16 декември - 101 години от рождението на Артър Кларк
На днешния ден през 1917 г. се ражда известният британски писател и изобретател Артър Кларк.
Дебютът му във фантастиката са разказите "Амбразура" и "Спасителен отряд" (1946). Най-известните му романи са "Краят на детството" (1953), "Градът и звездите" (1956), "Среща с Рама" (1973), "Фонтаните на Рая" (1979).
Артър Кларк е внесъл своя принос и в кинофантастиката, ставайки един от създателите на знаменитата "Космическа одисея през 2001" (1968), заснета от Стенли Кубрик. В същата година Кларк публикува роман, написан въз основа сюжетът на филма. Артър Кларк е лауреат на премията "Калинг" за постижения в популяризацията на науката (1962).
През 1989 г. е награден с Ордена на Британската империя.
Принос в развитието на космическите апарати
През 1945 г. в своята статия «Извънземни ретранслатори» («Extra-Terrestrial Relays»), публикувана в списание Wireless World, Кларк предлага идеята си за създаване на система за телекомуникация чрез спътници, разположени на геостационарна орбита, която би позволила да се създаде глобална система за връзка. Тази идея впоследствие е реализирана чрез комуникационните сателити и през втората половина на 20-и век осигурява предаване на практически всички комуникации, в това число и Интернет. Геостационарната орбита се нарича и орбита на Кларк. На въпроса защо не е патентовал идеята си (което е било напълно възможно), той отговаря, че не вярвал във възможността за реализацията ѝ докато е жив, а освен това считал, че подобна идея трябва да носи полза на цялото човечество.
През 1954 г. в писмо до директора на научния отдел на американската национална метеорологична служба Хари Векслер Кларк предположил, че орбиталните спътници могат да се използват за прогнозиране на времето. Идеята му е възприета и впоследствие реализирана .
Артър Кларк коментира директните телевизионни репортажи за експедициите до Луната на космическите кораби Аполо 11, Аполо 12 и Аполо 15 заедно с Уолтър Кронкайт и Уилям Шира.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
955 г. – Започва понтификатът на папа Йоан XII.
1653 г. – Оливър Кромуел става лорд-протектор на Англия, Шотландия и Ирландия.
1740 г. – Избухва Войната за австрийското наследство.
1773 г. – В израз на протест срещу водената от британското правителство данъчна политика, американски търговци изхвърлят голямо количество чай в залива на Бостън, което става известно като Бостънско чаено парти.
Бурски военен отряд от времето на Бурските войни
1838 г. – В Южна Африка се състои кървава битка между армията на племето Зулу и белите заселници – Бури.
1880 г. – В Южна Африка започват бурските войни, в които Великобритания цели установяване на контрол върху териториите Трансваал и Орания, заселени от 70 години с бури.
1911 г. – Руал Амундсен достига Южния полюс.
1920 г. – България става член на Обществото на народите.
1934 г. – Официално са завършени и осветени сградите на ректората и библиотеката на Софийския университет.
1943 г. - Втората световна война: Италианските войски обединени в Първа моторизирана бойна група командвана от генералВиченцо Дапино разгромяват германските войски в започналата на 8 декември Битка за Монте Лунго северно от Неапол.
1944 г. – Втората световна война: Започва германска офанзива в планинската област Ардени.
1971 г. – В резултат на Индо-пакистанската война армията на Пакистан се изтегля от Бангладеш, което е начало на процеса на независимост.
1971 г. – Бахрейн получава пълна независимост от Великобритания и престава да бъде неин протекторат – денят се чества като Ден на нацията и национален празник.
1981 г. – По време на военното положение в Полша жандармерията и специалните служби атакуват мина Вуек, загиват 9 демонстранти и 21 са ранени.
1989 г. – В Тимишоара (Румъния) избухват бунтове против диктатурата на Николае Чаушеску.
1991 г. – Казахстан обявява независимост от Съветския съюз.
1991 г. – Полша, Чехословакия и Унгария подписват договор за сътрудничество с ЕС.
1997 г. – В Япония бива излъчен епизод на Покемон - Електрическият воин Поригон, който кара 700 японски деца да страдат от припадъци и повръщане. Този епизод не е излъчван никога повече и е включен в рекордите на Гинес като анимационното филмче, което може да увреди здравето ти най-жестоко.
Родени
1485 г. – Катерина Арагонска, кралица на Англия († 1536 г.)
1770 г. – Лудвиг ван Бетховен, немски композитор († 1827 г.)
1775 г. – Джейн Остин, британска писателка († 1817 г.)
1790 г. – Леополд I, крал на Белгия († 1865 г.)
1866 г. – Василий Кандински, руски художник († 1944 г.)
1869 г. – Христо Татарчев, български революционер († 1952 г.)
1872 г. – Антон Деникин, руски генерал († 1947 г.)
1880 г. – Никола Стоицев, български учител († 1952 г.)
1882 г. – Золтан Кодай, унгарски композитор († 1967 г.)
1883 г. – Макс Линдер, френски актьор († 1925 г.)
1888 г. – Александър I, крал на Югославия († 1934 г.)
1888 г. – Христо Топракчиев, български авиатор († 1912 г.)
