16 март 1521 г. — Фернандо Магелан пристига на Филипините
На 22 март 1518 г. крал Карлос одобрява плана на Магелан за околосветско плаване и му предоставя сериозна субсидия. С парите, получени от краля, той купуват пет кораба - „Тринидад”, „Сан Антонио”, „Консепсион”, „Виктория” и „Сантяго” - общо 265 човека. В първото по рода си околосветско плаване се отправя интернационален екипаж: освен португалци и испанци, в неговия състав влизат представители на още 10 националности.
На 10 август 1519 г. флотилията от пет кораба под командването на Магелан напуска Севиля и отплава на юг по река Гуадалкивир до Санлукар де Барамеда в устието й, където остава повече от пет седмици. Испанските власти са подозрителни към португалския адмирал и едва не го спират, но на 20 септември Магелан все пак потегля.
Повече от четири месеца оредялата вече флотилията от три кораба плава първо на север покрай западния бряг на днешно Чили, стараейки се по-бързо да напусне студените високи ширини. Три месеца и двадесет дни по време на прехода през океана екипажът е лишен от свежа храна и прясна вода и болшинството от моряците заболяват от скорбут, като 19 човека умират.
На 13 февруари 1521 г. експедицията пресича Екватора, а на 6 март открива Марианските острови, в т.ч. островите Гуам и Рота,където екипажът попълва запасите от вода и хранителни припаси и продължава на запад. Пътуването на Магелан води към Лимасава, Себу, Мактан, Палаван, Бруней, Селебес и накрая към Островите на подправките
На 15 март 1521 г. преминавайки още 2000 км испанците виждат високите върхове на остров Самар от Филипинските острови. Корабите се придвижва още малко на юг към остров Сиаргао, разположен до южния край на Самар. Поради предпазливост на 17 март Магелан заповядва да се предвижат до малкия остров Хомонхон, където флотилията хвърля котва. Жителите на съседните острови доставят на екипажа плодове, кокосови орехи и палмово вино.
След една седмица флотилита се предвижва на югозапад и се установява край остров Лимасава. Към „Тринидад” се насочва лодка с местни жители и когато малаецът Енрике, роб на Магелан, ги заговаря на родния си език те го разбират. На Магелан му става ясно, че той се намира в тази част на Стария свят, където е разпространен малайският език, т.е. недалеч от „Островите на подправките”, където 10 години по-рано той пребивава с експедицията на Антониу Абреу.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
1769 г. — Френският мореплавател Луи Антоан дьо Бугенвил завършва околосветското си пътешествие в пристанище Сен Мало.
1792 г. — Извършен е атентат срещу краля на Швеция Густав III, който умира 2 седмици по-късно.
1802 г. — Създадена е американската военна академия Уест Пойнт.
1907 г. — Съставено е 29 Правителство на България, начело с Петър Гудев.
1911 г. — Иван Гешов става министър-председател на България.
1913 г. — След обединение на няколко по-малки варненски футболни клуба е създаден СК Тича, като датата се приема и за дата на основаването на ФК Черно море.
1917 г. — Приключва Февруарската революция и е създадено Временното руско правителство.
1925 г. — Изменен е Законът за защита на държавата.
1935 г. — В нарушение на Версайския договор Нацистка Германия въвежда всеобща военна повинност, а германските въоръжени сили получават името Вермахт.
1939 г. — В кралския дворец в Прага Адолф Хитлер обявява Бохемия и Моравия за германски протекторат.
1945 г. — Втората световна война: Британската авиация извършва масирана бомбардировка на германския град Вюрцбург — за 20 минути са разрушени 90 % от сградите и загиват над 5 000 жители.
1963 г. — При изригване на вулкана Агунг на остров Бали (Индонезия) загиват 11 000 души.
1978 г. — Самолет Ту-134 на БГА Балкан катастрофира край селата Тлачене и Габаре, извършвайки редовен полет София-Варшава, при което загиват 73 души - 27 българи, 39 поляци и 7-членния екипаж.
1978 г. — Премиерът на Италия Алдо Моро е отвлечен от лява терористична групировка и по-късно убит.
1988 г. — Ирано-иракска война: Град Халабджа в Ирак е атакуван от режима на Саддам Хюсеин с бойни отровни газове, в резултат на което загиват 5 000 кюрди.
1994 г. — Йозеф Моравчик става министър-председател на Словакия.
1995 г. — Норман Тагард става първият американски астронавт, стъпил на съветска орбитална станция.
1995 г. — Мисисипи става последният американски щат, който ратифицира 13-ата поправка в Конституцията, забраняваща робството.
1998 г. — Папа Йоан Павел II поднася извинението на Ватикана за мълчанието на Римокатолическата църква по времето на Холокоста през Втората световна война.
2001 г. — Съгласно статистиката във Великобритания, това е единственият ден между 1993 и 2002 г., в който не е регистрирано самоубийство
1687 г. — София-Доротея фон Брауншвайг-Люнебург, кралица на Прусия († 1757 г.)
1750 г. — Каролин Хершел, британска астрономка от германски произход († 1848 г.)
1751 г. — Джеймс Мадисън, 4-ти президент на САЩ († 1836 г.)
1774 г. — Матю Флиндърс, британски мореплавател и изследовател († 1814 г.)
