъри Гел-Ман, американски физик, Нобелов лауреат през 1969 г.
1931 г. — Димитър Бучков, български учен
1931 г. — Марко Недялков, български поет († 1993 г.)
1935 г. — Людмил Гетов, български историк и археолог
1937 г. — Робърт Лукас, американски икономист, Нобелов лауреат през 1995 г.
1940 г. — Норман Спинрад, американски писател
1941 г. — Виктор Зубков, министър-председател на Русия
1941 г. — Мирослав Хермашевски, полски космонавт
1941 г. — Стоян Маринов, български футболист
1941 г. — Флориан Алберт, унгарски футболист († 2011 г.)
1941 г. — Юрий Норщейн, руски режисьор на анимационни филми
1945 г. — Ханс-Герт Пьотеринг, германски политик, председател на Европейския парламент
1946 г. — Огнян Бранков, български лекар-хирург
1946 г. — Оливър Стоун, американски кинорежисьор
1946 г. — Томи Лий Джоунс, американски актьор
1952 г. — Иван Притъргов, български футболист
1954 г. — Хрант Динк, турско-американски журналист († 2007 г.)
1955 г. — Атанас Атанасов, български актьор и режисьор
1955 г. — Петър Зехтински, български футболист
1956 г. — Георги Илиев - Майкъла, български футболист
1958 г. — Нели Рангелова, българска поп певица
1966 г. — Деян Савичевич, югославски футболист-национал
1972 г. — Летисия Ортис, принцеса на Астуриас, съпруга на испанския престолонаследник
1973 г. — Джандоменико Басо, италиански автомобилен състезател
1974 г. — Китодар Тодоров, български актьор
1977 г. — Дашгин Гюлмамедов, грузински политик
1977 г. — Катерина Мурино, италианска актриса
1978 г. — Ейдюр Гудьонсен, исландски футболист
1984 г. — Хенри, британски принц
1987 г. — Андреа Писани, италиански футболист
1988 г. — Челси Стаб, американска певица и актриса
Починали
668 г. — Констанс II, византийски император (* 630 г.)
1326 г. — Дмитрий II, велик княз на Владимирско-Суздалското княжество (* 1299 г.)
1429 г. — Симеон Солунски, православен светец (* ок. 1381 г.)
1559 г. — Изабела Ягелонска, кралица на Унгария (* 1519 г.)
1700 г. — Андре Льо Нотър, френски парков архитект (* 1613 г.)
1830 г. — Уилям Хъскисън, британски политик (* 1770 г.)
1842 г. — Питър Юарт, шотландски инженер (* 1767 г.)
1859 г. — Изъмбард Кингдъм Брунел, британски инженер (* 1806 г.)
1896 г. — Димитър Матов, български етнолог и фолклорист (* 1864 г.)
1910 г. — Иван Найденов, български публицист (* 1834 г.)
1921 г. — Иван Попов, български революционер (* 1871 г.)
1926 г. — Рудолф Ойкен, германски писател и философ, Нобелов лауреат през 1908 г. (* 1846 г.)
1936 г. — Александрос Займис, гръцки политик (* 1855 г.)
1936 г. — Светозар Прибичевич, сръбски и хърватски държавен деец (* 1875 г.)
1945 г. — Антон Веберн, австрийски композитор (* 1883 г.)
1960 г. — Едуард Дж. Рупелт, американски офицер (* 1923 г.)
1971 г. — Джон Дезмънд Бернал, ирландски физик (* 1901 г.)
1973 г. — Виктор Хара, чилийски поет, композитор и певец — разстрелян (* 1932 г.)
1974 г. — Робърт Бак, унгаро-американски психиатър (* 1908 г.)
1978 г. — Емил Джаков, български физик (* 1908 г.)
1978 г. — Вилхелм Месершмит, германски авиоконструктор (* 1898 г.)
1978 г. — Станчо Ваклинов, български археолог (* 1921 г.)
1983 г. — Пламен Цяров, български актьор (* 1911 г.)
1989 г. — Робърт Пен Уорън, американски поет и писател (* 1905 г.)
1991 г. — Сулхан Цинцадзе, грузински композитор (* 1925 г.)
1991 г. — Чарлз Е. Осгууд, американски психолог (* 1916 г.)
1995 г. — Гунар Нордал, шведски футболист (* 1921 г.)
1997 г. — Ангел Балевски, български учен (* 1910 г.)
2004 г. — Джони Рамон, американски китарист (* 1948 г.)
2007 г. — Колин МакРей, шотландски рали пилот (* 1968 г.)
2007 г. — Пейчо Пеев, български шахматист (* 1940 г.)
2008 г. — Ричард Райт, английски музикант, основател на Пинк Флойд (* 1943 г.)
2010 г. — Желязко Христов, председател на КНСБ от 1997 до 2010 г. (* 1948 г.)
Празници
Международен ден на локомотивния машинист (за 2012 г.) — Чества се всяка трета събота на месец септември. В България се отбелязва от 1993 г. На 16 септември 1832 г. е създаден първият парен влак
Световен ден за борба с лимфома — Отбелязва се от 2004 г. по инициатива на американския актьор Роб Лоу под патронажа на Международната организация „Коалиция за борба с лимфона”
ООН — Международен ден на демокрацията - Чества се за първи път по решение на Общото събрание на ООН от 8 ноември 2007 г.
България — Първи учебен ден
Индия — Ден на инженера
Коста Рика, Хондурас, Салвадор, Гватемала, Никарагуа — Ден на независимостта (1821 г., от Испания, национални празници в тези държави)
Сингапур — Ден на цивилните въоръжени сили
Obekti.bg
За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