1894 г. – Николай Хрелков, български писател и преводач († 1950 г.)
1901 г. – Николай Ватутин, съветски генерал († 1944 г.)
1902 г. – Рафаел Алберти, испански поет и драматург от ХХ век († 1999 г.)
1910 г. – Асен Христофоров, български икономист († 1970 г.)
1912 г. – Коле Неделковски, македонски поет († 1941 г.)
1914 г. – Цветана Романска-Вранска, българска фолклористка († 1969 г.)
1916 г. – Иван Пейчев, български поет и драматург († 1976 г.)
1917 г. – Артър Кларк, британски писател († 2008 г.)
1923 г. – Трифон Силяновски, български композитор и пианист († 2005 г.)
1925 г. – Хелмут Прайслер, немски поет и преводач († 2010 г.)
1927 г. – Рандал Гарет, американски писател († 1987 г.)
1928 г. – Филип Дик, американски писател († 1982 г.)
1932 г. – Родион Шчедрин, руски композитор
1938 г. – Лив Улман, норвежка актриса и режисьорка
1939 г. – Васил Анков, български футболист († 2009 г.)
1942 г. – Стефан Солаков, български журналист
1944 г. – Нхау, намибийски актьор († 2003 г.)
1945 г. – Бойка Асиова, български журналист и писател
1946 г. – Бени Андершон, шведски музикант (АББА)
1947 г. – Бен Крос, британски актьор
1951 г. – Иван Иванов, български актьор
1964 г. – Хайке Дрехслер, немска атлетка
1967 г. – Миранда Ото, австралийска актриса
1970 г. – Михаела Шафрат, немска порно актриса
1971 г. – Пол Ван Дайк, немски музикант
1973 г. – Мариза, португалска певица
1975 г. – Албена Вулева, българска телевизионна водеща
1984 г. – Тео Джеймс, британски актьор и певец
Починали
882 г. – Йоан VIII, римски папа (* ? г.)
1072 г. – Алп Арслан, селджукски султан (* 1029 г.)
1325 г. – Шарл, френски принц (* 1270 г.)
1515 г. – Афонсу де Албукерке, португалски адмирал (* 1453 г.)
1687 г. – Уилям Пети, учен (* 1623 г.)
1774 г. – Франсоа Кене, френски икономист – физиократ (* 1694 г.)
1798 г. – Томас Пенант, уелски естествоизпитател (* 1726 г.)
1858 г. – Ричард Брайт, британски лекар – патоанатом (* 1789 г.)
1859 г. – Вилхелм Грим, немски писател и фолклорист, единият от братята Грим (* 1786 г.)
1874 г. – Гюстав Вапер, белгийски художник († 1803 г.)
1893 г. – Карл Лудвиг Мишле, немски философ (* 1801 г.)
1897 г. – Алфонс Доде, френски писател (* 1840 г.)
1898 г. – Григорий Доростоло-Червенски, български духовник (* 1828 г.)
1908 г. – Американски Кон, индиански вожд (* 1840 г.)
1910 г. – Иван Цончев, български военен и революционер (* 1858 г.)
1914 г. – Иван Зайц, хърватски композитор (* 1832 г.)
1921 г. – Камий Сен-Санс, френски композитор (* 1835 г.)
1922 г. – Габриел Нарутович, първи президент на Полша (* 1865 г.)
1922 г. – Елиезер Бен Йехуда, еврейски лингвист (* 1858 г.)
1933 г. – Янаки Паскалев, български революционер (* 1865 г.)
1948 г. – Никола Маринов, български художник (* 1879 г.)
1949 г. – Трайчо Костов, български политик (* 1897 г.)
1965 г. – Съмърсет Моъм, английски писател (* 1874 г.)
1974 г. – Костас Варналис, гръцки писател (* 1884 г.)
1978 г. – Цанко Лавренов, български художник (* 1896 г.)
1982 г. – Колин Чапман, британски автомобилен инженер (* 1928 г.)
1983 г. – Григорий Александров, съветския режисьор (* 1903 г.)
1989 г. – Лий Ван Клийф, американски актьор (* 1925 г.)
1996 г. – Лауренс ван дер Пост, южноафрикански-британски писател (* 1906 г.)
2006 г. – Райчо Райков, български тв журналист (* 1951 г.)
2007 г. – Атанас Джурджев, кардиолог (* 1941 г.)
2008 г. – Манол Манолов, български футболист и треньор (* 1925 г.)
2009 г. – Егор Гайдар, руски икономист и политик (* 1956 г.)
2009 г. – Едуард Генов, български общественик и политически затворник (* 1946 г.)
2013 г. – Рей Прайс, американски кънтри певец (* 1926 г.)
2015 г. – Йордан Попов, български писател и журналист (* 1941 г.)
Празници
Бангладеш – Ден на победата (изтегляне на армията на Пакистан от Бангладеш, 1971 г.)
Бахрейн – Ден на нацията (пълна независимост – отпадане статуса на протекторат на Великобритания, 1971 г., национален празник)
Казахстан – Ден на независимостта (от СССР, 1991 г.)
Тайланд – Национален спортен ден ( от 1986 г.)
ЮАР – Ден на обединението
Obekti.bg
За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