1789 г. — Георг Ом, германски физик († 1854 г.)
1794 г. — Ами Буе, френски геолог († 1881 г.)
1839 г. — Рене Сюли Прюдом, френски поет, Нобелов лауреат († 1907 г.)
1853 г. — Хайнрих Кайзер, германски физик († 1940 г.)
1859 г. — Александър Попов, руски учен († 1906 г.)
1868 г. — Максим Горки, руски писател († 1936 г.)
1873 г. — Михаил Чаков, български революционер († 1938 г.)
1877 г. — Реза Шах Пахлави, ирански шах († 1941 г.)
1879 г. — Григор Чешмеджиев, български политик († 1945 г.)
1884 г. — Александър Беляев, руски писател († 1942 г.)
1892 г. — Сесар Вайехо, перуански поет († 1938 г.)
1900 г. — Менча Кърничева, българска революционерка († 1964 г.)
1911 г. — Йозеф Менгеле, германски лекар, военнопрестъпник († 1979 г.)
1912 г. — Патриша Никсън, Първа дама на САЩ 1969 - 1974 († 1993 г.)
1913 г. — Димитър Тишин, български писател († 1992 г.)
1915 г. — Кунихико Кодаира, японски математик † 1997 г.)
1918 г. — Фредерик Рейнс, американски физик, Нобелов лауреат през 1995 г. († 1998 г.)
1920 г. — Денчо Знеполски, деец на БКП, партизанин, военен деец † 1989 г.)
1920 г. — Иван Гайдарджиев, български актьор
1922 г. — Вела Пеева, българска партизанка († 1944 г.)
1926 г. — Джери Люис, американски артист
1927 г. — Владимир Комаров, съветски космонавт († 1967 г.)
1932 г. — Методи Андонов, български театрален и филмов режисьор († 1974 г.)
1937 г. — Янко Динков, български футболист и треньор
1940 г. — Бернардо Бертолучи, италиански режисьор
1948 г. — Маргарет Вайс, американска писателка
1952 г. — Алис Хофман, американска писателка-->
1953 г. — Ричард Столман, американски активист за свободен софтуер
1953 г. — Изабел Юпер, френска актриса
1955 г. — Бруно Барето, бразилски режисьор
1967 г. — Лорън Греъм, американска актриса
1970 г. — Михаил Христов, български футболист
1976 г. — Джу Чън, китайска шахматистка
1976 г. — Силвия Трендафилова, българска журналистка
1985 г. — Делян Маджаров,български политолог, политик и PR
1990 г. — Александър Методиев, български футболист
1986 г. - Светозар Кнезовски , български актьор
Починали
37 г. — Тиберий, римски император (* 42 пр.н.е.)
455 г. — Валентиниан III, римски импертатор (* 419 г.)
1457 г. — Ласло Хуниади, унгарски държавник (* 1433 г.)
1736 г. — Джовани Батиста Перголези, италиански композитор (* 1710 г.)
1801 г. — Александра Павловна, Велика руска княгиня (* 1783 г.)
1839 г. — Август Циволка, руски изследовател (* 1810 г.)
1861 г. — Виктория фон Сакс-Кобург-Заалфелд, херцогиня на Кент (* 1786 г.)
1888 г. — Иполит Карно, френски политик (* 1801 г.)
1898 г. — Обри Биърдсли, английски художник (* 1872 г.)
1903 г. — Рой Бийн, американски съдия (* 1825 г.)
1914 г. — Шарл Албер Гоба, швейцарски политик, Нобелов лауреат през 1902 г. (* 1843 г.)
1914 г. — Джон Мъри, британски океанограф (* 1841 г.)
1915 г. — Иван Илиев, български революционер (* 1850 г.)
1923 г. — Александър Лодигин, руски електротехник (* 1847 г.)
1925 г. — Август фон Васерман, немски бактериолог (* 1866 г.)
1930 г. — Мигел Примо де Ривера, испански диктатор (* 1870 г.)
1935 г. — Джон Маклеод, шотландски физик, Нобелов лауреат през 1923 г. (* 1876 г.)
1935 г. — Арон Нимцович, датски шахматист (* 1886 г.)
1937 г. — Мара Белчева, българска поетеса (* 1868 г.)
1940 г. — Селма Лагерльоф, шведска писателка и Нобелов лауреат през 1909 г. (* 1858 г.)
1942 г. — Яков Перелман, руски научен популяризатор (* 1882 г.)
1943 г. — Жорж Жиро, френски математик (* 1889 г.)
1957 г. — Константин Брънкуш, румънски скулптор (* 1876 г.)
1958 г. — Никола Ганушев, български художник (* 1889 г.)
1979 г. — Жан Моне, френски държавник (* 1888 г.)
1992 г. — Ив Рокар, френски физик (* 1903 г.)
1995 г. — Рашко Сугарев, български писател (* 1941 г.)
1998 г. — Дерек Бартън, британски химик, Нобелов лауреат през 1969 г. (* 1918 г.)
2000 г. — Азаря Поликаров, български философ (* 1921 г.)
2010 г. — Ксения Пайчин, сръбска певица (* 1977 г.)
Празници
Ден на астрономическите обсерватории (отбелязва се от 1990 г., първо в Италия);
Боен празник на 4-ти Плевенски полк.
Obekti.bg
За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
